Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/238“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
то пътува на автостоп (във 2 знач.); авто-стопьорка. <i>До шосето стояха две автосто-паджийки.</i> | то пътува на автостоп (във 2 знач.); авто-стопьорка. <i>До шосето стояха две автосто-паджийки.</i> | ||
| − | + | ---- | |
| − | АВТОСТОПАДЖИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). <i>Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.</i>Й. Попов, | + | АВТОСТОПАДЖИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). <i>Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.</i>Й. Попов, СЛ, 9. <i>Ав-тостопаджийско махане с ръка.</i> |
| − | + | ---- | |
АВТОСТОПАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ни, <i>м.</i> Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — <i>Автостопаджия — каза кондукторът. — За-газил е горкият, гледай как маха ръце.</i> Я. Антов, СбХС 1976, 332. | АВТОСТОПАДЖИЯ, -ията, <i>мн.</i> -ни, <i>м.</i> Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — <i>Автостопаджия — каза кондукторът. — За-газил е горкият, гледай как маха ръце.</i> Я. Антов, СбХС 1976, 332. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСТОПОВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Автостопаджия; автостопьор. | АВТОСТОПОВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг.</i> Автостопаджия; автостопьор. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСТОПЬОР <i>м. Разг.</i> Автостопаджия; автостоповец. | АВТОСТОПЬОР <i>м. Разг.</i> Автостопаджия; автостоповец. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСТОПЬОРКА <i>ж. Разг.</i> Автосто-паджийка. <i>Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки.</i> Съвр., 1975, кн. 2, 222. | АВТОСТОПЬОРКА <i>ж. Разг.</i> Автосто-паджийка. <i>Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки.</i> Съвр., 1975, кн. 2, 222. | ||
| − | + | ---- | |
| − | АВТОСТРАДА <i>ж.</i> 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. <i>Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни.</i> | + | АВТОСТРАДА <i>ж.</i> 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. <i>Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни.</i> Л. Манчев, П I, 57. 2. <i>Разг.</i> Широк автомобилен път. <i>Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по сер-пентините на планинската автострада летяха леки коли.</i> ВН, 1960, бр. 2607, 1. |
— От ит. autostrada. — Друга форма: аутострада. | — От ит. autostrada. — Друга форма: аутострада. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСТРАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който се отнася до автострада. | АВТОСТРАДЕН, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> Който се отнася до автострада. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСТЪКЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло. | АВТОСТЪКЛО, <i>мн.</i> -а, <i>ср.</i> Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСУГЕСТИЯ <i>ж. Псих.</i> Самовнушение. | АВТОСУГЕСТИЯ <i>ж. Псих.</i> Самовнушение. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОСЪСТЕЗАТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> | АВТОСЪСТЕЗАТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> | ||
Състезател по автомобилен спорт. — <i>Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме.</i> Б. Балабанов, ИП, 158. | Състезател по автомобилен спорт. — <i>Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме.</i> Б. Балабанов, ИП, 158. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. <i>Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия.</i> Л. Янов, СЗ, 46. — <i>Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С.</i> Трайков, М, 37. | АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -йята, <i>мн.</i> -йи, <i>м.</i> Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. <i>Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия.</i> Л. Янов, СЗ, 46. — <i>Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С.</i> Трайков, М, 37. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТИ`П <i>м. Печат.</i> Отпечатък, приготвен чрез автотипия. | АВТОТИ`П <i>м. Печат.</i> Отпечатък, приготвен чрез автотипия. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
автостопаджийски | автостопаджийски | ||
| − | — От гр. аг)то<; | + | — От гр. аг)то<; ’сам, собствен’4- xtmoi; 'отпечатък<sup>1</sup>. |
| − | + | ---- | |
АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Печат.</i> 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. <i>Автотипен отпечатък.</i> 2. Който е предназначен за автотипия. <i>Ав-тотипна хартия.</i> | АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, <i>мн.</i> -пни. <i>Печат.</i> 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. <i>Автотипен отпечатък.</i> 2. Който е предназначен за автотипия. <i>Ав-тотипна хартия.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТИ`ПИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Печат.</i> Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично. | АВТОТИ`ПИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Печат.</i> Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично. | ||
— Друга форма: аутоти`пия. | — Друга форма: аутоти`пия. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТИ`ПНО. <i>Нареч.</i> По автотипен начин. | АВТОТИ`ПНО. <i>Нареч.</i> По автотипен начин. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТОМИЯ <i>ж. Биол.</i> Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. <i>Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира.</i> Л. Христов, 3, 111. | АВТОТОМИЯ <i>ж. Биол.</i> Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. <i>Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира.</i> Л. Христов, 3, 111. | ||
— Гр. аътотоцга. | — Гр. аътотоцга. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до автомобили и трактори. <i>Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.</i> 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. <i>Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.</i> | АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> 1. Който се отнася до автомобили и трактори. <i>Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк.</i> 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. <i>Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТРАНСПЛАНТАЦИЯ <i>ж. Мед.</i> Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. <i>Най-добре се удава автотранспланта-цията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата.</i> Б. Кърджиев, ОПА, 345. | АВТОТРАНСПЛАНТАЦИЯ <i>ж. Мед.</i> Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. <i>Най-добре се удава автотранспланта-цията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата.</i> Б. Кърджиев, ОПА, 345. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТРАНСПОРТ <i>м.</i> 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. <i>Товарен автотранспорт.</i> 2. Само <i>ед.</i> Ведомство на автомобилния транспорт. <i>Служещ в автотранспорта.</i> | АВТОТРАНСПОРТ <i>м.</i> 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. <i>Товарен автотранспорт.</i> 2. Само <i>ед.</i> Ведомство на автомобилния транспорт. <i>Служещ в автотранспорта.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е свързан с автотранспорта. <i>Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.</i> | АВТОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който е свързан с автотранспорта. <i>Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Туристическо пътешествие с автомобил. | АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Туристическо пътешествие с автомобил. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТУРИ`СТ <i>м.</i> Лице, което практикува автотуризъм. <i>Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи.</i> О, 1977, кн. 11,31. | АВТОТУРИ`СТ <i>м.</i> Лице, което практикува автотуризъм. <i>Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи.</i> О, 1977, кн. 11,31. | ||
| − | + | ---- | |
АВТОТРАСЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. <i>Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването</i> | АВТОТРАСЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср.</i> Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. <i>Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването</i> | ||
автотрасе | автотрасе | ||
Версия от 19:52, 27 ноември 2012
то пътува на автостоп (във 2 знач.); авто-стопьорка. До шосето стояха две автосто-паджийки.
АВТОСТОПАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автостопаджия и до автостоп (във 2 знач.). Приказките на Ицко за разни автостопаджийски мацета му бяха дошли до гуша.Й. Попов, СЛ, 9. Ав-тостопаджийско махане с ръка.
АВТОСТОПАДЖИЯ, -ията, мн. -ни, м. Човек, който пътува на автостоп (във 2 знач.); автостопьор, автостоповец. — Автостопаджия — каза кондукторът. — За-газил е горкият, гледай как маха ръце. Я. Антов, СбХС 1976, 332.
АВТОСТОПОВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Автостопаджия; автостопьор.
АВТОСТОПЬОР м. Разг. Автостопаджия; автостоповец.
АВТОСТОПЬОРКА ж. Разг. Автосто-паджийка. Разхлаби възела на вратовръзката си .. — вече не държеше как ще изглежда в очите на възможните автостопьорки. Съвр., 1975, кн. 2, 222.
