Разлика между версии на „Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/92“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ерването на краката на коня. Казах му, че на | + | ерването на краката на коня. Казах му, че на момчето това би могло да напомня за неговите собствени движения, когато сдържа желанието си за уриниране, Ханс потвърждава думите ми с това, че по време на разговора у него се появява такава потребност, и той посочва и други значения на «шума, предизвикан от краката». |
| − | «После отново излизаме пред вратата. Когато | + | «После отново излизаме пред вратата. Когато минава кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въглищарската кола също ме кара да се страхувам.» |
| − | + | Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като омнибуса?» | |
| − | + | Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете трябва толкова силно да теглят и лесно могат да паднат. Когато колата е празна, аз не се страхувам» | |
| − | + | Всичко това отговаря на действителността.» | |
| − | + | И въпреки това ситуацията е доста неясна. Анализът малко се придвижва напред и аз се страхувам, че положението скоро ще стане скучно за читателите. Но такива тъмни периоди са често явление във всяка психоанализа. Скоро Ханс, напълно неочаквано за | |
| + | нас, преминава в друга област. | ||
| − | + | * * » | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | «Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която направила някои покупки и ми ги показва. Между тях са и едни дамски жълти панталони. Ханс много ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да ое. Жена ми казва, че той вече няколко пъти прави така, когато виждал панталони. | |
Питам го: «Защо казваш «пфу»?» | Питам го: «Защо казваш «пфу»?» | ||
| − | + | Ханс: «Заради панталоните.» | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | + | Аз: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти напомнят за <i>wiwi</i> или <i>Lumpf?</i> | |
| − | + | Ханс: <i>«Lumpf</i> не е жълт, той е черен или бял.» | |
| − | + | Непосредствено след това: «Слушай, лесно ли се прави <i>Lumpf</i> когато ядеш сирене?» (Бях му казал това веднъж, когато ме попита защо ям сирене.) | |
| − | + | Аз: «Да.» | |
Версия от 18:00, 5 януари 2013
ерването на краката на коня. Казах му, че на момчето това би могло да напомня за неговите собствени движения, когато сдържа желанието си за уриниране, Ханс потвърждава думите ми с това, че по време на разговора у него се появява такава потребност, и той посочва и други значения на «шума, предизвикан от краката».
«После отново излизаме пред вратата. Когато минава кола с въглища, той ми казва: «Слушай, въглищарската кола също ме кара да се страхувам.»
Аз. «Може би защото и тя е такава голяма като омнибуса?»
Ханс: «Да, и защото е много натоварена и конете трябва толкова силно да теглят и лесно могат да паднат. Когато колата е празна, аз не се страхувам»
Всичко това отговаря на действителността.»
И въпреки това ситуацията е доста неясна. Анализът малко се придвижва напред и аз се страхувам, че положението скоро ще стане скучно за читателите. Но такива тъмни периоди са често явление във всяка психоанализа. Скоро Ханс, напълно неочаквано за нас, преминава в друга област.
- * »
«Прибирам се у дома и беседвам с жена си, която направила някои покупки и ми ги показва. Между тях са и едни дамски жълти панталони. Ханс много ги казва «пфу», хвърля се на земята и започва да ое. Жена ми казва, че той вече няколко пъти прави така, когато виждал панталони.
Питам го: «Защо казваш «пфу»?»
Ханс: «Заради панталоните.»
Аз: «Защо? Заради цвета ли, защото са жълти и ти напомнят за wiwi или Lumpf?
Ханс: «Lumpf не е жълт, той е черен или бял.»
Непосредствено след това: «Слушай, лесно ли се прави Lumpf когато ядеш сирене?» (Бях му казал това веднъж, когато ме попита защо ям сирене.)
Аз: «Да.»
