Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/207“
м (→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— Фр. abolitioniste. | — Фр. abolitioniste. | ||
| − | + | ---- | |
АБОЛИЦИОНИ`СТКА <i>ж. Истор. Юрид.</i> Привърженица на аболиционизма. | АБОЛИЦИОНИ`СТКА <i>ж. Истор. Юрид.</i> Привърженица на аболиционизма. | ||
| − | + | ---- | |
АБОЛИЦИОНИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | АБОЛИЦИОНИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | ||
<i>Истор. Юрид. Прил. от</i> аболиционизъм <i>и от</i> аболиционист. <i>Аболиционистко движение.</i> | <i>Истор. Юрид. Прил. от</i> аболиционизъм <i>и от</i> аболиционист. <i>Аболиционистко движение.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБОНАМЕНТ <i>м.</i> 1. Право за получаване на нещо, за използване на нещо за определен срок, обикн. срещу предплащане. <i>Но за да се съгласи той да дойде, трябвало да се изпълни едно предварително условие: трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година — което на днешен език би се нарекло абонамент.</i> Т. Влайков, Пр. I, 77-78. | АБОНАМЕНТ <i>м.</i> 1. Право за получаване на нещо, за използване на нещо за определен срок, обикн. срещу предплащане. <i>Но за да се съгласи той да дойде, трябвало да се изпълни едно предварително условие: трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година — което на днешен език би се нарекло абонамент.</i> Т. Влайков, Пр. I, 77-78. | ||
| Ред 14: | Ред 14: | ||
— От фр. abonnement през рум. abonament. | — От фр. abonnement през рум. abonament. | ||
| − | + | ---- | |
АБОНАМЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до абонамент. — <i>Нашата опера се мъчи да скърпи плана с абонаментни цикли за ученици, които играят карти по високите балкони.</i> Р. Белчев и др., КБС, 54. <i>Без да претендираме, че сме изобретили най-добрия начин за достигане на хубавата книга до истинския ценител, предлагаме да се въведе абонаментна система в по-големите книжарници.</i> ЛФ, 1977, бр. 1, 5. <i>Абонаментен номер. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментно поддържане на асансьори. Абонаментно снабдяване.</i> | АБОНАМЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до абонамент. — <i>Нашата опера се мъчи да скърпи плана с абонаментни цикли за ученици, които играят карти по високите балкони.</i> Р. Белчев и др., КБС, 54. <i>Без да претендираме, че сме изобретили най-добрия начин за достигане на хубавата книга до истинския ценител, предлагаме да се въведе абонаментна система в по-големите книжарници.</i> ЛФ, 1977, бр. 1, 5. <i>Абонаментен номер. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментно поддържане на асансьори. Абонаментно снабдяване.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБОНАТ <i>м.</i> Лице, което се ползва от абонамент. <i>От Свищов .. Стоянов предава на В. Друмев впечатлението си от посетените места — — гдето записва доста абонати за списанието.</i> М. Арнаудов, БКД, 204. <i>Станах и администратор — за да стабилизираме списанието. Записах около стотина абонати между студентите и учениците.</i> СбАСЕП, 81. <i>През дългите пладнешки часове той четеше „Отечест-вение Записки“, на които бе абонат.</i> Ив.Вазов, Съч. XXV, 87. <i>При всичките мъчнотии.., „Училището „ можа да следва редовно издаването си. Благодарение на малцината ни абонати,.., които ни спомогнаха в началото.</i> У, 1871, бр.12, 178. | АБОНАТ <i>м.</i> Лице, което се ползва от абонамент. <i>От Свищов .. Стоянов предава на В. Друмев впечатлението си от посетените места — — гдето записва доста абонати за списанието.</i> М. Арнаудов, БКД, 204. <i>Станах и администратор — за да стабилизираме списанието. Записах около стотина абонати между студентите и учениците.</i> СбАСЕП, 81. <i>През дългите пладнешки часове той четеше „Отечест-вение Записки“, на които бе абонат.</i> Ив.Вазов, Съч. XXV, 87. <i>При всичките мъчнотии.., „Училището „ можа да следва редовно издаването си. Благодарение на малцината ни абонати,.., които ни спомогнаха в началото.</i> У, 1871, бр.12, 178. | ||
аболициони`ст | аболициони`ст | ||
| − | + | ---- | |
АБОНАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до абонамент, който е предназначен за абонат. <i>Абонатен телефонен пост. Абонатна станция.</i> | АБОНАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> Който се отнася до абонамент, който е предназначен за абонат. <i>Абонатен телефонен пост. Абонатна станция.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБОНАТКА <i>ж.</i> Жена абонат. | АБОНАТКА <i>ж.</i> Жена абонат. | ||
| − | + | ---- | |
АБОНИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Записвам някого за абонат. <i>Началникът научил кой адвокат абонирал работниците за вестници, които насъсквали народа против властта.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 135. — <i>„Светулка“ — показа я Митко, — татко ме е абонирал.</i> Ал. Спасов, С, 114. абонирам се <i>страд.</i> | АБОНИРАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Записвам някого за абонат. <i>Началникът научил кой адвокат абонирал работниците за вестници, които насъсквали народа против властта.</i> Кл. Цачев, ГЗ, 135. — <i>„Светулка“ — показа я Митко, — татко ме е абонирал.</i> Ал. Спасов, С, 114. абонирам се <i>страд.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБОНИРАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам абонат. <i>Абонирах се и за списание „Селска разговорка“, за което прочетох хубав отзив в „Право дело“.</i> Ал. Спасов, С, 38. <i>В по-горните класове за него стана обикновено да се абонира комай на всички списания и книги, за които попадаха в гимназията покани.</i> А. Страшимиров, А, 93. | АБОНИРАМ СЕ <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам абонат. <i>Абонирах се и за списание „Селска разговорка“, за което прочетох хубав отзив в „Право дело“.</i> Ал. Спасов, С, 38. <i>В по-горните класове за него стана обикновено да се абонира комай на всички списания и книги, за които попадаха в гимназията покани.</i> А. Страшимиров, А, 93. | ||
— От фр. abonner. | — От фр. abonner. | ||
| − | + | ---- | |
АБОНИ`РАНЕ <i>ср. Отгл.същ. от</i> абонирам <i>и от</i> абонирам се. <i>Друмев и Стоянов се отнасят по същия въпрос</i> [Габровската работа] <i>до бащата на Иван Славейков, почитания от всички П. Р. Славейков. Те му припомнят, че в края на ноември 1871 г. габровското ученическо дружество ги известило, че през август с.г.</i> [същата година] <i>внесло оная сума</i> [11 наполеона] <i>за абониране на „Периодическо списание“ на Иван Славейков.</i> М. Арнаудов, БКД, 176. <i>Абониране за вестник.</i> | АБОНИ`РАНЕ <i>ср. Отгл.същ. от</i> абонирам <i>и от</i> абонирам се. <i>Друмев и Стоянов се отнасят по същия въпрос</i> [Габровската работа] <i>до бащата на Иван Славейков, почитания от всички П. Р. Славейков. Те му припомнят, че в края на ноември 1871 г. габровското ученическо дружество ги известило, че през август с.г.</i> [същата година] <i>внесло оная сума</i> [11 наполеона] <i>за абониране на „Периодическо списание“ на Иван Славейков.</i> М. Арнаудов, БКД, 176. <i>Абониране за вестник.</i> | ||
| − | + | ---- | |
АБОРДАЖ <i>м. Воен. Мор.</i> Старинен начин на морски бой, при който се извършва плътно доближаване с борда до неприятелски кораб, за да може да се преминава на него и да се води ръкопашен бой. О Взимам на абордаж. <i>Воен. Мор.</i> За кораб | АБОРДАЖ <i>м. Воен. Мор.</i> Старинен начин на морски бой, при който се извършва плътно доближаване с борда до неприятелски кораб, за да може да се преминава на него и да се води ръкопашен бой. О Взимам на абордаж. <i>Воен. Мор.</i> За кораб | ||
| Ред 38: | Ред 38: | ||
— Фр. abordage. | — Фр. abordage. | ||
| − | + | ---- | |
АБОРДАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни. <i>Воен. Мор. Прил. от</i> абордаж. <i>Ръцете му</i> [на Бъркола] <i>потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скили-ца означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой.</i> Д. Добревски, БИ, 333. <i>Рус</i> | АБОРДАЖЕН, -жна, -жно, <i>мн.</i> -жни. <i>Воен. Мор. Прил. от</i> абордаж. <i>Ръцете му</i> [на Бъркола] <i>потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скили-ца означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой.</i> Д. Добревски, БИ, 333. <i>Рус</i> | ||
Версия от 19:27, 27 ноември 2012
АБОЛИЦИОНИ`СТ м. Истор. Юрид. Привърженик на аболиционизма. Напредничавата буржоазия, селяните и работниците били против робството .. В тия именно среди възникнало движение против робството. Привържениците на това движение се наричали аболиционисти. Ист X кл., 109.
