Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/317“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>ниев сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.</i> | <i>ниев сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Техн.</i> Който е от алуминий, който съдържа алуминий. <i>Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.</i> | |
| − | + | 3. Който е направен от алуминий. <i>Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.</i> | |
| − | + | 4. Който е свързан с производството на алуминий. <i>Алуминиева промишленост.</i> | |
| − | + | АЛУМИ`НИЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал.</i> Алуминиев. <i>Алуминиен съд.</i> | |
| − | + | АЛУМИ`НИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Химически елемент А1 — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио-и авточасти, мотори, домакински съдове и | |
| − | + | др- | |
| − | + | — От лат. alumen, -inis 'стипца' през нем. Aluminium. | |
| − | + | АЛУМИНИ`Т <i>м. Минер.</i> Алунит. | |
| − | + | — От лат. през фр.аютшке и нем. Aluminit. | |
| − | + | АЛУМИНОТЕРМИ`Т, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Смес от алуминиев прах и железен окис, из-ползувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит. | |
| − | + | — От лат. alumen 'стипца' + гр. 0ep(ir| 'топлина, горещина'. | |
| − | + | АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминотермит. <i>Алу-минотермитна заварка.</i> | |
| − | + | АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Който се отнася до алу-минотермия; алумотермичен. <i>В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), елект-рометалургични и алуминотермични.</i> Л. Калев, ВТЛ, 203. <i>Алуминотермичен метод.</i> | |
| − | + | АЛУМИНОТЕРМИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Метал.</i> Метод за получаване на метали и неме-даш, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия. | |
| − | + | } АЛУМИНОСИЛИКАТИ обикн. <i>мн., м. Хим.</i> Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др. | |
| − | + | “ АЛУМИНОСИЛИКАТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Хим. Прил. от</i> алуминосиликат. <i>'Алуминосиликатни минерали. Алуминоси-Шкатни хидроокиси.</i> | |
| − | + | * АЛУМИНОФОН <i>м. Муз.</i> Ударен музи- | |
| − | + | Шкален инструмент, който има еднакво устро-о с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с *ени блокчета. ^нем. aluminophon. | |
| − | + | ^АЛУМОТЕРМИ`Т <i>м. Хим.</i> Алуминотер- | |
| − | + | АЛУМИНИЕН | |
| − | < | + | АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Хим.</i> Алуминотермичен. <i>Алумотермичен процес.</i> |
| − | + | АЛУМОТЕРМИЯ <i>ж. Хим.</i> Алуминотер-мия. | |
| − | + | АЛУНИТ <i>м. Минер.</i> Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца. | |
| − | + | — От фр. alunite. | |
| − | < | + | АЛУШИВА <i>ж. Диал.</i> Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия. |
| − | + | — От ит. lisciva през гр. аХкпра (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177). | |
| − | < | + | АЛФА <i>ж.</i> 1. <i>Книж.</i> Название на първата буква a в гръцката азбука. — <i>Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 218. <i>Захванахме да сричаме / омеги и алфи?</i> Л. Каравелов, Съч. I, 104. |
| − | + | 2. <i>Прен.</i> Начало, започване на нещо. <i>Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 14. | |
| − | < | + | <i>3. Астрон.</i> Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — <i>А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина.</i> А, Гуляшки, Л, 253. |
| − | <i> | + | О Алфа и омега. <i>Книж.</i> Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — <i>Има истини, които трябва да се знаят от всички</i> |
| − | + | <i>— от прости и от учени ... Те са алфата и омегата на живота.</i> Ст. Чилингиров, РК, 40. | |
| − | + | — Гр. аХфа. | |
| − | < | + | АЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: <i>алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.</i> |
| − | < | + | О Алфа-лъчи. <i>Физ.</i> Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. <i>Физ.</i> Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици. |
| − | + | — От ip. aXcpa. | |
| − | < | + | АЛФАБЕТ, <i>мн.</i> няма, <i>м. Рядко.</i> Азбука. |
| − | + | — От гр. aX(pdpriT;o<; през фр. alphabet. | |
| − | < | + | АЛФАБЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Рядко. Книж.</i> Азбучен. <i>Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.</i> |
| − | + | АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Азбучен, алфабетичен. | |
| − | + | алфабети`чески | |
| − | |||
Версия от 01:11, 25 ноември 2012
ниев сулфат. Алуминиев хидроокис. Алуминиев силикат. Алуминиева киселина.
2. Техн. Който е от алуминий, който съдържа алуминий. Алуминиев прах. Алуминиева сплав. Алуминиев бронз. Алуминиев цимент. Алуминиева руда.
3. Който е направен от алуминий. Алуминиево канче. Алуминиева тенджера. Алуминиеви съдове. Алуминиев лист.
4. Който е свързан с производството на алуминий. Алуминиева промишленост.
