Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/300“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена

Версия от 12:48, 21 февруари 2013

Страницата е проверена


кладенец. А като остаря, .., направиха го [коня] алаша, туриха го да вади вода. Й. Йовков, АМГ, 114.

— Татар.


АЛАШЪ̀К неизм. прил. Простонар. Научен, навикнал.

— От тур. alişik. — Друга форма: алашѝк.


АЛАЩЍСАМ. Вж. алащисвам и алащисувам.


АЛАЩЍСВАМ, -аш, несв.; алащѝсам, -аш и алащѝша, -еш, мин. св. алащѝсах, св., непрех. Остар. Навиквам1, свиквам, приучвам се; алащисувам. Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано, .. Бях алащисал от малък с него, та и коджа ми ти момче аз си ходех с него да ме носи на чуш. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.


АЛАЩЍСВАМ СЕ несв.; алащѝсам се, алащѝша се св., непрех. Остар. Алащисвам; алащисувам се. — Леле, брайно Михаиле, / .. /Като ч’ийдеш бой да бийеш, / да ми водиш малки Кральо / и он с тебе бой да бийе, / у бой да се алащише. Нар. пес., СбНУ XLIII, 511.

— От тур. alişmak.


АЛАЩЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисвам и от алащисвам се; алащисуване, навикване1, свикване, приучване.


АЛАЩЍСУВАМ, -аш, несв.; алащѝсам, -аш и алащѝша, -еш, мин. св. алащѝсах, св., непрех. Остар. Алащисвам.


АЛАЩЍСУВАМ СЕ несв.; алащѝсам се и алащѝша се св. непрех. Остар. Алащисвам, алащисвам се.


АЛАЩЍСУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисувам и от алащисувам се; алащисване, навикване1, свикване, привикване.


АЛАЩЍША. Вж. алащисвам и алащисувам.


АЛБА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Албания.


АЛБАНЀЗИН, мн. албанѐзи, м. Остар. Албанец. Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования. ДЗ, 1868, бр. 8, 32.

— От фр. Albanais.


АЛБАНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Дума или израз от албански произход, заети в някой друг език.


АЛБА̀НКА ж. Жена от основното население на Албания.


АЛБА̀НСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от албанец и от Албания. Албански планини. Албанско пристанище. Албански народ. Албанско селище. Албанска народна песен. Албански нрави.

2. Като същ. албански м. Албански език. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на чешки и словашки. Ал. Бабек, МЕ, 30.


АЛБАТРО̀С м. Голяма южна морска птица от разреда буревестници с дълги тесни крила и извит надолу клюн. Diomedinae exulans. Буревестниците и албатросите надушват миризмата на риба от разстояние повече от три километра. О, 1991, бр. 2, 7. Една сутрин видяхме зад кърмата на парахода два скъпи госта — два бели като сняг албатроси, големи едва ли не колкото цял човешки бой, които с чудна лекота и грация планираха зад парахода. П. Вежинов, ДМ, 26. Знаеше, че буря предвестява, / пред платната литнал албатрос… Е. Багряна, ПЗ, 97. На рифа бе кацнал албатрос. Този горд морски великан, .., сега разтваряше широките си крила. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.

— От исп. alcatraz през англ. albatross.


АЛБАТРО̀СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албатрос. Албатросов полет.


АЛБИГО̀ЕЦ, мн. -ойци, м. Истор. Привърженик на албигойството. В черковнославянската литература и по-специално в апокрифната диалогът играе също като във византийската голяма роля .. С простотата на своите форми тия апокрифи в диалогична форма бяха много достъпни за широките народни маси, затова не е чудно, че богомилите (и по техен пример албигойците) много охотно и ловко ги използуваха. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 175.

— От фр. собств.


АЛБИГО̀ЙКА ж. Истор. Привърженичка на албигойството.


АЛБИГО̀ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до албигоец. Албигойско учение.


АЛБИГО̀ЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Фракция от сектата на катарите, разпространени в Южна Франция през XII и XIII в., тясно свързано с богомилството и павликянството.


АЛБИНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е албинизъм — явление, свойствено на животните и растенията. ПН, 1934, кн. 4, 63. Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм. Вл. Помаков, ПДП (превод), 100.

— От фр. albinisme.


АЛБИНО̀С м. Човек, животно или растение, което има албинизъм, което е лишено