Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/318“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Алфабетически показалец.</i> | <i>Алфабетически показалец.</i> | ||
| − | + | АЛФАВИТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Остар.</i> Алфа-вита. | |
| − | + | АЛФАВИТ А <i>мн.</i> няма, <i>ж. Остар.</i> 1. Азбука; алфавит. | |
| − | + | 2. Четмо и писмо. <i>Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 154. | |
| − | + | —От гр. аЯ.<ра+рт|та. | |
| − | + | АЛФАВИТ АР <i>м. Остар. Книж.</i> Буквар. <i>Моля ви, господине, да ми проводите до 7 алфавитари французки и да ми забележите да ви проводя цената.</i> АНГI, 75. | |
| − | + | АЛФАВИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Азбучен, разположен в азбучен ред. <i>Алфавитен показалец.</i> | |
| − | + | АЛФЕНИД <i>м. Спец.</i> Бяла металическа сплав за направа на домашни прибори (лъжици, ножове и др.). | |
| − | + | — От нем. собств. | |
| − | + | АЛФРЕСКО <i>ср. Изк.</i> Живопис върху прясна мазилка; фреско. | |
| − | + | — Отит. al fresco 'по прясно'. | |
| − | + | АЛХИМИК, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Лице, което се е занимавало с алхимия. <i>Алхимиците търсели така наречения „Философски камък“, който по техните предположения би могъл да превърне другите метали в злато.</i> ВН, 1958, бр. 2092,4. | |
| − | + | АЛХИМИСТ <i>м. Остар.</i> Алхимик. <i>Ал-химистите подобно на древните философи са си предполагали кръгът на измененията на веществата безкрайно широк.</i> Н, 1881, кн.2, 166. | |
| − | + | — Д. Мутев, Естествена история, 1869 г. | |
| − | + | АЛХИМИ`СТКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Прил. от</i> алхимист. | |
| − | + | АЛХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който е свързан с алхимик и алхимия; алхимически. <i>С течение на времето алхимичните идеи особено в Европа се израждат под влияние на мистицизма, църковната схоластика и феодалния строй.</i> Б. Илиева, КХСН, 19. <i>Аптеката-музей има и перспектива — на втория етаж да се октрие средновековна алхимична лаборатория. Е,</i> 1981, бр. 1093, 3. <i>Алхимична работа.</i> | |
| − | + | АЛХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алхимичен. <i>Много от моите думи ще ви прозвучат неясно като алхимически заклинания.</i> О. Василев, ЖБ, 209. <i>Още от началото на VII век имаме едно подражание на Платоновите диалози от Теофилакта Си-моката в което в един разговор между Антистена и Поликрата се разискват разни алхимически и окултни проблеми.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. 1,169. | |
| − | + | АЛХИМИЯ <i>ж.</i> 1. Средновековно название на химията, а днес на химията от донау-чния й период, когато главната нейна цел е била да намери начин за превръщането на неблагородни метали (мед, олово, живак) в благородни (злато, сребро) посредством „философски камък“ (предполагаемо вещество със свръхестествени свойства) и получаване на еликсира на дълголетието, универсалния разтворител и др. 2. <i>Прен.</i> Магически занимания за приготвяне на чудодейни вещества. | |
| − | + | алфави`т | |
| − | + | — От араб. през лат. alchcmia. | |
| − | < | + | АЛЦХАЙМЕР, <i>мн.</i> няма, <i>м. Разг.</i> Алц-хаймерова болест, болест на Алцхаймер. <i>Бившият американски президент</i> [Р. Рей-гън] <i>страда от алцхаймер.</i> 24 часа, 1999, бр. 286, 28. |
| − | + | — Нем. от собств. | |
| − | < | + | АЛЦХАЙМЕРОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: Алцхаймерова болест. <i>Мед.</i> Форма на предстарческая деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта; болест на Алцхаймер. |
| − | + | АЛЧА, -еш, <i>мин. св.</i> алках, <i>несвпрех. Остар.</i> Силно, страстно желая; жадувам. <i>Грецките владици, които така много ал-чат болгарските епархии, полека-лека ще загубят този богат акарет от бедните и несогласните болгаре.</i> ГТ. Р. Славейков, ГУ. 21. | |
| − | + | АЛЧАК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Дол. — <i>А като си идех насам — каза Тошо, — ей там в алчака срещнах Гърдя.</i> И. Йовков, ЧКГ, 100. | |
| − | + | — От тур. al?ak 'нисък*. | |
| − | < | + | АЛЧБА <i>ж. Остар.</i> Жажда за нещо; алчност. — <i>И корист, и алчба за богатство, и душегубство към по-бедния, по-слабия срещнах навред.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 389. |
| − | + | АЛЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> | |
| − | < | + | 1. Който е ненаситен, жаден за материални блага. <i>Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. . Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си.</i> И. Йовков, СЛ, 126. — <i>Имам зет, .. , но е един алчен за пари, ламя.</i> А. Гуляшки, ЗР, 53. — <i>Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 22. <i>Възгордяват се някои от младите. Алчни да печелят, те забравят кому дължат благоденствието си.</i> Вл. Полянов, ПП, 102. <i>И тримата тия добруджански господари си приличаха по това, че бяха алчни за земя и ненаситни на печалби.</i> А. Гуляшки, ЗР, 14-15. |
| − | + | 2. Лаком, хищен. „<i>Тогава кръвта ме опи. Пробуди се отново в мене ведрата сила на звероловец, кипнаха ми жилите, — както кипваха някога, кога се борех с алчни зверове по балканите.</i>“ Н. Райнов, КЦ, 106. <i>Океанът бучал грозно, вълните се блъскали яростно в бордовете, а наоколо плували алчни акули, които очаквали плячка.</i> П. Бобев, ЗП, 121-122. | |
| − | + | алчен | |
| − | |||
Версия от 22:11, 24 ноември 2012
Алфабетически показалец.
