Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/377“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | {{+}} | |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИТОКСИ`ЧНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> антитоксичен. | + | <b>АНТИТОКСИ`ЧНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> антитоксичен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИТУБЕРКУЛО`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Противотуберкулозен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИТЯ`ЛО</b>, <i>мн.</i> -тела`, <i>ср. Мед.</i> Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаимодействие{{попр|Отпечатано „взаймодействие“.}} с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие; противотяло. <i>Нима е толкова трудно да се досети човек защо повечето от противовирусните ваксини са неефикасни .. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса.</i> П. Вежинов, НБК, 314. <i>В кръвния серум се намират противомикробни средства — антитела.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИФАШИ`ЗЪМ</b>, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Идеология и политика, насочени против фашизма. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИФАШИ`СТ</b> <i>м.</i> Лице, което се бори против фашизма. <i>За него бях чувала само, че бил храбър антифашист, че някога тайно приютявал нелегални и лекувал ранени партизани в клиниката си.</i> Н. Стефанова, ОС, 35. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИФАШИ`СТКА</b> <i>ж.</i> Жена антифашист. <i>Досещахме се, че Искра [Панова] върши и тайни работи .. Някак от само себе си се разбираше, че е антифашистка, и то не само на „гола идея“.</i> Бл. Димитрова, ОтО, 21. <i>Всяко ядро носи името на някой загинал антифашист или антифашистка.</i> Г. Караславов, ПМ, 70. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИФАШИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> антифашист <i>и от</i> антифашизъм. <i>Антифашистка борба. Антифашистки фронт. Антифашистка младеж.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИФЕОДА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е насочен срещу феодализма, който е против феодализма. <i>Антифеодална революция. Антифеодална борба. Антифеодални въстания.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИФРИ`З</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което, прибавено към друга течност, понижава точката й на замръзване. 2. <i>Техн.</i> Течност, воден разтвор на такива вещества, която се прибавя към водата в охладителната система на автомобила при температура под 0°. | + | <b>АНТИФРИ`З</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което, прибавено към друга течност, понижава точката й на замръзване. |
| + | |||
| + | 2. <i>Техн.</i> Течност, воден разтвор на такива вещества, която се прибавя към водата в охладителната система на автомобила при температура под 0°. | ||
— От англ. antifreeze. | — От англ. antifreeze. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИХИТЛЕРИ`СТ</b> <i>м.</i> Участник в борбата против хитлеризма, противник на | + | <b>АНТИХИТЛЕРИ`СТ</b> <i>м.</i> Участник в борбата против хитлеризма, противник на хитлеризма. <i>Милиони антихитлеристи бяха хвърлени в концентрационните лагери.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХИТЛЕРИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> антихитлерист. <i>Антихитлеристка коалиция.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХЛО`Р</b> <i>мн.</i> няма, <i>м. Спец.</i> Вещество, което поглъща хлора и се използува главно при избелване на тъкани, за отстраняване на остатъците от хлора при хлориране на води. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АНТИХРЕ`ЗА</b> <i>ж. Юрид. Остар.</i> Договор, според който кредиторът получава право да прибира доходи от имот на длъжника си, като ги приспада от дълга и лихвите. |
— От гр. avii ’срещу, против’ + xpfjau; ’ползване’. | — От гр. avii ’срещу, против’ + xpfjau; ’ползване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИХРИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. <i>Църк.</i> Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и | + | <b>АНТИХРИ`СТ</b> <i>м.</i> 1. <i>Църк.</i> Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и безчинства и накрая да бъде победен от Христос; дявол, сатана. <i>„И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист.“</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. <i>— Тъй, юначе, — повиши глас богомолецът, — знамението се изпълва. По земята иде Антихрист{{попр|Отпечатано „Антихрст“.}} и край ще настъпи, и предел за Цариград, а по християнските земи ще бъде плен и пожар.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 468. |
2. <i>Разш.</i> Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. <i>Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник.</i> Г. Караславов, СИ, 209. <i>Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам.</i> Кр. Григоров, Р, 204. | 2. <i>Разш.</i> Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. <i>Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник.</i> Г. Караславов, СИ, 209. <i>Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам.</i> Кр. Григоров, Р, 204. | ||
| − | <i>3. Прен. Руг.</i> Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. | + | <i>3. Прен. Руг.</i> Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. <i>— Тоя антихрист лъже, — извика той гневно.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139. <i>С оная театралност, на която той беше способен, показа юмрука си и се закани: „Антихрст! Йуда! Аз ще те науча тебе!“</i> Й. Йовков, Ж, 1920, 35. <i>— Боже, запази живота на тоя проклетник, подкрепи силите на този дявол антихрист!</i> Д. Немиров, В, 69. |
— От гр. avxixpiCTTOi;. | — От гр. avxixpiCTTOi;. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИХРИ`СТИН</b>, <i>мн.</i> антихристи, <i>м. Простонар.</i> Антихрист. <i>Когато прочетоха дописката и на дяда Коля Духалото, старецът мигна удивен:.. — Брех, докъде я докара, антихристинът му проклет!.. Цяло село иска да налапа проклетникът му!</i> Г. Караславов, СИ, 206-207. | + | <b>АНТИХРИ`СТИН</b>, <i>мн.</i> антихристи, <i>м. Простонар.</i> Антихрист. <i>Когато прочетоха дописката и на дяда Коля Духалото, старецът мигна удивен: .. — Брех, докъде я докара, антихристинът му проклет! .. Цяло село иска да налапа проклетникът му!</i> Г. Караславов, СИ, 206-207. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИХРИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> антихрист. | + | <b>АНТИХРИ`СТКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> антихрист. <i>— Тъй и тъй, рече, антихристката хидра родоотстъпническа е пленила кротките души християнски от крайнините столични, та вие, като пастири Божии, трябва да поведете свещена борба за спасение на овците заблудени.</i> Г. Караславов, Избр. съч. II, 298. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АНТИХРИ`СТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Антихристки. <i>Били зазиждани [хората] живи между четири празни стени, такова безчеловечно наказание вообще ся употребляло в средните векове от | + | <b>АНТИХРИ`СТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Антихристки. <i>Били зазиждани [хората] живи между четири празни стени, такова безчеловечно наказание вообще ся употребляло в средните векове от Папските</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 16:08, 19 април 2013
АНТИТОКСИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от антитоксичен.
