Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/312“
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. <i>И гънеше се [от стаята на Боян Мага] до сводовете тъмен мириз на ла-дан,.., алое и амбра.</i> Н. Райнов, КЦ, 29. | 2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. <i>И гънеше се [от стаята на Боян Мага] до сводовете тъмен мириз на ла-дан,.., алое и амбра.</i> Н. Райнов, КЦ, 29. | ||
| − | — Гр. | + | — Гр. ἀλόη. |
| + | |||
| + | — Друга форма: а л о и`. | ||
---- | ---- | ||
<b>АЛОЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и — ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни. <i>Остар. Прил. от</i> алое. <i>В полите на хълмовцете,.., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 57. | <b>АЛОЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и и — ойна, -ойно, <i>мн.</i> -ойни. <i>Остар. Прил. от</i> алое. <i>В полите на хълмовцете,.., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 57. | ||
| Ред 13: | Ред 15: | ||
<b>АЛОМОРФА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Текстова реализация, разновидност на морфема в комбинация с други звукове и морфеми. | <b>АЛОМОРФА</b> <i>ж. Езикозн.</i> Текстова реализация, разновидност на морфема в комбинация с други звукове и морфеми. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + μορφή ’форма’ през англ. allomorph или рус. алломорф. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОНГА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Стъклена тръбичка, извита под ъгъл, която се поставя като удължител на гърлото на реторта и др. | <b>АЛОНГА</b> <i>ж.</i> 1. <i>Хим.</i> Стъклена тръбичка, извита под ъгъл, която се поставя като удължител на гърлото на реторта и др. | ||
| Ред 27: | Ред 29: | ||
<b>АЛОНИМ</b> <i>м. Книж.</i> Вариантно или друго име на лице, географски обект и др. | <b>АЛОНИМ</b> <i>м. Книж.</i> Вариантно или друго име на лице, географски обект и др. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + ̆ονυμα ’име’. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОПАТ</b> <i>м. Мед.</i> Лекар, който лекува чрез алопатия. | <b>АЛОПАТ</b> <i>м. Мед.</i> Лекар, който лекува чрез алопатия. | ||
| Ред 37: | Ред 39: | ||
<b>АЛОПАТИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи. | <b>АЛОПАТИЯ</b> <i>ж. Мед.</i> Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи. | ||
| − | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’+ πάφος ’болка’. | |
---- | ---- | ||
<b>АЛОПЛАСТИКА</b> <i>ж. Нов.</i> Замяна на органи на човек или техни части с чужди по органичен състав вещества като пластмаси, метали и др. <i>От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободна-та автопластика, т.е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата .. Прилагат се също и чужди по органичен състав вещества, като пластмаси, метали и др. Това е така наречената алопластика. 3,</i> 1969, бр. 1, 11. | <b>АЛОПЛАСТИКА</b> <i>ж. Нов.</i> Замяна на органи на човек или техни части с чужди по органичен състав вещества като пластмаси, метали и др. <i>От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободна-та автопластика, т.е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата .. Прилагат се също и чужди по органичен състав вещества, като пластмаси, метали и др. Това е така наречената алопластика. 3,</i> 1969, бр. 1, 11. | ||
| Ред 43: | Ред 45: | ||
<b>АЛОЕН</b> | <b>АЛОЕН</b> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + πλαστός ’моделиран’. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОСАМ</b>. Вж. а л о с в а м. АЛОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> алосам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Боядисвам, вапсвам алено, алое-вам се, алосам се <i>страд.</i> | <b>АЛОСАМ</b>. Вж. а л о с в а м. АЛОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> алосам, -аш, <i>св., прех. Диал.</i> Боядисвам, вапсвам алено, алое-вам се, алосам се <i>страд.</i> | ||
| − | — | + | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> алосвам <i>и от</i> алосвам се. | <b>АЛОСВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> алосвам <i>и от</i> алосвам се. | ||
| Ред 59: | Ред 61: | ||
<b>АЛОТРОПИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). <i>Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотроп-ни форми, а самото явление — алотропия.</i> Кр. Кулелиев и др., Ф, 8. | <b>АЛОТРОПИЯ</b> <i>ж. Хим.</i> Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). <i>Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотроп-ни форми, а самото явление — алотропия.</i> Кр. Кулелиев и др., Ф, 8. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + τροπή ’изменение’. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОФОН</b> <i>м. Езикозн.</i> Конкретна реализация на фонема в речта в комбинация с други звукове. | <b>АЛОФОН</b> <i>м. Езикозн.</i> Конкретна реализация на фонема в речта в комбинация с други звукове. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + φωνή ’глас’ през англ. allophone или рус. аллофон. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОХТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Геол.</i> За скали и полезни изкопаеми | <b>АЛОХТОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Геол.</i> За скали и полезни изкопаеми | ||
| − | — който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. <i>Противоп.</i> автохтонен. <i>Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги | + | — който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. <i>Противоп.</i> автохтонен. <i>Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги алохтонни.</i> Гр. Николаев и др., ОГ, 119-120. <i>Въглищата се разделят още на алохтонни и автохтонни.</i> Г. Георгиев, П, 229. |
---- | ---- | ||
<b>АЛОХТОНИ</b> само <i>мн. Биол.</i> Организми (животни или растения), които се срещат, съществуват в състава на флората или фауната на някаква местност, но в процеса на еволюцията са възникнали някъде на друго място. <i>Противоп.</i> автохтони. | <b>АЛОХТОНИ</b> само <i>мн. Биол.</i> Организми (животни или растения), които се срещат, съществуват в състава на флората или фауната на някаква местност, но в процеса на еволюцията са възникнали някъде на друго място. <i>Противоп.</i> автохтони. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ᾰλλος ’друг’ + χτων ’земя’. |
---- | ---- | ||
<b>АЛПАКА</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др. | <b>АЛПАКА</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др. | ||
| Ред 78: | Ред 80: | ||
— От амер. | — От амер. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 06:13, 10 декември 2012
4. Съветските медици употребяват препарати от алое при изгаряния, при дълго не-зарастващи рани и язви, при изтощен и понижен апетит, при очни заболявания. ВН, 1958, бр. 2033, 4.
