Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/227“
(→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ОФ, 1950, бр. 1811, 4. <i>В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по- | + | ОФ, 1950, бр.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 1811, 4. <i>В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналогодишния…</i> П. Славински, МСК, 78. <i>Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!…</i> Д. Димов, Т, 666. |
3. <i>Техн.</i> Вид апарат за копиране. | 3. <i>Техн.</i> Вид апарат за копиране. | ||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
<b>АВТОДИНАМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който действа със своя собствена сила. | <b>АВТОДИНАМИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който действа със своя собствена сила. | ||
| − | — От гр. αὐτός; ’сам’+ δύναις ’сила’. | + | — От гр. αὐτός; ’сам’{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} + δύναις ’сила’. |
---- | ---- | ||
<b>АВТОДОИ`ЛКА</b> ж. <i>Спец.</i> Апарат за механично доене на животни. <i>Сега вече има автопоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“.</i> ВН, 1961, бр. 3010, 2. | <b>АВТОДОИ`ЛКА</b> ж. <i>Спец.</i> Апарат за механично доене на животни. <i>Сега вече има автопоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“.</i> ВН, 1961, бр. 3010, 2. | ||
| Ред 58: | Ред 58: | ||
<b>АВТОЖИ`Р</b> <i>м. Авиац.</i> Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред. | <b>АВТОЖИ`Р</b> <i>м. Авиац.</i> Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред. | ||
| − | — От фр. autogire от исп. | + | — От фр. autogire от исп. autόgiro. |
---- | ---- | ||
<b>АВТОЗАВО`Д</b> <i>м.</i> Завод за производство на автомобили; автомобилен завод. | <b>АВТОЗАВО`Д</b> <i>м.</i> Завод за производство на автомобили; автомобилен завод. | ||
Текуща версия към 15:18, 25 юни 2013
ОФ, 1950, бр.* 1811, 4. В къщи Иржи си имаше албум с автографи на състезатели от миналогодишния пробег и от по-миналогодишния… П. Славински, МСК, 78. Ето портрета на професора по вътрешна медицина, подарен на Ирина с автограф!… Д. Димов, Т, 666.
3. Техн. Вид апарат за копиране.
4. Печат. Автография (в 3 знач.).
— От гр. αὐτός ’сам’+ γράφω ’пиша’.
АВТОГРА`ФЕН, -фна, -фно, мн. -фни. Книж. Прил. от автограф; автографичен, автографически. Автографен ръкопис. Автографни материали. Автографен надпис. Автографна колекция. Автографно мастило. Автографна хартия.
АВТОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Автографен; автографически.
АВТОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Автографен; автографичен.
АВТОГРА`ФИЯ ж. Книж. 1. Точно писмено възпроизвеждане на ръкопис.
2. Разпознаване на автографи, на почерци.
3. Печат. Ръчно написване на букви и текстове или рисуване на фигури върху литографски камък, за да бъдат отпечатани; автограф.
АВТОГРАФОМА`НИЯ ж. Книж. Мания, страст за колекциониране на автографи на известни личности.
АВТОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от автограф (в 4 знач.) и автография (в 3 знач.). Автографска преса.
АВТОГРА`ФЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от автограф. Хора, зарязали домовете си, децата си, себе си, а да се превърнат в наши [на гостуващите писатели] сенки през няколкото дни, докато сме при тях. Отплатата им?.. Едно автографче, ако, разбира се, имат някоя от „безсмъртните“ ни книги. Д. Дамянов, ПИЩ, 50.
АВТОГРЕ`ДЕР м. Спец. Самоходен гредер. Автогредерите са машини, които обединяват в едно работната и двигателната машина, т.е. гредера с трактора. Д. Христов, СПМ, 233.
АВТОГРЕДЕРИ`СТ м. Спец. Работник специалист, който работи с автогредер.
АВТОГУДРОНА`ТОР м. Спец. Самоходна машина, която се употребява в пътното строителство за асфалтиране на пътища.
АВТОДЕЗИНФЕКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. В съчет.: Автодезинфекционна машина. Спец. Самодвижеща се моторна дезинфекционна машина.
АВТОДЕ`ЛО, мн. няма, ср. Съвкупност от познания по управление и поддържане на автомобил.
АВТОДЕПО`, мн. -а, ср. Депо за стари автомобили. Холандци ще строят автодепо в столицата. ДТ, 1998, бр. 152, 8.
АВТОДЖАМБА`ЗИН, мн. автоджамбази, м. Разг. Автокрадец; автоапаш, автобандит. Крадците, двама от най-известните автоджамбази, се спогледаха развеселени. Хр. Калчев, ЦНМ, 8. Заловен е единият апаш от тричленната банда автоджамбази, а другите се издирват. ДТ, 1998, бр. 20, 32.
АВТОДИДА`КТИКА ж. Остар. Книж. Самообразование.
АВТОДИНАМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който действа със своя собствена сила.
— От гр. αὐτός; ’сам’* + δύναις ’сила’.
АВТОДОИ`ЛКА ж. Спец. Апарат за механично доене на животни. Сега вече има автопоилки, автодоилки с доилен агрегат тип „рибена кост“. ВН, 1961, бр. 3010, 2.
АВТОЕКСКУРЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до екскурзия с автомобил. Туристическата агенция „Шипка“ организира и автоекскурзионно летуване по два маршрута. Отеч., 1977, кн. 11, 31.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬО`Р ж. Специалист по монтиране на електрическата инсталация в автомобили.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬО`РСКИ, а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до автоелектромонтьор и автоелектромонтьорство.
АВТОЕЛЕКТРОМОНТЬО`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автоелектромонтьор.
АВТОЖИ`Р м. Авиац. Летателен апарат, по-тежък от въздуха, с два винта — един безмоторен, свободно движен от въздушното налягане за създаване на подемна сила и втори — моторен, за движение напред.
— От фр. autogire от исп. autόgiro.
АВТОЗАВО`Д м. Завод за производство на автомобили; автомобилен завод.
АВТОЗАВО`ДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автозавод. Автозаводски колектив. Автозаводски план.
АВТОЗАСТРАХО`ВКА ж. Спец. Застраховка на автомобил. От него [Държавния застрахователен институт] са поети 80 на сто от автозастраховките. Кеш, 1993, бр. 23, 1.
АВТОЗЛОПОЛУ`КА ж. Злополука, пътно произшествие с автомобил; автопроизшествие. Един преглед на миналогодишните автозлополуки в столицата ни дава да разберем, че 143 случая са предизвикани от водачите на лични леки автомобили. О, 1978, кн. 3, 43.
АВТОИЗЛОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта автомобилостроенето; автосалон, автомобилно изложение. Лимузината бе представена на автоизложение в Лайпциг. С, 1998, бр. 106, 16.
