Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/769“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
— нося блага вест, известявам за раждането на Исус Христос или раждането на свето лице. <i>След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захарин за бъдещето раждане на сина му,.., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 103. | — нося блага вест, известявам за раждането на Исус Христос или раждането на свето лице. <i>След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захарин за бъдещето раждане на сина му,.., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 103. | ||
| − | 2. <i>Разш.</i> Съобщавам, известявам нещо хубаво, радостно; благовествам, благовествувам. <i>Явил му ся св. Великомученик Димитрий и му казал: „Помена Бог дом и род царей бъл-гарских и поела мя с заповед да благовес-тиш възобновлението на българското царство и да миропомажеш на царство Асе-ня.“.</i> Д. Войников, КБЦ, 129-130. благовес-тявам се, благовестя се <i>страд. И днес е | + | 2. <i>Разш.</i> Съобщавам, известявам нещо хубаво, радостно; благовествам, благовествувам. <i>Явил му ся св. Великомученик Димитрий и му казал: „Помена Бог дом и род царей бъл-гарских и поела мя с заповед да благовес-тиш възобновлението на българското царство и да миропомажеш на царство Асе-ня.“.</i> Д. Войников, КБЦ, 129-130. благовес-тявам се, благовестя се <i>страд. И днес е [старобългарският език] църковен език на доста славянски племена. На него най-пър-во ся благовестила евангелската истина на прадедите ни и на други някои славянски племена.</i> Ив. Момчилов, ПСЕ, VI. |
---- | ---- | ||
<b>БЛАГОВЕСТЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> благовестявам <i>и от</i> благовестявам се. | <b>БЛАГОВЕСТЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> благовестявам <i>и от</i> благовестявам се. | ||
Версия от 21:49, 7 декември 2012
рия от архангел Гавриил, че ще роди син божи; благовест. Тогава е света Дева оставила храмът и преминала в Назарет, в Йоси-фовът дом, и наскоро след това тука е добила благовестие, не от нея ще ся роди из-купителят. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 2Ъ\. А по глъбнатините [на църквата], надвесени над дъбовите столове за миряни, блестяха мраморни изваяния; гълъби, които носят в уста благовестието в образ на дълга изписана лента. Н. Райнов, КЦ, 48. 2. Разш. Добро, радостно известие; благовест. Низ — по село скупом ходят / китни млади коледари, — / сиромаси и боляри / с благовестье да споходят / и наспроти празник честни / да им пеят драги песни. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. Сега в Липец и Змиево, в Бориково, Бачибук, Вълчан и Кошница, навсякъде с нетърпение очакват да зазвъни Лишковият звънец — оригиналното благовестие, че е пристигнала смолянс-ката кинотройка. Н. Хайтов, ПП, 134. Евангелието на Исуса Христа наистина е славното благовестие на блаженаго Бога, защото то открива духа святаго. ИЗ, 1877, 1881, 346.
БЛАГОВЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Благовестник (в 1 знач.). За княз Бенеамина издълба Зноб потир от оникс,.., а по него всече молитвата за осветяване на виното. Долу пък, около подс-тавката, с цветна глеч са изписани знаците на четиритях благовестители. Н. Райнов, КЦ, 96. Ангел благовестител.
БЛАГОВЕСТНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. В християнската религия — ангел, който носи добра, блага вест; благовестител. На утрення износи ся евангелието за целувание. Евангелието изображава Исуса Христа, священик — ангел благовестник, а народът, който целува — мироносиците и апостолите. 3. Петров и др., ЧБ (превод), 81.
2. Разш. Човек, който носи добра, блага вест. Борит, велик благовестник на мира, докле работяше за прехраната си като прост ковач, научи осъмнадесят стари язика иидвадесят и два нови европейски наречия. Й. Груев, СП (превод), 92.
БЛАГОВЕСТНИЦА ж. Остар. Книж. Жена, която носи добра вест. • Разш. Свя-тославу беше твърде мъчено да живее без война, а особито в такова време, кога свя-щената птица щрък и други сладкопойни птици и лястовици благовестници преселят ся откъм райските страни, за да развеселят Скитската земя. Ел. Мутева, РБЦ (превод) 33-34.
БЛАГОВЕСТЯ. Вж. благовестя-вам.
БЛАГОВЕСТЯВАМ, -аш, несв.\ благо-вестя, мин. св. -их, се. и несв., прех. Остар. Книж. 1. Рел. Според християнската религия
49 Речник на българския език, т. I
— нося блага вест, известявам за раждането на Исус Христос или раждането на свето лице. След шест месеца, откакто благовести ангел Гаврил на Захарин за бъдещето раждане на сина му,.., Бог проводи същия ангел в Назарет при Дева Мария. Н. Михайловски, ССИ (превод), 103.
2. Разш. Съобщавам, известявам нещо хубаво, радостно; благовествам, благовествувам. Явил му ся св. Великомученик Димитрий и му казал: „Помена Бог дом и род царей бъл-гарских и поела мя с заповед да благовес-тиш възобновлението на българското царство и да миропомажеш на царство Асе-ня.“. Д. Войников, КБЦ, 129-130. благовес-тявам се, благовестя се страд. И днес е [старобългарският език] църковен език на доста славянски племена. На него най-пър-во ся благовестила евангелската истина на прадедите ни и на други някои славянски племена. Ив. Момчилов, ПСЕ, VI.
БЛАГОВЕСТЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от благовестявам и от благовестявам се.
БЛАГОВЕЦ, мн. няма, ж. Разг. Благо-вещение. Мина Благовец, Лазарица, Цветница. Все хубави празници, весели, пролетни. Д. Талев, ЖС, 414. Наближи пролетта. Грижите на овчарите по зазимяването на добитъка стават по — големи:.. Пък и колко други залиси.. Заговелки, Благовец, Мартеници. П. Росен, ВПШ, 155.
БЛАГОВЕЩЕНИЕ, мн. няма, ср. Християнски празник — 25 март (деня, в който архангел — вестител съобщил на Дева Мария, че ще роди син божи). Премина зимата и настана пролет. Беше Благовещение. П. Хитов, Mil, 43.
БЛАГОВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. За човек — който има приятен, хубав вид; миловиден. Еленчанки, благовидни, умилни, в женствеността имат дарби обилни. П. Р. Славейков, Сл, 75. Тъй като аз имах най-благовидната и все още детска физиономия и единствен от групата бях обут в сандали, на мене възложиха да вляза в сладкарницата. П. Незнакомов, МА, 93. Благовидното лице на Тенев потъмня, устните му се свиха. Ст. Марков, ДБ, 143.
2. Обикн. за отказ, причина, предлог и под.
— който е подходящ, убедителен за случая, като често прикрива някакви други подбуди или истинската причина; приемлив. Извиняваше се с разни причини, които Цонка намираше благовидни. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 101. Станах, за да оставя чашката от изпитото кафе, и така намерих благовиден повод да се отскубна от бъбривата баронеса. П. Славински, ПЩ, 62. На два пъти му писах да ми изпрати парите по бай Никол-чо Cup ков... Все благовидни откази! Ст. Дичев, ЗС I, 631. И доброволно заявих, че ще остана в Пирина още малко време, доде