— Фр. abolitioniste.
АБОЛИЦИОНИ`СТКА ж. Истор. Юрид. Привърженица на аболиционизма.
АБОЛИЦИОНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и.
Истор. Юрид. Прил. от аболиционизъм и от аболиционист. Аболиционистко движение.
АБОНАМЕНТ м. 1. Право за получаване на нещо, за използване на нещо за определен срок, обикн. срещу предплащане. Но за да се съгласи той да дойде, трябвало да се изпълни едно предварително условие: трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година — което на днешен език би се нарекло абонамент. Т. Влайков, Пр. I, 77-78.
2. Парична сума, която се предплаща за добиване на такова право, обикн. за списания, вестници и пр. Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Списанието имало досега записани 200 абоната, от които само 70 били внесли абонамента си. М. Арнаудов, БКД, 134.
— От фр. abonnement през рум. abonament.
АБОНАМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент. — Нашата опера се мъчи да скърпи плана с абонаментни цикли за ученици, които играят карти по високите балкони. Р. Белчев и др., КБС, 54. Без да претендираме, че сме изобретили най-добрия начин за достигане на хубавата книга до истинския ценител, предлагаме да се въведе абонаментна система в по-големите книжарници. ЛФ, 1977, бр. 1, 5. Абонаментен номер. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментно поддържане на асансьори. Абонаментно снабдяване.
АБОНАТ м. Лице, което се ползва от абонамент. От Свищов .. Стоянов предава на В. Друмев впечатлението си от посетените места — — гдето записва доста абонати за списанието. М. Арнаудов, БКД, 204. Станах и администратор — за да стабилизираме списанието. Записах около стотина абонати между студентите и учениците. СбАСЕП, 81. През дългите пладнешки часове той четеше „Отечест-вение Записки“, на които бе абонат. Ив.Вазов, Съч. XXV, 87. При всичките мъчнотии.., „Училището „ можа да следва редовно издаването си. Благодарение на малцината ни абонати,.., които ни спомогнаха в началото. У, 1871, бр.12, 178.
аболициони`ст
АБОНАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент, който е предназначен за абонат. Абонатен телефонен пост. Абонатна станция.
АБОНАТКА ж. Жена абонат.
АБОНИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Записвам някого за абонат. Началникът научил кой адвокат абонирал работниците за вестници, които насъсквали народа против властта. Кл. Цачев, ГЗ, 135. — „Светулка“ — показа я Митко, — татко ме е абонирал. Ал. Спасов, С, 114. абонирам се страд.
АБОНИРАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам абонат. Абонирах се и за списание „Селска разговорка“, за което прочетох хубав отзив в „Право дело“. Ал. Спасов, С, 38. В по-горните класове за него стана обикновено да се абонира комай на всички списания и книги, за които попадаха в гимназията покани. А. Страшимиров, А, 93.
— От фр. abonner.
АБОНИ`РАНЕ ср. Отгл.същ. от абонирам и от абонирам се. Друмев и Стоянов се отнасят по същия въпрос [Габровската работа] до бащата на Иван Славейков, почитания от всички П. Р. Славейков. Те му припомнят, че в края на ноември 1871 г. габровското ученическо дружество ги известило, че през август с.г. [същата година] внесло оная сума [11 наполеона] за абониране на „Периодическо списание“ на Иван Славейков. М. Арнаудов, БКД, 176. Абониране за вестник.
АБОРДАЖ м. Воен. Мор. Старинен начин на морски бой, при който се извършва плътно доближаване с борда до неприятелски кораб, за да може да се преминава на него и да се води ръкопашен бой. О Взимам на абордаж. Воен. Мор. За кораб
— плътно се прилепям до друг кораб, за да го атакувам, за да се започне ръкопашен бой. Разказите за похожденията на Кид „вледенявали кръвта“. за няколко години плаване в Индийския и Тихия океан Кид взел на абордаж, запалил и потопил десетки търговски кораби. К, 1970, кн. 4, 24.
— Фр. abordage.
АБОРДАЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Воен. Мор. Прил. от абордаж. Ръцете му [на Бъркола] потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скили-ца означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой. Д. Добревски, БИ, 333. Рус
207
абордажен