2. Сгъстен сок от листата на такова растение; сабур. И гънеше се [от стаята на Боян Мага] до сводовете тъмен мириз на ла-дан,.., алое и амбра. Н. Райнов, КЦ, 29.
— Гр. ἀλόη.
— Друга форма: а л о и`.
АЛОЕН, -а, -о, мн. -и и — ойна, -ойно, мн. -ойни. Остар. Прил. от алое. В полите на хълмовцете,.., видях саморасъл тютюн, хубави алойни растения. П. Р. Славейков, РО (превод), 57.
АЛОКУЦИЯ ж. Книж. Кратко слово, обикн. официално тържествено.
— От лат. allocutio.
АЛОМОРФА ж. Езикозн. Текстова реализация, разновидност на морфема в комбинация с други звукове и морфеми.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + μορφή ’форма’ през англ. allomorph или рус. алломорф.
АЛОНГА ж. 1. Хим. Стъклена тръбичка, извита под ъгъл, която се поставя като удължител на гърлото на реторта и др.
2. Спец. Уред за улавяне на некондензирани цинкови пари при добиване на цинк.
3. Рядко. Празен лист, добавен към книга, за залепване на карти или таблици.
4. Търг. Допълнителен лист, приложение към чек за вписване на забележки.
— От фр. allonge ’удължение, удължител’ или нем. Allonge.
АЛОНИМ м. Книж. Вариантно или друго име на лице, географски обект и др.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + ̆ονυμα ’име’.
АЛОПАТ м. Мед. Лекар, който лекува чрез алопатия.
АЛОПАТИ`ЧЕН-чна, -чно, мн. -чни. Мед. Прил. от алопат и от алопатия; ало-патически.
АЛОПАТИ`ЧЕСКИ, -ска, -ско, мн. -ски, прил. Мед. Алопатичен.
АЛОПАТИЯ ж. Мед. Метод на лечение, при който болестите се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противоположни на симптомите на лекуваната болест, за разлика от хомеопатичните методи.
— От гр. ᾰλλος ’друг’+ πάφος ’болка’.
АЛОПЛАСТИКА ж. Нов. Замяна на органи на човек или техни части с чужди по органичен състав вещества като пластмаси, метали и др. От всички видове пластики сега най-често се предпочита несвободна-та автопластика, т.е. използват се местни тъкани, по съседство, без при това да се прекъсва целостта на кожата .. Прилагат се също и чужди по органичен състав вещества, като пластмаси, метали и др. Това е така наречената алопластика. 3, 1969, бр. 1, 11.
АЛОЕН
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + πλαστός ’моделиран’.
АЛОСАМ. Вж. а л о с в а м. АЛОСВАМ, -аш, несв.; алосам, -аш, св., прех. Диал. Боядисвам, вапсвам алено, алое-вам се, алосам се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
АЛОСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от алосвам и от алосвам се.
АЛОТРОПЕН, -пна, -пно, мн. -пни. Хим. Прил. от алотропия. Като просто вещество въглеродът се среща в две алотро-пни видоизменения — диамант и графит. Хим. VIII кл, 1964, 78.
АЛОТРОПИ`ЧЕН, -чна, чно, мн. -чни, прил. Хим. Алотропен; алотропически.
АЛОТРОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн — и, прил. Хим. Алотропен; алотропичен.
АЛОТРОПИЯ ж. Хим. Свойство на химическите елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж и свойства, в две или повече модификации (видоизменения). Един елемент може да образува няколко прости вещества. Например от елемента кислород са известни две прости вещества — обикновен кислород и озон. Те се различават само по броя на атомите си и се наричат алотроп-ни форми, а самото явление — алотропия. Кр. Кулелиев и др., Ф, 8.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + τροπή ’изменение’.
АЛОФОН м. Езикозн. Конкретна реализация на фонема в речта в комбинация с други звукове.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + φωνή ’глас’ през англ. allophone или рус. аллофон.
АЛОХТОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Геол. За скали и полезни изкопаеми
— който се намира не на мястото на първоначалното си образуване, а е пренесен или натрупан в резултат на геологични процеси на това място. Противоп. автохтонен. Други от пластовете не са на своето първоначално място, а са претърпели повече или по-малко преместване. Наричат ги алохтонни. Гр. Николаев и др., ОГ, 119-120. Въглищата се разделят още на алохтонни и автохтонни. Г. Георгиев, П, 229.
АЛОХТОНИ само мн. Биол. Организми (животни или растения), които се срещат, съществуват в състава на флората или фауната на някаква местност, но в процеса на еволюцията са възникнали някъде на друго място. Противоп. автохтони.
— От гр. ᾰλλος ’друг’ + χτων ’земя’.
АЛПАКА1, мн. няма, ж. 1. Сплав от мед, никел и цинк, подобна по вид и качества на сребро, от която се правят прибори за хранене и др.
2. Събир. Прибори, съдове, изделия от такава сплав.
— От амер.
