Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/620“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>човече. Подмазва се пред Станкулов. М.</i> Марчевски, П, 266. <i>Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора.</i> Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. <i>Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. <i>Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. <i>Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпа-тична — поне на пръв поглед.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. | <i>човече. Подмазва се пред Станкулов. М.</i> Марчевски, П, 266. <i>Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора.</i> Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. <i>Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му.</i> Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. <i>Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична.</i> Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. <i>Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпа-тична — поне на пръв поглед.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 7. | ||
| − | 2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. <i>Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град.</i> К. Константинов, ППГ, 12. <i>Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички.</i> В. Геновска, СГ, 127. <i>Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият | + | 2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. <i>Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град.</i> К. Константинов, ППГ, 12. <i>Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички.</i> В. Геновска, СГ, 127. <i>Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер.</i> ЛФ, 1958, бр. 48, 2. |
3. Който не е насочен към точно определена личност. <i>Безлично критикуване.</i> | 3. Който не е насочен към точно определена личност. <i>Безлично критикуване.</i> | ||
Версия от 21:45, 7 декември 2012
човече. Подмазва се пред Станкулов. М. Марчевски, П, 266. Вие имате една хубава галерия от портрети на обикновени хора, на загубени и бихме рекли безлични хора. Д. Калфов, ПЮН, 5. // За голямо множество от хора — при който всички отделни индивиди си приличат и се сливат; безлик. Предметите и лицата се мяркаха пред очите му и тутакси чезнеха, слети в сива, безлична маса, която не проникваше до паметта му. Г. Райчев, Избр. съч. I, 86. Светът е във тебе и мен / и в тази тълпа, / която наричат безлична. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 55. Бяла Черква беше неузнаваема и по обществото си, състояще от млади хора и крайчане — сбирщина безлична и несимпа-тична — поне на пръв поглед. Ив. Вазов, Съч. XXV, 7.
2. За предмет, проява — който не изпъква с ярки, отличителни белези; безлик. Днес всичко там е вече друго и в тия нови претенциозни и безлични постройки аз не мога да позная лицето на моя град. К. Константинов, ППГ, 12. Найден бе запазил смътен спомен от копривщенските къщи, беше се наситил на безличните и жалки софийски къщички. В. Геновска, СГ, 127. Оригиналността се превръща в оригиналничене, в кокетиране с фразата, в самоцел. Тъкмо затова неговият [на Пеячев] език е и безличен, неиндивидуализиран. Всички герои говорят по един маниер. ЛФ, 1958, бр. 48, 2.
3. Който не е насочен към точно определена личност. Безлично критикуване.
4. Грам. При който не може да бъде посочен определен вършител на действието. Безличен глагол. Безлично изречение.
БЕЗЛИ`ЧИЕ, мн. -ия, ср. Книж. 1. Само ед. Отсъствие на индивидуалност, на индивидуални черти; без личност. Макс забеляза как маската на безличие и нищожество върху лицето на непознатия се смъкна веднага. Промяната стана мигновено и бе поразителна. Д. Димов, Т, 229. 2. Безличен човек. Ала неговият честен ум не може да повярва, че прекрасната за него София може да го замени — да предпочете някого от безличията на това пусто общество. Ив. Димов, АИДЖ, 131.
БЕЗЛИЧНО. Нареч. от безличен. Пише безлично. Глаголът в това изречение е употребен безлично.
БЕЗЛИ`ЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество на безличен.
БЕЗЛУНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.
1. През който няма лунна светлина, не свети луна. Нощта бе безлунна, облачна и почти непрогледно тъмна. П. Вежинов, НС, 141. Над притихналото село бързо и неусетно припадаше дълбока, безлунна вечер. Г. Караславов, Избр. съч. VII, 175.
2. За небе — на който не свети луна. Небето беше безлунно и тъмнината плътно притискаше високите зидове. Ст. Дичев,
БЕЗЛИ`ЧИЕ
ЗС I, 414. Замряла земята под снега, заглъхнала нощта, трептят само звездите по безлунното небо. А. Страшимиров, А, 224.
БЕЗЛУНИЕ, мн. няма, ср. Период, през който няма, не се вижда луна. Само при без-луние е страшно: тогава мъждеещите тук-там сокашки фенери напомнят гробищни кандила. Хр. Бръзицов, НЦ, 16. Наистина те бяха пресметнали безлунието, преди да тръгнат. П. Вежинов, ДБ, 212.
БЕЗЛЮБНИЦА ж. Диал. Мома, която няма либе. Да се събират, отбират / момите безлюбниците, / булките бездетниците. СбВСт, 293.
БЕЗЛЮДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.
1. В който не живеят люде, хора или който е слабо населен; необитаем, ненаселен, пуст. Островът тъй е безлюден. Прилича на мъртъв. Б. Шивачев, ПЮА, 39. Но тоя град беше безлюден. Никъде се не мяркаше жива душа и входовете на подземните жилища се чернееха като тъмни дупки. Елин Пелин, ЯБЛ, 101. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. И. Йовков, Разк. I, 5.
2. В който в определен момент, период няма никак люде, хора или има малко хора. Дворът беше безлюден. Станкул се огледа на-сам-нататък, не видя човек. Ст. Марков, ДБ, 66. Нямаше птици, полетата бяха безлюдни и пусти, без стада и без орачи. И. Йовков, Разк. I, 47. Кърът беше пуст, пътищата — безлюдни; само сегиз-тогиз по някой синор се мернеше жена с мотика. К. Константиноз, ППГ, 299.
БЕЗЛЮДИЕ, мн. няма, ср. Книж. Безлюдност. Нощният мрак и безлюдие помогнаха на бежанцте да напуснат селото. Ив. Вазов, Съч. XII, 144. Но кой беше той, аз не съобразих веднага, защото странните произшествия през деня, вечерната тишина и безлюдието на улиците ме заставиха да схващам нещата не чрез сетивните си органи, а чрез вътрешните си чувства. С. Чи-лингиров, ХНН, 114. А в селото е глухота, мъртвило. / Да би останал в хладна механа, / безлюдието би те задушило — / по-душно от самата мараня. Бл. Димитрова, Л, 63.
БЕЗЛЮДНО нареч. С гл. съм в 3 л. ед. ч. Означава, че някъде няма люде, хора; пусто, „празно. Безлюдно и пусто беше навред. Й. Йовков, ЧКГ, 274. Но около нас бе така шихо и безлюдно, сякаш по някакво чудо на земята бяхме останали живи само ние. П. Вежинов, ЗНН, 126.
БЕЗЛЮДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие, липса на люде, на хора; безлюдие. Пълна тишина и безлюдност владееха в тоя затънтен планински кът, Ив. Вазов, Съч. XIII, 149. Тъмнокестеняви къдрави кичури на лъскави преливи закриваха лицето на момичето — едничкото същество в тая горска безлюдност. Т. Хар-манджиев, КЗ, 42.
БЕЗЛЮДНОСТ