АЛУМИ`НИЕН, -а, -о, мн. -и. Диал. Алуминиев. Алуминиен съд.
АЛУМИ`НИЙ, -ият, -ия, мн. няма, м. Химически елемент А1 — сребристобял, лек, ковък метал, много разпространен в земната кора под формата на алумосиликати, използван в техниката за изработване на авио-и авточасти, мотори, домакински съдове и
др-
— От лат. alumen, -inis 'стипца' през нем. Aluminium.
АЛУМИНИ`Т м. Минер. Алунит.
— От лат. през фр.аютшке и нем. Aluminit.
АЛУМИНОТЕРМИ`Т, мн. няма, м. Хим. Смес от алуминиев прах и железен окис, из-ползувана при заваряване на релси, стоманени тръби на метални конструкции и др.; алумотермит.
— От лат. alumen 'стипца' + гр. 0ep(ir| 'топлина, горещина'.
АЛУМИНОТЕРМИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминотермит. Алу-минотермитна заварка.
АЛУМИНОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Който се отнася до алу-минотермия; алумотермичен. В зависимост от начина на получаването феросплавите се делят на високопещни (доменни), елект-рометалургични и алуминотермични. Л. Калев, ВТЛ, 203. Алуминотермичен метод.
АЛУМИНОТЕРМИЯ, мн. няма, ж. Метал. Метод за получаване на метали и неме-даш, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина; алумотермия.
} АЛУМИНОСИЛИКАТИ обикн. мн., м. Хим. Комплексни силикати на алуминиевата киселина, широко разпространени в земната кора, в състава на които влизат алуминиев окис, силициев двуокис и др.
“ АЛУМИНОСИЛИКАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Хим. Прил. от алуминосиликат. 'Алуминосиликатни минерали. Алуминоси-Шкатни хидроокиси.
- АЛУМИНОФОН м. Муз. Ударен музи-
Шкален инструмент, който има еднакво устро-о с ксилофона, но е с алуминиеви, а не с *ени блокчета. ^нем. aluminophon.
^АЛУМОТЕРМИ`Т м. Хим. Алуминотер-
АЛУМИНИЕН
АЛУМОТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Хим. Алуминотермичен. Алумотермичен процес.
АЛУМОТЕРМИЯ ж. Хим. Алуминотер-мия.
АЛУНИТ м. Минер. Минерал, съдържащ алуминиев окис и алуминиев и калиев сулфат, от който след нажежаване и промиване с вода се получава стипца.
— От фр. alunite.
АЛУШИВА ж. Диал. Пепелява вода за изпиране на дрехи; луга, лишия.
— От ит. lisciva през гр. аХкпра (вж. Л. Банков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български и в другите балкански езици, ГСУ, 1960, 177).
АЛФА ж. 1. Книж. Название на първата буква a в гръцката азбука. — Все също е то да научиш неукия да чете буквите изведнъж от алфа до омега. Ст. Загорчинов, ДП, 218. Захванахме да сричаме / омеги и алфи? Л. Каравелов, Съч. I, 104.
2. Прен. Начало, започване на нещо. Но да казваме, че те са алфата на класовото съзнание на нашите работници, че от подаването на тези прошения се започва отделянето на работниците в самостоятелна политическа сила, едва ли не ще рече да имаме много долно мнение за нашата работническа класа. Г. Георгиев, Избр. пр, 14.
3. Астрон. Най-светлата звезда във всяко едно съзвездие. — А виждаш ли тази звезда по-наляво? Това е Вега, алфата от съзвездието Лира. Знаеш ли, по сила на яркостта си тя е звезда от първа величина. А, Гуляшки, Л, 253.
О Алфа и омега. Книж. Най-важната част в нещо, най-същественото в нещо. — Има истини, които трябва да се знаят от всички
— от прости и от учени ... Те са алфата и омегата на живота. Ст. Чилингиров, РК, 40.
— Гр. аХфа.
АЛФА-. Първа съставна част на сложни названия на физически и химически явения или уреди със значение: в който участват, използуват се или с който се изследват алфа-лъчи: алфа-излъчване, алфа-разпадане, алфа-спектрометър.
О Алфа-лъчи. Физ. Поток от алфа (положителни) частици, който се движи с огромна скорост, излъчван от радиоактивни вещества при разпадането им. Алфа-частици. Физ. Ядрото на хелиевия атом, състоящо се от два протона и два неутрона и имащо положителен заряд две единици.
— От ip. aXcpa.
АЛФАБЕТ, мн. няма, м. Рядко. Азбука.
— От гр. aX(pdpriT;o<; през фр. alphabet.
АЛФАБЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Книж. Азбучен. Алфабетичен показалец. Алфабетичен ред.
АЛФАБЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Азбучен, алфабетичен.
алфабети`чески
