Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/904“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— Фр. bordure. | — Фр. bordure. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>БОРДЮРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бордюр. <i>Той | + | <b>БОРДЮРЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни. <i>Прил. от</i> бордюр. <i>Той [Петър] се вмъкна между тях, изкачи се върху един бордюрен камък.</i> П. Спасов, ХлХ, 28о. <i>Навред из площада лежаха открай време едри, още не съвсем оформени бордюрни камъни.</i> А. Христофоров, О, 11. |
---- | ---- | ||
<b>БОРДЮРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бордюр; малък бордюр. | <b>БОРДЮРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> бордюр; малък бордюр. | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
<b>БОРЕЦ</b>, <i>мн.</i> —рци`, <i>м.</i> 1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел. <i>Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата.</i> Д. Талев, И, 501. <i>Тук намират убежище и старите хайдути, калени борци от походите из Балкана.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 67. <i>Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, /. . / Борци, венец ви свих от песен жива.</i> Ив. Вазов. Съч. И, 169. <i>Заслугата на Раковски са състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 199. <i>Главен борец за народната йерархия[ъ</i> църквата] <i>бил пла-менний архимандрит Неофит Бозвели от Котел.</i> Г. Бенев, БК (превод), 19. <i>Борец за мир. Борец против расизма.</i> | <b>БОРЕЦ</b>, <i>мн.</i> —рци`, <i>м.</i> 1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел. <i>Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата.</i> Д. Талев, И, 501. <i>Тук намират убежище и старите хайдути, калени борци от походите из Балкана.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 67. <i>Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, /. . / Борци, венец ви свих от песен жива.</i> Ив. Вазов. Съч. И, 169. <i>Заслугата на Раковски са състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 199. <i>Главен борец за народната йерархия[ъ</i> църквата] <i>бил пла-менний архимандрит Неофит Бозвели от Котел.</i> Г. Бенев, БК (превод), 19. <i>Борец за мир. Борец против расизма.</i> | ||
| − | 2. <i>Рядко.</i> Участник в сбиване с противник. <i>Пъшкането на борците | + | 2. <i>Рядко.</i> Участник в сбиване с противник. <i>Пъшкането на борците [двата елена] се засили, от устата им капеше пяна.</i> Ем. Станев, ЯГ, 110. |
3. Спортист или любител, който се занимава | 3. Спортист или любител, който се занимава | ||
Версия от 21:53, 7 декември 2012
do, извътре с виолетови фигури. Костадин веднага се съгласи. Ем. Станев, ИК I, 96. б) Тъмночервена боя за оцветяване на прежда и др. Бордо В се употребява за багрене на вълна и естествена коприна. То намира приложение и при производството на .. багрила и лакове. Н. Недев и др., ХБ, 39.
БОРДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до борд1; борден. Вълнението беше силно и на дъсчената пътека между надстройките и бордовите перила стояха само четирима или петима пътници. Ем. Манов, БГ, 23. — Бойна трлевога! — извикаха матросите артилеристи и завъртяха двете бордови оръдия срещу турския кораб. А. Каралийчев, TP, 165. Бордов дневник. Бордова апаратура. Бордов персонал. Бордов инженер. Бордов механик. Бордов ра-дист.
БОРДОЛЕЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Бордолезоп разтвор. Спец. Разтвор от син камък, вар и вода в определено съотношение, с който се пръскат лозя, овошки, зеленчуци и др. култури за предпазване от болести. За да предпазим доматите от различни заболявания, мани и други, ние ги пръскаме два пъти с бордолезов разтвор. ОП, 271.
— От фр. bordelais, -aise.
БОРДРАДИСТ м. Радист на самолет, вертолет и под.; бордов радист.
БОРДЮР м. 1. Редица, ивица от дялани камъни или бетонни блокове, която ограничава тротоар, басейн, алея и под. Долу до бордюра на срещния тротоар бе спрял мотоциклет с кош. Д. Калфов, Избр. разк., 190. И се спря задъхан пред ниските каменни бордюри на градинското езеро. Т. Генов, Избр. пр, 98. Тясната ивица вода между корабите и бордюра на пристанището бе мъ-тнозелена, покрита с дългоцветни маслени петна. Ем. Манов, БГ, 20.
2. Ивица, орнамент в края на тъкан, рисунка и под., обикн. за украса. Бордюр на килим. Бордюр на одеяло.
3. Ивица от ниски растения, трева или цветя по края на леха, градинска площ. Лехата бе оградена с бордюр от чимшир.
— Фр. bordure.
БОРДЮРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от бордюр. Той [Петър] се вмъкна между тях, изкачи се върху един бордюрен камък. П. Спасов, ХлХ, 28о. Навред из площада лежаха открай време едри, още не съвсем оформени бордюрни камъни. А. Христофоров, О, 11.
БОРДЮРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бордюр; малък бордюр.
БОРЕАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. в съчет.: Бореален климат. Геогр. Климат, който е характерен за умерените ширини на северното полукълбо. Бореална област. Биол. Област в световния океан между арктическата и тропическата, която има специфична температура на водата, флора и фауна. Бореално време. Геол. Един от етапите в развитието на Земята след лед-никовия период, през който климатът в началото е сух и прохладен, а по-късно топъл. През бореално време или началото на нео-лита настъпва първото следледниково за-хладняване на климата. Пр, 1954, кн. 1, 72.
БОРДОВ
— От фр. Ьог6а1 от гр. popeaq ’север, северно’.
БОРЕЙ, -еят, -ея, мн. (рядко) -еи, м. Книж. У древните гърци — северен вятър.
— От гр. рореш;.
БОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който се отнася до химическия елемент бор; боров. Добри резултати се получават и с борното торене на захарното цвекло. Осн. сел. стоп. VIII кл, 41. Борна киселина. Борен окис. Борен карбид. Борно съединение. Борни торове.
БОРЕНЕ ср. Отгл. същ. от боря и от боря се. Той нарочно бил дошъл в Одеса, за да се бори с Давида, и неколко вечери преди това е присъствувал в цирка, за да изучи добре силите му. . в боренето. Ив. Вазов, Съч. VI, 142. Той пада на легло,., и след тридневно борене со смъртта., изпуска., дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 165.
БОРЕНИЦА ж. Разг. Детска игра — борба. Момчетата обичаха да играят на бореница.
БОРЕР м. Мед. 1. Малък стоманен свредел, използуван в зъболечението; борче. 2. Стоманен свредел за пробиване на кости при операции.
— Нем. Bohrcr ’свредел’.
БОРЕЦ, мн. —рци`, м. 1. Човек, който се бори с оръжие или по друг начин отдава силите си за осъществяване на някакви идеи, за постигане на някаква цел. Планините бяха пълни с мъже, въоръжени с всякакво оръжие, .., а всеки ден и всяка нощ прииждаха все нови борци от градовете и селата. Д. Талев, И, 501. Тук намират убежище и старите хайдути, калени борци от походите из Балкана. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, /. . / Борци, венец ви свих от песен жива. Ив. Вазов. Съч. И, 169. Заслугата на Раковски са състои в това, че той обобщи и разпространи тая идея и из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свободата. Хр. Ботев, Съч. 1929, 199. Главен борец за народната йерархия[ъ църквата] бил пла-менний архимандрит Неофит Бозвели от Котел. Г. Бенев, БК (превод), 19. Борец за мир. Борец против расизма.
2. Рядко. Участник в сбиване с противник. Пъшкането на борците [двата елена] се засили, от устата им капеше пяна. Ем. Станев, ЯГ, 110.
3. Спортист или любител, който се занимава
904
БОРЕЦ
