Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/935“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
м (Туй-онуй) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>БРАН</b><sup>2</sup>, бранът, брана, <i>мн.</i> бранове, след <i>числ.</i> брана, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вълна. <i>Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега.</i> Д, Спространов, ОП, 389. <i>Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу.</i> П. Тодоров, И I, 7. <i>Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали.</i> Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. <i>Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой?</i> Ив. Вазов, Съч. V, 134. | <b>БРАН</b><sup>2</sup>, бранът, брана, <i>мн.</i> бранове, след <i>числ.</i> брана, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вълна. <i>Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега.</i> Д, Спространов, ОП, 389. <i>Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу.</i> П. Тодоров, И I, 7. <i>Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали.</i> Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. <i>Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой?</i> Ив. Вазов, Съч. V, 134. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАНА</b> <i>ж.</i> Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. | + | <b>БРАНА</b> <i>ж.</i> Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. <i>— Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др.</i> Хр. Максимов, ЗР, 51. <i>Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната.., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито.,</i> Кр. Григоров, Н, 55-56. <i>Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани.</i> П. Бобев, ЗП, 91. |
---- | ---- | ||
<b>БРАНДСПОЙТ</b> <i>м. Спец.</i> 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя. | <b>БРАНДСПОЙТ</b> <i>м. Спец.</i> 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От хол. brandspuit. | — От хол. brandspuit. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бера; беритба. | + | <b>БРАНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Отгл. същ. от</i> бера; беритба. <i>— А брей, а да оберем боба —..</i> |
<i>— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 190. <i>Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.</i> | <i>— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата.</i> Ст. Даскалов, ЕС, 190. <i>Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.</i> | ||
Версия от 20:18, 17 юни 2013
каста е от брамини или духовници, втора каста е от воини, третя каста от земле-делци, четвърта каста работници. Ив. Богоров, ВГД (превод), 252.
— Друга (остар.) форма: б р а х м й н.
БРАМИНИ`СТ м. Лице, което изповядва браманизма. Браминистите вярват, че има три бога (създател — Брама, пазител — Вишна, и съсипател — Сива). К. Смирнов, 3, 70.
БРАМИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до брамин и до браманизъм. Браминските свещени книги говорат, че духовенството е направено от главата на Брама. Знан., 1875, бр. 9, 132.
БРАН1, бранта, мн. няма, ж. Старин. Война, битка, бой, борба. А люта бе оранта. И двете войски се срещнаха с такова настървение, че се смесиха веднага. Н. Райнов, ВДБ, 63. Четете да знайте, / що в стари години, по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан. Ив. Вазов, Съч. I, 189. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер лсътвен кръст е начър-тан. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 79. През дима на злокобните черни руини, / през гърма на жестоката бран — / над света като пролетна буря ще мине / мълнекрил, ведролик великан. Хр. Смирненски, Съч. I, 105. Била е нечувана бран / и време на страшна свире-пост — /и в някакъв ден предвещан /е паднала старата крепост. Хр. Ясенов, Събр. пр. 27.
БРАН2, бранът, брана, мн. бранове, след числ. брана, м. Остар. и диал. Вълна. Тая нощ той по-силно чуваше неистовите гласове — те долитаха с воя на вятъра, с плисъка на брановете, които се блъскаха в брега. Д, Спространов, ОП, 389. Тунджа мята бранове въз бродът, раздрана от камъни и ракитак, хвърля се във вирът и оттам повлича пак водите си надолу. П. Тодоров, И I, 7. Морето припряло брегът пе-съчливий/ со бранове кротки го гали. Г1. П. Славейков, Събр. съч. I, 182. Черна река, що тъй с бранове мътни / пееше гръмовно из тъмни у сой? Ив. Вазов, Съч. V, 134.
БРАНА ж. Земеделско оръдие, с което се разбиват буците пръст на изорани или засети площи. — Това е пак на дружеството; тук се пазят разните машини, с които сега работим земята: плугове, сеялки, косачки, брани, веялки и др. Хр. Максимов, ЗР, 51. Нали снощи се разбрахме. Ти ще си с браната.., ще гледаш да не остане нито зрънце незарито., Кр. Григоров, Н, 55-56. Из нивата пълзи трактор, повлякъл тежките брани. П. Бобев, ЗП, 91.
БРАНДСПОЙТ м. Спец. 1. Металически завършек на пожарогасителен маркуч за насочване на водна струя.
БРАМИНИ`СТ
2. Ръчна пожарогасителна помпа.
— От хол. brandspuit.
БРАНЕ, мн. -та, ср. Отгл. същ. от бера; беритба. — А брей, а да оберем боба —..
— Сега не е за бране на боб! Не може да се влезне в местата. Ст. Даскалов, ЕС, 190. Бране на плодове. Бране на тютюн. Бране на билки.
БРАНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Старин. Прил. от бран1. А над стария град се разстилаше тишина, сякаш той оживяваше и от здрача почваха да излизат чутовни юнаци, които нашепваха за минали славни, бранни времена. Д. Спространов, ОП, 30-31. Там роден съм! Там деди ми / днес почиват под земля, / там гърмяло тяхно име / в мир и в бранните поля. Ив. Вазов, Съч. I, 28. И вееха победни знамена, / звънеше меч, ехтяха песни бранни, под траура на черни знамена! С. Румянцев, С, 98. И низ мрака на старината ни се чуват бранни викове. Н. Райнов, БЛ, 10.
БРАНЕНЕ ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; отбрана, защита. Те са били прости, невежествени, но упорити в бранене своето, юначни и войнствени. Ив. Вазов, Съч. XVII, 173.
БРАНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от браня и от браня се; брануване, браносване.
БРАНИЛО, мн. -а, ср. Остар. Защитно средство. Мургото негово [на светулката] тяло е отгоре плоско, отдолу издуто, и състои всичко и всичко от единадесет колелца,... Под горнето колелце като под бранило се крие главицата му с черни въ-сички, с големи чърни очички. Д. Манчев, БЕ II, 92. Якостта и неусетливостта на душата са най-доброто бранило, що може някои да опре на лошавините. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.
БРАНИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Кншс. Защитник, пазител. Силата на Арап ага беше в ножа му и в пищовите му, той беше безстрашен, яростен бранител на турския агалък. Д. Талев, ПК, 125. Цалувам ви, юнаци, по челата, / покрити с прах и лаврови венци, / бранители на родината свята... Ив. Вазов, Съч. V, 74.
2. Спорт. Играч от защитната линия при игра на футбол, баскетбол и под. Шведските футболисти превъзхождаха физически. Техните бранители бяха високи и силни.
БРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Отбранителен. Войводите са длъжни: а).., б) да избират и определят бранителни точки и да направат нужните фортофикациални планове за укреплението им. 3. Стоянов, ЗБВ I, 121. Чехско, Моравия, Унгария и Хърватско ся пресъедини-ха с австрийските княжества, не със сила, но доброволно, само за да си уголемят бра-нителната сила. Г. Драганов, Лет., 1873, 139.
БРАНИ`ТЕЛЕН
