Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/309“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
АЛКИЛЍРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Химически процес, при който се вкарват алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения. | АЛКИЛЍРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Хим.</i> Химически процес, при който се вкарват алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения. | ||
| − | + | АЛКЍЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Хим.</i> В съчет.: Алкилов радикал. Алкил. | |
---- | ---- | ||
| − | + | АЛКÒВ</b> <i>м. 1. Книж.</i> Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. <i>Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха с двойни завеси, креватът — с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 339. | |
2. <i>Поет.</i> Легло. <i>От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти?</i> Н. Лилиев, Ст, 34. | 2. <i>Поет.</i> Легло. <i>От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти?</i> Н. Лилиев, Ст, 34. | ||
Версия от 14:42, 25 февруари 2013
АЛКАЛОЍДИ, мн., ед. (рядко) алкалоид, м. Хим. Органични съединения с характер на основа, главно от растителен произход, които съдържат азот и най-често имат сложен химичен състав. Листата и семената на татула съдържат отровни алкалоиди. А. Бойчинов, ПХ, 53.
— От араб. + гр.
АЛКÀНА ж. Многодишно тревисто тропическо растение, от което се добива червено багрилно вещество, използувано като химически реактив и като оцветител за тъкани. Alcanna.
— От араб. през исп. alcanna.
АЛКÀНИ мн., ед. (рядко) алкан м. Хим. Алифатни съединения, въглеродните атоми в които са свързани в прави или разклонени вериги само с прости връзки; парафини.
— От араб.
АЛКÀНИЕ, мн. -ия, ср. Старин. Жажда, страстен стремеж към нещо. Съгреших в помислите си и те обикнах с престъпно алкание; така страшно светотатството легна на душата ми, защото чрез някаква небесна орис не мога да те отделя от трите образа, които гледат от небето. Ст. Загорчинов, ЛСС, 99.
АЛКАНЍН м. Хим. Червено багрилно вещество, което се извлича от коренището на някои растения и се използва като оцветител в парфюмерийната промишленост или като реактив при химически реакции.
— От лат.
АЛКÀЯ, -аеш, мин. св. -ах, несв., непрех. Старин. Силно, страстно желая нещо; жадувам. — Който има много, за още алкае; който е силен, своите братя не зачита за нищо. Ст.Загорчинов, ДП, 389.
АЛКÈНИ мн. Хим. Вид ненаситени въглеводороди с двойна връзка; олефини.
АЛКЍДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. в съчет.: Алкидна смола. Спец. Полиестерна смола, получавана чрез кондензиране на органични дикарбонови киселини с многовалентни алкохоли, която се употребява за приготвяне на лакове.
— От лат.
АЛКЍЛ м. Хим. Едновалентен радикал, съдържащ един въглероден и три водородни атома; алкилов радикал. − От араб.
АЛКИЛЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Хим. Вкарвам алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения при производството на бензин, багрила, лекарска и др. алкилирам се страд.
АЛКИЛЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Хим. Химически процес, при който се вкарват алкилови радикали (алкили) в молекулата на органични съединения.
АЛКЍЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Хим. В съчет.: Алкилов радикал. Алкил.
АЛКÒВ м. 1. Книж. Вдадена навътре част в стена на стая за поставяне на легло, закривано със завеса; ниша. // Завеса на такова легло. Отредената на мадам Меворах стая .. беше комфортно мобилирана: прозорците бяха с двойни завеси, креватът — с алкови, имаше тоалетно огледало, умивалник, фотьойли. А. Страшимиров, Съч. V, 339.
2. Поет. Легло. От своя златоткан алков / с какъв възторг, с каква безгрешна / любов ще ме обгърнеш ти? Н. Лилиев, Ст, 34.
— От араб. през фр. alcove.
АЛКÒВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Книж. Прил. от алков.
АЛКОРÀН м. Остар. 1. Мохамедов закон; коран. Пророкът им заповядал: „С захождането на слънцето ще турите мечовете в ножниците. . ; и юначните последователи на алкоранът точно изпълняват волята Мохамедова. Ст. Ботьов, К (превод), 180. Стара Арнаутка била позната на всичките.. При нея са вкусните гозби, при нея са силните питиета, запретени от алкоранът на верните Мохамедови синове. Ст. Ботьов, К (превод), 30-31. 2. Книгата, в която е написан Мохамедовият закон; коран.
— От араб.
АЛКОХÒЛ м. 1. Хим. Лесноподвижна течност със специфична миризма, която се получава при ферментирането на захари и се среща в разредено състояние в спиртните напитки; спирт.
2. Само ед. Разг. Спиртно питие. Кондарев изпи коняка и усети, че алкохолът мина като огън по тялото му. Ем. Станев, ИК , I, 220. Тогава тя [Ирина] отиде при бюфета в трапезарията и си наля чаша коняк. Алкохолът отпусна изопнатите й нерви, удави смущението й в скептичен смях. Д. Димов, Т, 398. // Събир. Спиртни напитки. В същност от най-древни времена хората са се опитвали да потискат чувствата на страх, тъга, неприятност. За тази цел са били използувани алкохолът, опиумът, хашишът и други коварни отрови, които имат твърде широко вредно действие върху нервната система. С. Славчев, ЖББ, 70. Той не можеше да свикне с тежкия мирис на алкохол, на мухъл и нечистоплътно ст. Ал. Бабек, МЕ, 127. В заведението не се сервира алкохол.
3. Обикн. мн. Хим. Органични съединения, в състава на молекулите на които влиза група от атоми на кислорода и водорода (хидроксилна група). Метилов алкохол. Поливалентни алкохоли.
— От араб. през нем. Alkohol. Друга (остар.) форма: алкоòл.
АЛКОХОЛÀТИ мн., ед. (рядко) алкохолат, м. Хим. Съединения на едновалентни алкохоли.
309
АЛКОХОЛАТИ
