Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/434“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— Фр. ascenseur. | — Фр. ascenseur. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСАНСЬО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> асансьор. <i>Асансьорна каоина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСАНСЬО`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> асансьор. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСЕДЖИ`Я</b>, -ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> Обесник, враг, неприятел. <i>Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима.</i> Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86. |
— От тур. aski ’палач, джелатин’. | — От тур. aski ’палач, джелатин’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСЕИЗМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: Асеизмична област. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения. | + | <b>АСЕИЗМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Обикн. в съчет.: <b>Асеизмична област</b>. <i>Геол.</i> Област, в която не стават земетресения. |
---- | ---- | ||
<b>АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Асеизмичен. | <b>АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Асеизмичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСЕКСУА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Биол.</i> Който няма полови признаци, пол; безполов. |
2. <i>Книж.</i> Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение. | 2. <i>Книж.</i> Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение. | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
— От лат. asexualis през фр. asexuel. | — От лат. asexualis през фр. asexuel. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСЕКСУА`ЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. <i>Биол.</i> Отсъствие на полови признаци; безполовост. |
| − | |||
| − | 1. <i>Биол.</i> Отсъствие на полови признаци; | ||
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост. | 2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСЕ`ПТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея. |
— От гр. а- ’не’ + ат|7и:1к6<; ’който предизвиква гниене’. | — От гр. а- ’не’ + ат|7и:1к6<; ’който предизвиква гниене’. | ||
| Ред 37: | Ред 35: | ||
<b>АСЕПТИ`ЧНО</b>. <i>Мед. Нареч. от</i> асептичен. <i>Операцията е извършена асептично.</i> | <b>АСЕПТИ`ЧНО</b>. <i>Мед. Нареч. от</i> асептичен. <i>Операцията е извършена асептично.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСЕПТИ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.). | + | <b>АСЕПТИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Мед.</i> Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИГНА`ТИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>асигна`т</b>, <i>м. Истор.</i> Книжни парични знаци, пуснати в обръщение{{попр|Отпечатано: „обращение“.}} във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации. |
---- | ---- | ||
<b>АСАНСЬОРЕН</b> | <b>АСАНСЬОРЕН</b> | ||
| Ред 45: | Ред 43: | ||
— От фр. assignats. | — От фр. assignats. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСИГНАЦИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) асигна | + | <b>АСИГНАЦИИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>асигна`ция</b>, <i>ж. Финанс.</i> Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. <i>Понеже църковните земи [във Франция през 1791 г.] не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари — „асигнация“.</i> Ист. X кл, 19. <i>Ив. Денкоглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчежничество 15 000 рубли асигнации.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 207. |
— От фр. assignation. | — От фр. assignation. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АСИГНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Финанс.</i> Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, | + | <b>АСИГНИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Финанс.</i> Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, <b>асигнирам се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
<b>АСИГНИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Финанс. Отгл. същ. от</i> асигнирам <i>и от</i> асигнирам се. | <b>АСИГНИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Финанс. Отгл. същ. от</i> асигнирам <i>и от</i> асигнирам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИГНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Асигнирам. <i>Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. <i>Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас.</i> Пряп., 1903, бр. 19, 1. <b>асигнувам се</b> <i>страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните.</i> С. Радев, ССБ I, 359. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АСИГНУ`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> асигнувам <i>и от</i> асигнувам се. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСИМЕТРИ` | + | <b>АСИМЕТРИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. <i>Противоп.</i> симетричен. <i>Да надзърнем новия, работнически Ленинград .. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. <i>Очевидно .. е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното .. могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни.</i> ЖД, 1967, кн. 6, 23. <i>Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини.</i> Ст. Петров, П, 15. |
| − | |||
| − | <i>прил.</i> | ||
| − | + | 2. Несъразмерен, нехармоничен. <i>Асиметрично лице.</i> | |
---- | ---- | ||
| − | <b>АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ</b> | + | <b>АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Асиметричен. |
| − | |||
Версия от 16:59, 4 юни 2013
вертикално (отвесно) изкачване и спускане на хора и товари във високите сгради, шахти и под.; подемник. Асансьорът работеше и тя се изкачи с него на втория етаж. Д. Димов, Т, 673. Изкачването и слизането на хората в небостъргача става с бързи асансьори. Л. Мелнишки, ПП, 122. Асансьорът ни свали на двеста метра дълбочина под земята. Н. Фурнаджиев, МП, 76.