АЛФАВИТ, мн. няма, м. Остар. Алфа-вита.
АЛФАВИТ А мн. няма, ж. Остар. 1. Азбука; алфавит.
2. Четмо и писмо. Баща ми ме оттегли от учебното заведение на Гърбата и ме прати да уча алфавита в елинското училище в Карлово. Ив. Вазов, Съч. XII, 154.
—От гр. аЯ.<ра+рт|та.
АЛФАВИТ АР м. Остар. Книж. Буквар. Моля ви, господине, да ми проводите до 7 алфавитари французки и да ми забележите да ви проводя цената. АНГI, 75.
АЛФАВИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Азбучен, разположен в азбучен ред. Алфавитен показалец.
АЛФЕНИД м. Спец. Бяла металическа сплав за направа на домашни прибори (лъжици, ножове и др.).
— От нем. собств.
АЛФРЕСКО ср. Изк. Живопис върху прясна мазилка; фреско.
— Отит. al fresco 'по прясно'.
АЛХИМИК, мн. -ци, м. Лице, което се е занимавало с алхимия. Алхимиците търсели така наречения „Философски камък“, който по техните предположения би могъл да превърне другите метали в злато. ВН, 1958, бр. 2092,4.
АЛХИМИСТ м. Остар. Алхимик. Ал-химистите подобно на древните философи са си предполагали кръгът на измененията на веществата безкрайно широк. Н, 1881, кн.2, 166.
— Д. Мутев, Естествена история, 1869 г.
АЛХИМИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от алхимист.
АЛХИМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с алхимик и алхимия; алхимически. С течение на времето алхимичните идеи особено в Европа се израждат под влияние на мистицизма, църковната схоластика и феодалния строй. Б. Илиева, КХСН, 19. Аптеката-музей има и перспектива — на втория етаж да се октрие средновековна алхимична лаборатория. Е, 1981, бр. 1093, 3. Алхимична работа.
АЛХИМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алхимичен. Много от моите думи ще ви прозвучат неясно като алхимически заклинания. О. Василев, ЖБ, 209. Още от началото на VII век имаме едно подражание на Платоновите диалози от Теофилакта Си-моката в което в един разговор между Антистена и Поликрата се разискват разни алхимически и окултни проблеми. Ив. Шишманов, Избр. съч. 1,169.
АЛХИМИЯ ж. 1. Средновековно название на химията, а днес на химията от донау-чния й период, когато главната нейна цел е била да намери начин за превръщането на неблагородни метали (мед, олово, живак) в благородни (злато, сребро) посредством „философски камък“ (предполагаемо вещество със свръхестествени свойства) и получаване на еликсира на дълголетието, универсалния разтворител и др. 2. Прен. Магически занимания за приготвяне на чудодейни вещества.
алфави`т
— От араб. през лат. alchcmia.
АЛЦХАЙМЕР, мн. няма, м. Разг. Алц-хаймерова болест, болест на Алцхаймер. Бившият американски президент [Р. Рей-гън] страда от алцхаймер. 24 часа, 1999, бр. 286, 28.
— Нем. от собств.
АЛЦХАЙМЕРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Алцхаймерова болест. Мед. Форма на предстарческая деменция, която се проявява с нарушение на ориентацията и прогресираща загуба на паметта; болест на Алцхаймер.
АЛЧА, -еш, мин. св. алках, несвпрех. Остар. Силно, страстно желая; жадувам. Грецките владици, които така много ал-чат болгарските епархии, полека-лека ще загубят този богат акарет от бедните и несогласните болгаре. ГТ. Р. Славейков, ГУ. 21.
АЛЧАК, мн. -ци, м. Диал. Дол. — А като си идех насам — каза Тошо, — ей там в алчака срещнах Гърдя. И. Йовков, ЧКГ, 100.
— От тур. al?ak 'нисък*.
АЛЧБА ж. Остар. Жажда за нещо; алчност. — И корист, и алчба за богатство, и душегубство към по-бедния, по-слабия срещнах навред. Ст. Загорчинов, ДП, 389.
АЛЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил.
1. Който е ненаситен, жаден за материални блага. Млад беше тогава Индже, не скъпеше живота си, не се боеше от смъртта. . Стана алчен за злато и лъвския пай от всяка плячка вземаше за себе си. И. Йовков, СЛ, 126. — Имам зет, .. , но е един алчен за пари, ламя. А. Гуляшки, ЗР, 53. — Дай ги тия имоти на сърце алчно за богатство. Ив. Вазов, Съч. XX, 22. Възгордяват се някои от младите. Алчни да печелят, те забравят кому дължат благоденствието си. Вл. Полянов, ПП, 102. И тримата тия добруджански господари си приличаха по това, че бяха алчни за земя и ненаситни на печалби. А. Гуляшки, ЗР, 14-15.
2. Лаком, хищен. „Тогава кръвта ме опи. Пробуди се отново в мене ведрата сила на звероловец, кипнаха ми жилите, — както кипваха някога, кога се борех с алчни зверове по балканите.“ Н. Райнов, КЦ, 106. Океанът бучал грозно, вълните се блъскали яростно в бордовете, а наоколо плували алчни акули, които очаквали плячка. П. Бобев, ЗП, 121-122.
алчен
