Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/826“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
<i>Да отиде там.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 112. <i>Филип стоеше.., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда.</i> П. Стъпов, ГОВ, 33. <i>В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше.</i> В. Геновска, СГ, 196. <i>В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум,.. — няма полза да ми приказваш философии</i>. Ем. Станев, ИК I, | <i>Да отиде там.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 112. <i>Филип стоеше.., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда.</i> П. Стъпов, ГОВ, 33. <i>В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше.</i> В. Геновска, СГ, 196. <i>В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум,.. — няма полза да ми приказваш философии</i>. Ем. Станев, ИК I, | ||
| − | 3. <i>Прен.</i> Постаравам се да изпъкна с нещо и да привлека вниманието на някого върху себе си. <i>И обичаше да блясва пред тях с някои свои особени обращения и големи думи и със своето господарско държане.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 237. <i>Искаше | + | 3. <i>Прен.</i> Постаравам се да изпъкна с нещо и да привлека вниманието на някого върху себе си. <i>И обичаше да блясва пред тях с някои свои особени обращения и големи думи и със своето господарско държане.</i> Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 237. <i>Искаше [Калит-ко] да блесне със своите знания.</i> Ив. Хаджи-марчев, ОК, 8. <i>Той искаше да направи нещо, та да смае всички, за да каже нещо, неказа-но досега, в което би блеснал умът му с всичката си сила.</i> Д. Талев, ПК, 198. <i>Щеше да свири на мандолина.., да изнася учителски реферати пред колегите си, за да задоволява по този начин своите амбиции и да блясва от време на време с ума си.</i> Ем. Станев, ИК III и IV, 488. |
О Блясвам / блесна в очите <i>на някого. Разг.</i> Направям много голямо впечатление на някого, проявявам се много добре. | О Блясвам / блесна в очите <i>на някого. Разг.</i> Направям много голямо впечатление на някого, проявявам се много добре. | ||
Версия от 21:50, 7 декември 2012
БЛЮСТИ`ТЕЛСТВО, мн. -ства, ср. Книж. Дейност на блюстител.
БЛЯ ДИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив, словоохотлив. Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка. П. Р. Славейков, ПЧ, 38.
БЛЯДОСЛОВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бъбривост, словоохотливост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото бля-дословие на едного человека. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.
БЛЯКВАМ, -аш, несв.; блекна, -еш, мин. св. блекнах, се., непрех. Диал. За овца
— изведнъж започвам да блея; изблейвам. Овцете подушиха кърма и блекнаха. Н. Геров, РБЯ 1,51.
БЛЯКВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бляквам; изблейване.
БЛЯН1, блянът, бляна, мн. блянове, м. Поет. Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето й и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки. Елин Пелин, Съч. III, 119. За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове. М. Марчевски, П, 137. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни. Д. Бояджиев, С, 10.
БЛЯН2, блянът, бляна, мн. няма, м. Сил-ноотровно растение, което съдържа ценни лечебни вещества, като атропин и др.; бле-ника, блено биле. Hyoscyamus niger.
— Друга форма: б л е н.
БЛЯСВАМ, -аш, несв.; блесна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж излъчвам или отразявам ярка светлина. — Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. Но ние влизаме вече в улиците.., електрически лампи остро блясват. К. Константинов, П, 32. Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река. Н. Фурнаджиев, МП, 44. Тя никога не се смееше с висок глас,.., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Тогава блесваха зъбите и`. Елин Пелин, Съч. III, 18-19. Погледът на сините му очи ту блясваше хладен и заплашителен,.., ту се премрежваше от тиха печал и братско състрадание. Хр. Смирненски, Съч. П1, 110. 2. Прен. За мисъл, чувство — изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам. В ума й блесна нова, смела, щастлива мисъл.
БЛЮСТИТЕЛ СТВО
Да отиде там. Г. Стаматов, Разк. II, 112. Филип стоеше.., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда. П. Стъпов, ГОВ, 33. В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше. В. Геновска, СГ, 196. В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум,.. — няма полза да ми приказваш философии. Ем. Станев, ИК I,
3. Прен. Постаравам се да изпъкна с нещо и да привлека вниманието на някого върху себе си. И обичаше да блясва пред тях с някои свои особени обращения и големи думи и със своето господарско държане. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 237. Искаше [Калит-ко] да блесне със своите знания. Ив. Хаджи-марчев, ОК, 8. Той искаше да направи нещо, та да смае всички, за да каже нещо, неказа-но досега, в което би блеснал умът му с всичката си сила. Д. Талев, ПК, 198. Щеше да свири на мандолина.., да изнася учителски реферати пред колегите си, за да задоволява по този начин своите амбиции и да блясва от време на време с ума си. Ем. Станев, ИК III и IV, 488.
О Блясвам / блесна в очите на някого. Разг. Направям много голямо впечатление на някого, проявявам се много добре.
— Друга (диал.) форма: блъсвам.
БЛЯСВАНЕ, ср. Отгл. същ. от блясвам. Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачка-та. И. Йовков, Ж 1945, 173-174.
— Друга (диал.) форма: блъсване.
БЛЯСК, бляскът, бляска, мн. няма, м. Старин. Поет. Блясък. Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог
— / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. Език свещен на моите деди, /.. / Ох, аз ще те обриша от калта /и в твоя чистий бляск ще те покажа. Ив. Вазов, Съч. II, 47-48.
БЛЯСКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който излъчва, щгьска или отразява силна, ярка светлина; блестящ. Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе. Д. Ангелов, ЖС, 136. Останал вътре стрелецът, поразходил се назад-нап-ред из пещерата и разгледал имането — няма нищо за ядене, само злато и бляскави камъни. А. Каралийчев, ТР, 130. Оттук се виждаше почти цялата обширна палуба на „Надежда“, кеят,., и част от бляскавата повърхност на морето. Д. Добревски, БКН, 21. Легнал на гърди, той прострял ръце към Брегалница, пушката му стърчи пред него с натъкнатия бляскав нож. М. Кремен, Б, 33. Видели ли сте, госпожице, някога диамант по-бляскав от този, гдето
БЛЯСКАВ
