Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/339“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
или орнаменти, главно за нуждите на слепите. | или орнаменти, главно за нуждите на слепите. | ||
| − | _ От лат. anaglypticus | + | _ От лат. anaglypticus ’релефно изрязан’ през нем. |
Anaglyptik. | Anaglyptik. | ||
| − | + | ---- | |
АНАГНОСТ <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Роб-четец по време на хранене или баня у древните гърци. | АНАГНОСТ <i>м.</i> 1. <i>Истор.</i> Роб-четец по време на хранене или баня у древните гърци. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
3. <i>Рядко.</i> Момче в обредни дрехи, което прислужва около свещениците по време на богослужение в православна църква. | 3. <i>Рядко.</i> Момче в обредни дрехи, което прислужва около свещениците по време на богослужение в православна църква. | ||
| − | — От гр. avayvcoaxriq | + | — От гр. avayvcoaxriq ’четец’. |
| − | + | ---- | |
| − | АНАГРАМА <i>ж. Литер.</i> 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол-лов, Рим - мир, липа - пила, риба - бира, нива - вина, град | + | АНАГРАМА <i>ж. Литер.</i> 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол-лов, Рим - мир, липа - пила, риба - бира, нива - вина, град — драг. <i>Той публикувал набор от букви на пръв поглед безсмислен. В този набор от букви чрез разместване на буквите било за-шифровано самото откритие. . По същия начин с помощта на анаграма Галилей закодирал на латински език своето откритие.</i> ВН, 1960, бр. 2666, 4. <i>До XIX век в науката за запазване на приоритета на някои открития се употребявали анаграмите. ВН,</i> 1960, бр. 2666, 4. |
2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора. | 2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора. | ||
| − | — От гр. ava | + | — От гр. ava ’обратно’ + уращха ’буква’. |
| − | + | ---- | |
АНАГРАМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер. Прил. от</i> анаграма. | АНАГРАМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Литер. Прил. от</i> анаграма. | ||
| − | + | ---- | |
АНАГРАФ <i>м. Печат.</i> Уред за писане наопаки. <sub>ч</sub> | АНАГРАФ <i>м. Печат.</i> Уред за писане наопаки. <sub>ч</sub> | ||
| − | + | ---- | |
АНАДОЛЕЦ, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. <i>Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, ана-долец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си.</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. <i>Върна се той от Бруса пак в Еркъой. Не искаше да напусне бедните анаоолци, без да им се обади.</i> Д.Талев, ПК, 81. <i>Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били „анадолци“, които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да помина-ват чрез грабеж в европейските провинции?</i> В. Мутафчиева, KB, 32. 2. Турчин. | АНАДОЛЕЦ, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. <i>Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, ана-долец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си.</i> Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. <i>Върна се той от Бруса пак в Еркъой. Не искаше да напусне бедните анаоолци, без да им се обади.</i> Д.Талев, ПК, 81. <i>Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били „анадолци“, които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да помина-ват чрез грабеж в европейските провинции?</i> В. Мутафчиева, KB, 32. 2. Турчин. | ||
— От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анатолец. | — От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анатолец. | ||
| − | + | ---- | |
АНАДОЛЛИЯ, -йята, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Анадолец. — <i>Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света.</i> Ал. Константинов, БГ, 72. <i>От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето.</i> Ц. Гинчев, ГК, 363. | АНАДОЛЛИЯ, -йята, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Анадолец. — <i>Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света.</i> Ал. Константинов, БГ, 72. <i>От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето.</i> Ц. Гинчев, ГК, 363. | ||
| − | + | ---- | |
АНАДОЛКА <i>ж.</i> 1. Жена, която е родена или живее в Анадола. 2. Туркиня. | АНАДОЛКА <i>ж.</i> 1. Жена, която е родена или живее в Анадола. 2. Туркиня. | ||
| − | + | ---- | |
АНАДОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> | АНАДОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> | ||
анагност | анагност | ||