— Фр. ascenseur.
АСАНСЬО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от асансьор. Асансьорна каоина. Асансьорна платформа. Асансьорна макара. Асансьорна врата. Асансьорна фабрика. Асансьорен цех.
АСАНСЬО`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от асансьор.
АСЕДЖИ`Я, -ята, мн. -и`и, м. Остар. Обесник, враг, неприятел. Бог ги убил комшии аседжии, / що пойдоха во Будима града / му казаха на краля от Будима. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 86.
— От тур. aski ’палач, джелатин’.
АСЕИЗМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Обикн. в съчет.: Асеизмична област. Геол. Област, в която не стават земетресения.
АСЕИЗМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Асеизмичен.
АСЕКСУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Биол. Който няма полови признаци, пол; безполов.
2. Книж. Който е безсилен, слаб полово, който няма полово влечение.
— От лат. asexualis през фр. asexuel.
АСЕКСУА`ЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Биол. Отсъствие на полови признаци; безполовост.
2. Отсъствие на полово влечение; полово безсилие, полова слабост.
АСЕ`ПТИКА, мн. няма, ж. Мед. Предотвратяване заразяването на рана чрез обеззаразяване с физически средства и методи (изваряване, пара, измиване и др.) на всички предмети, които са в съприкосновение с нея.
— От гр. а- ’не’ + ат|7и:1к6<; ’който предизвиква гниене’.
АСЕПТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от асептика. Асептична превръзка.
АСЕПТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Асептичен.
АСЕПТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от асептичен. Операцията е извършена асептично.
АСЕПТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Мед. Отсъствие на микроорганизми в нещата, които са в съприкосновение с рана, поради унищожаването им с физически средства (измиване, изваряване, пара, дезинфекция с йодова тинктура и под.).
АСИГНА`ТИ мн., ед. (рядко) асигна`т, м. Истор. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение* във Франция по време на революцията от 1789 г.; асигнации.
АСАНСЬОРЕН
— От фр. assignats.
АСИГНАЦИИ мн., ед. (рядко) асигна`ция, ж. Финанс. Книжни парични знаци, пуснати в обръщение във Франция по време на революцията от 1879 г. и в царска Русия от 1789 до 1843 г. Понеже църковните земи [във Франция през 1791 г.] не могли веднага да се продадат, а държавата се нуждаела от пари, то тия земи послужили като гаранция на пуснатите в обръщение книжни пари — „асигнация“. Ист. X кл, 19. Ив. Денкоглу учреждава при Московския университет една стипендия за вечни времена, с която да се издържат млади българчета, предимно от неговия роден край. За тая цел той влага в университетското ковчежничество 15 000 рубли асигнации. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 207.
— От фр. assignation.
АСИГНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Отпускам, отделям определени парични средства за някакъв разход, асигнирам се страд.
АСИГНИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Финанс. Отгл. същ. от асигнирам и от асигнирам се.
АСИГНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Асигнирам. Веднага бяха асигнувани суми за отпечатването на доклада в отделна книга. Г. Караславов, Избр. съч. II, 341. Какви суми е асигнувало Правителството и за какви военни предмети, ние това не знаем, па това и не е важно за нас. Пряп., 1903, бр. 19, 1. асигнувам се страд. С един рескрипт до Соболева князът заповяда на Министерския съвет да състави немедлено указ, чрез който да се асигнува сумата, необходима за поддържането на драгуните. С. Радев, ССБ I, 359.
АСИГНУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от асигнувам и от асигнувам се.
АСИМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. В който няма симетрия; несиметричен, несъразмерен; асиметрически, несиметричен. Противоп. симетричен. Да надзърнем новия, работнически Ленинград .. Прозорците на четириетажните здания са поставени в асиметрична художествена подреда. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 25. Очевидно .. е, че моделите на Карден .., асиметрични поли, при които единият крак се оголва до корена на бедрото, а другият се облича до коляното .. могат да бъдат сложени само от безумносмелите 18-годишни. ЖД, 1967, кн. 6, 23. Напречният профил на планината показва рязко асиметрични склонове и долини. Ст. Петров, П, 15.
2. Несъразмерен, нехармоничен. Асиметрично лице.
АСИМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Асиметричен.