АНТИТУБЕРКУЛО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Противотуберкулозен.
АНТИТЯ`ЛО, мн. -тела`, ср. Мед. Вещество от белтъчен произход, което се образува в организма при вкарването в него на антигени и от специфичното взаимодействие* с тях се превръща в основен имунен фактор при повторно нахлули антигени и неутрализира вредното им въздействие; противотяло. Нима е толкова трудно да се досети човек защо повечето от противовирусните ваксини са неефикасни .. За да се получи някаква реакция, освен всичко друго трябва да се появи и дразнителят, чиито антитела са сходни на вируса. П. Вежинов, НБК, 314. В кръвния серум се намират противомикробни средства — антитела.
АНТИФАШИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Идеология и политика, насочени против фашизма.
АНТИФАШИ`СТ м. Лице, което се бори против фашизма. За него бях чувала само, че бил храбър антифашист, че някога тайно приютявал нелегални и лекувал ранени партизани в клиниката си. Н. Стефанова, ОС, 35.
АНТИФАШИ`СТКА ж. Жена антифашист. Досещахме се, че Искра [Панова] върши и тайни работи .. Някак от само себе си се разбираше, че е антифашистка, и то не само на „гола идея“. Бл. Димитрова, ОтО, 21. Всяко ядро носи името на някой загинал антифашист или антифашистка. Г. Караславов, ПМ, 70.
АНТИФАШИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антифашист и от антифашизъм. Антифашистка борба. Антифашистки фронт. Антифашистка младеж.
АНТИФЕОДА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е насочен срещу феодализма, който е против феодализма. Антифеодална революция. Антифеодална борба. Антифеодални въстания.
АНТИФРИ`З м. Спец. Вещество, което, прибавено към друга течност, понижава точката й на замръзване.
2. Техн. Течност, воден разтвор на такива вещества, която се прибавя към водата в охладителната система на автомобила при температура под 0°.
— От англ. antifreeze.
АНТИХИТЛЕРИ`СТ м. Участник в борбата против хитлеризма, противник на хитлеризма. Милиони антихитлеристи бяха хвърлени в концентрационните лагери.
АНТИХИТЛЕРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихитлерист. Антихитлеристка коалиция.
АНТИХЛО`Р мн. няма, м. Спец. Вещество, което поглъща хлора и се използува главно при избелване на тъкани, за отстраняване на остатъците от хлора при хлориране на води.
АНТИХРЕ`ЗА ж. Юрид. Остар. Договор, според който кредиторът получава право да прибира доходи от имот на длъжника си, като ги приспада от дълга и лихвите.
— От гр. avii ’срещу, против’ + xpfjau; ’ползване’.
АНТИХРИ`СТ м. 1. Църк. Според християнското учение — противник на Христос, който искал да го обори и замести, и който щял да се появи преди Второто пришествие, за да изпълни земята с престъпления и безчинства и накрая да бъде победен от Христос; дявол, сатана. „И преди да настане пришествието господне, ще дойде из бездните на небесата антихрист.“ Ив. Вазов, Съч. XIV, 92. — Тъй, юначе, — повиши глас богомолецът, — знамението се изпълва. По земята иде Антихрист* и край ще настъпи, и предел за Цариград, а по християнските земи ще бъде плен и пожар. Ст. Загорчинов, ДП, 468.
2. Разш. Противник изобщо на Христовото учение; безбожник, нечестивец. Никога [Гроздан] не беше стъпял в църквата и още преди войните имаше славата на антихрист и безбожник. Г. Караславов, СИ, 209. Поп Мешинко подскочи като ранено животно, брадата му потрепера: — Знам те аз, антихрист такъв! И без това не идваш на черква. Ще те анатемосам. Кр. Григоров, Р, 204.
3. Прен. Руг. Зъл, коварен и безсъвестен човек; дявол. — Тоя антихрист лъже, — извика той гневно. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139. С оная театралност, на която той беше способен, показа юмрука си и се закани: „Антихрст! Йуда! Аз ще те науча тебе!“ Й. Йовков, Ж, 1920, 35. — Боже, запази живота на тоя проклетник, подкрепи силите на този дявол антихрист! Д. Немиров, В, 69.
— От гр. avxixpiCTTOi;.
АНТИХРИ`СТИН, мн. антихристи, м. Простонар. Антихрист. Когато прочетоха дописката и на дяда Коля Духалото, старецът мигна удивен: .. — Брех, докъде я докара, антихристинът му проклет! .. Цяло село иска да налапа проклетникът му! Г. Караславов, СИ, 206-207.
АНТИХРИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от антихрист. — Тъй и тъй, рече, антихристката хидра родоотстъпническа е пленила кротките души християнски от крайнините столични, та вие, като пастири Божии, трябва да поведете свещена борба за спасение на овците заблудени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 298.
АНТИХРИ`СТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Антихристки. Били зазиждани [хората] живи между четири празни стени, такова безчеловечно наказание вообще ся употребляло в средните векове от Папските