| − | Анадола <i>и от</i> анадолец. <i>През време на робството копривщенци не сведоха глави пред анадолските поробители, не забравиха своя род и език.</i> П. Теофилов, К, 27. <i>Рядко беше се виждало такова рядко сборище: анадолски цгурци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи.</i> Й. Йовков, | + | Анадола <i>и от</i> анадолец. <i>През време на робството копривщенци не сведоха глави пред анадолските поробители, не забравиха своя род и език.</i> П. Теофилов, К, 27. <i>Рядко беше се виждало такова рядко сборище: анадолски цгурци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи.</i> Й. Йовков, СЛ, 118. <i>Портата хвърлила значителни анадолски части в Румелия — дислокация, която била замислена от 1796 г.</i> В. Мутафчиева, KB, 147. |
— Друга (остар.) форма: анатолски. | — Друга (остар.) форма: анатолски. | ||
| − | + | ---- | |
АНАЕРОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни. <i>Биол. Прил. от</i> анаероби. <i>Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата, съпроводено с освобождаване на по-големи количества енергия в сравнение с анаеробното.</i> П. Ангелов и др., Биол. IX кл, 33. <i>Анаеробни бактерии. Анаеробно дишане. Анаеробни условия.</i> | АНАЕРОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни. <i>Биол. Прил. от</i> анаероби. <i>Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата, съпроводено с освобождаване на по-големи количества енергия в сравнение с анаеробното.</i> П. Ангелов и др., Биол. IX кл, 33. <i>Анаеробни бактерии. Анаеробно дишане. Анаеробни условия.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АНАЕРОБИ <i>мн., ед.</i> (рядко) анаероб <i>м. Биол.</i> Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. <i>Противоп.</i> аероби. | АНАЕРОБИ <i>мн., ед.</i> (рядко) анаероб <i>м. Биол.</i> Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. <i>Противоп.</i> аероби. | ||
| − | — От гр. &v- | + | — От гр. &v- ’без-’ + алр ’въздух’ + ргод ’живот’. |
| − | + | ---- | |
АНАЕРОБИОЗА <i>ж. Биол.</i> Биологичен процес, който протича без достъп на свободен кислород. | АНАЕРОБИОЗА <i>ж. Биол.</i> Биологичен процес, който протича без достъп на свободен кислород. | ||
| − | + | ---- | |
АНАКОЛУТ <i>м. Литер.</i> 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: „аз ми се иска“ вм. „на мене ми се иска“. | АНАКОЛУТ <i>м. Литер.</i> 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: „аз ми се иска“ вм. „на мене ми се иска“. | ||
2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: „и ти като мене“ вм. „и ти постъпваш като мене“, „аз дето всички“ вм. „аз съм там, дето са всички“. | 2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: „и ти като мене“ вм. „и ти постъпваш като мене“, „аз дето всички“ вм. „аз съм там, дето са всички“. | ||
| − | — От гр. avaKotamfloQ | + | — От гр. avaKotamfloQ ’непоследователен’. |
| − | + | ---- | |
АНАКОНДА <i>ж.</i> Голяма неотровна южноамериканска змия от семейството на боата, достигаща на дължина 8 — 10 метра. Eunectis murinus. <i>Най-големите неотровни змии са: анакондата.., която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът.</i> Зоол. VII кл, 1965, 91. <i>Младите ана-конди лесно се дресират и бързо привикват с човека.</i> НТМ, 1967, IV, 28. | АНАКОНДА <i>ж.</i> Голяма неотровна южноамериканска змия от семейството на боата, достигаща на дължина 8 — 10 метра. Eunectis murinus. <i>Най-големите неотровни змии са: анакондата.., която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът.</i> Зоол. VII кл, 1965, 91. <i>Младите ана-конди лесно се дресират и бързо привикват с човека.</i> НТМ, 1967, IV, 28. | ||
— Вер. от (сингалезки) тамилски през исп. anaconda и фр. anaconda. | — Вер. от (сингалезки) тамилски през исп. anaconda и фр. anaconda. | ||
| − | + | ---- | |
АНАКРЕОН <i>м. Книж.</i> Човек, който обича волния, весел, изпълнен със забавления и наслади живот. | АНАКРЕОН <i>м. Книж.</i> Човек, който обича волния, весел, изпълнен със забавления и наслади живот. | ||
— Гр. от собств. | — Гр. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
АНАКРЕОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. <i>Анакреонов стих.</i> | АНАКРЕОНОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. <i>Анакреонов стих.</i> | ||
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
| − | + | ---- | |
АНАКРЕОНТИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Литер.</i> 1. Подражател на древногръцкия поет Анакреон. <i>Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията</i> | АНАКРЕОНТИ`К, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Литер.</i> 1. Подражател на древногръцкия поет Анакреон. <i>Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията</i> | ||
анакреонти`к | анакреонти`к | ||
Версия от 20:15, 27 ноември 2012
или орнаменти, главно за нуждите на слепите.
_ От лат. anaglypticus ’релефно изрязан’ през нем.
Anaglyptik.
АНАГНОСТ м. 1. Истор. Роб-четец по време на хранене или баня у древните гърци.
2. Рядко. Четец в православна църква.
3. Рядко. Момче в обредни дрехи, което прислужва около свещениците по време на богослужение в православна църква.
— От гр. avayvcoaxriq ’четец’.