АВТОСТРАДА ж. 1. Автомагистрала; автобан, аутобан, магистрала. Пътищата за автомобилно движение (автомагистрали и автостради) се използуват изключително за бързоходни моторни коли, леки и товарни. Л. Манчев, П I, 57. 2. Разг. Широк автомобилен път. Пътят на мнозина минаваше през Бояна, а на други — през Копитото. А в същото време по сер-пентините на планинската автострада летяха леки коли. ВН, 1960, бр. 2607, 1.
— От ит. autostrada. — Друга форма: аутострада.
АВТОСТРАДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до автострада.
АВТОСТЪКЛО, мн. -а, ср. Стъкло за автомобил; автомобилно стъкло.
АВТОСУГЕСТИЯ ж. Псих. Самовнушение.
АВТОСЪСТЕЗАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м.
Състезател по автомобилен спорт. — Откога националните автосъстезатели започнаха да се движат със скоростта на волска кола, драги! Закъсняваме. Б. Балабанов, ИП, 158.
АВТОТЕНЕКЕДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Лице, което се занимава с изработване или поправяне на ламаринената част на автомобили. Чух бай Мирчо в трамвая да разменя телефон на мозайкаджия за телефон на автотенекеджия. Л. Янов, СЗ, 46. — Съдията трябва да има хубава лека кола. Без лека кола той ще е уязвим при делата на бензинджии и автотенекеджии, които се разкарват с фордове и мерцедеси. С. Трайков, М, 37.
АВТОТИ`П м. Печат. Отпечатък, приготвен чрез автотипия.
238
автостопаджийски
— От гр. аг)то<; ’сам, собствен’4- xtmoi; 'отпечатък1.
АВТОТИ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Печат. 1. Който е възпроизведен чрез автотипия. Автотипен отпечатък. 2. Който е предназначен за автотипия. Ав-тотипна хартия.
АВТОТИ`ПИЯ, мн. няма, ж. Печат. Начин на печатане чрез пренасяне на образ, рисунка или снимка върху цинкова плоча ръчно или фотомеханично.
— Друга форма: аутоти`пия.
АВТОТИ`ПНО. Нареч. По автотипен начин.
АВТОТОМИЯ ж. Биол. Рефлекторно откъсване на крайниците или други придатъци и части на тялото при някои животни за самозащита или под влияние на силно дразнене. Като защитно средство може да се разглежда и автотомията. Някои сухоземни.. при нападение от страна на други животни откъсват опашката си, която впоследствие регенерира. Л. Христов, 3, 111.
— Гр. аътотоцга.
АВТОТРАКТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който се отнася до автомобили и трактори. Автотракторни двигатели. Автотракторни лагери. Автотракторни части. Автотракторен парк. 2. Който е предназначен за производство на автомобили и трактори. Автотракторна промишленост. Автотракторен завод.
АВТОТРАНСПЛАНТАЦИЯ ж. Мед. Присаждане на част от тъкан или орган, взета от друго място на тялото на същия човек с цел отстраняване на дефект на кожата. Най-добре се удава автотранспланта-цията; и при нея имат значение биохимичните качества на средата. Б. Кърджиев, ОПА, 345.
АВТОТРАНСПОРТ м. 1. Транспорт, който се извършва с автомобили; автомобилен транспорт. Товарен автотранспорт. 2. Само ед. Ведомство на автомобилния транспорт. Служещ в автотранспорта.
АВТОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който е свързан с автотранспорта. Автотранспортно предприятие. Автотранспортна работилница. Автотранспортна служба. Автотранспортни средства.
АВТОТУРИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Туристическо пътешествие с автомобил.
АВТОТУРИ`СТ м. Лице, което практикува автотуризъм. Двадесет и един първокласни къмпинга по Черноморието са на разположение на българските автотуристи. О, 1977, кн. 11,31.
АВТОТРАСЕ, мн. -та, ср. Трасе, път за автомобили; автомобилно трасе. Още един проект крояло споменатото холандско ведомство — да се заплаща преминаването
автотрасе