АНАГРАМА ж. Литер. 1. Разместване на букви или срички в една дума в такъв ред, че да се получи нова дума, напр.: вол-лов, Рим - мир, липа - пила, риба - бира, нива - вина, град — драг. Той публикувал набор от букви на пръв поглед безсмислен. В този набор от букви чрез разместване на буквите било за-шифровано самото откритие. . По същия начин с помощта на анаграма Галилей закодирал на латински език своето откритие. ВН, 1960, бр. 2666, 4. До XIX век в науката за запазване на приоритета на някои открития се употребявали анаграмите. ВН, 1960, бр. 2666, 4.
2. Вид псевдоним, получен чрез разместване на буквите в името на автора.
— От гр. ava ’обратно’ + уращха ’буква’.
АНАГРАМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Литер. Прил. от анаграма.
АНАГРАФ м. Печат. Уред за писане наопаки. ч
АНАДОЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което е родено или живее в Анадола. Настъпи мълчание. Онбашията на заптиетата, ана-долец с едри конски зъби и черни месести бърни, сърбаше шумно кафето си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 108. Върна се той от Бруса пак в Еркъой. Не искаше да напусне бедните анаоолци, без да им се обади. Д.Талев, ПК, 81. Наистина ли (както приема част от историографията) кърджалиите не били „анадолци“, които след дезертьорството си не смогвали да се прехвърлят отвъд Проливите, та били принудени да помина-ват чрез грабеж в европейските провинции? В. Мутафчиева, KB, 32. 2. Турчин.
— От гр. собств. — Друга (остар.) форма: анатолец.
АНАДОЛЛИЯ, -йята, мн. няма, м. Остар. Анадолец. — Е че то, брате, не е един, не са двама: като плъзнали из Европа на сюрии: анадоллии, ерменци, турци, гърци, па лъжат, па мамят света. Ал. Константинов, БГ, 72. От анадоллиите, тия се бият доста добре, що са от край морето. Ц. Гинчев, ГК, 363.
АНАДОЛКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в Анадола. 2. Туркиня.
АНАДОЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от
анагност
Анадола и от анадолец. През време на робството копривщенци не сведоха глави пред анадолските поробители, не забравиха своя род и език. П. Теофилов, К, 27. Рядко беше се виждало такова рядко сборище: анадолски цгурци, зебеци, кюрди, даалии и капасъзи. Й. Йовков, СЛ, 118. Портата хвърлила значителни анадолски части в Румелия — дислокация, която била замислена от 1796 г. В. Мутафчиева, KB, 147.
— Друга (остар.) форма: анатолски.
АНАЕРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни. Биол. Прил. от анаероби. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата, съпроводено с освобождаване на по-големи количества енергия в сравнение с анаеробното. П. Ангелов и др., Биол. IX кл, 33. Анаеробни бактерии. Анаеробно дишане. Анаеробни условия.
АНАЕРОБИ мн., ед. (рядко) анаероб м. Биол. Микроорганизми, които живеят без въздух в почвата или в някой организъм (обикн. в устата и в червата му), където се хранят от разпадащите се органични вещества. Противоп. аероби.
— От гр. &v- ’без-’ + алр ’въздух’ + ргод ’живот’.
АНАЕРОБИОЗА ж. Биол. Биологичен процес, който протича без достъп на свободен кислород.
АНАКОЛУТ м. Литер. 1. Стилен обрат или израз, в който има синтактична неправилност, напр.: „аз ми се иска“ вм. „на мене ми се иска“.
2. Изпускане на дума, която лесно може да се разбере, напр.: „и ти като мене“ вм. „и ти постъпваш като мене“, „аз дето всички“ вм. „аз съм там, дето са всички“.
— От гр. avaKotamfloQ ’непоследователен’.
АНАКОНДА ж. Голяма неотровна южноамериканска змия от семейството на боата, достигаща на дължина 8 — 10 метра. Eunectis murinus. Най-големите неотровни змии са: анакондата.., която живее в тропическите зони на Южна Америка, и питонът. Зоол. VII кл, 1965, 91. Младите ана-конди лесно се дресират и бързо привикват с човека. НТМ, 1967, IV, 28.
— Вер. от (сингалезки) тамилски през исп. anaconda и фр. anaconda.
АНАКРЕОН м. Книж. Човек, който обича волния, весел, изпълнен със забавления и наслади живот.
— Гр. от собств.
АНАКРЕОНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който е характерен, присъщ на древногръцкия поет Анакреон и на неговата поезия. Анакреонов стих.
— От гр. собств.
АНАКРЕОНТИ`К, мн. -ци, м. Литер. 1. Подражател на древногръцкия поет Анакреон. Най-напред за образци при писане стихове нему са служили стихотворенията
анакреонти`к
