Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/300“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
м (Вмъкване на пояснение към цитат в цитата; апострофи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | кладенец. <i>А като остаря,.., направиха гр | + | кладенец. <i>А като остаря,.., направиха гр [коня] алаша, туриха го да вади вода.</i> И. Йовков, АМГ, 114. |
— Татар. | — Татар. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>АЛБАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице от основното население на Албания. | <b>АЛБАНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Лице от основното население на Албания. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АЛБАНЕЗИН</b>, <i>мн.</i> албанези, <i>м. Остар.</i> Албанец. <i>Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите | + | <b>АЛБАНЕЗИН</b>, <i>мн.</i> албанези, <i>м. Остар.</i> Албанец. <i>Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования.</i> ДЗ, 1868, бр. 8, 32. |
— От фр. Albanais. | — От фр. Albanais. | ||
Версия от 21:36, 7 декември 2012
кладенец. А като остаря,.., направиха гр [коня] алаша, туриха го да вади вода. И. Йовков, АМГ, 114.
— Татар.
АЛАШЪК неизм. прил. Простонар. Научен, навикнал.
— От тур. ali§ik. — Друга форма: а л а ш й к.
АЛАЩИ`САМ. Вж. алащисвам и алащи-сувам.
АЛАЩИСВАМ, -аш, несв.\ алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Навиквам1, свиквам, приуч-вам се; алащисувам. Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано,.. Бях алащи-сал от малък с него, та и коджа ми ти момче аз си ходех с него да ме носи на чут. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41.
АЛАЩИСВАМ СЕ несв.\ алащи`сам се, алащи`ша се св., непрех. Остар. Алащисвам; алащисувам се. —Леле, брайно Михаиле, / .. /Като ч’ийдеиг бой да бийеш, / да ми водиш малки Кральо / и он с тебе бой да бийе, / у бой да се алащише. Нар. пес., СбНУ XLIII, 511.
— От тур. ali§mak.
АЛАЩИ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисвам и от алащисвам се; алащисуване, навикване1, свикване, приучване.
АЛАЩИСУВАМ, -аш, несв.\ алащи`сам, -аш и алащи`ша, -еш, мин. св. алащи`сах, св., непрех. Остар. Алащисвам.
АЛАЩИ`СУВАМ СЕ несв.\ алащи`сам се и алащи`ша се св. непрех. Остар. Алащисвам, алащисвам се.
АЛАЩИ`СУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от алащисувам и от алащисувам се; алащисване, навикване1, свикване, привикване.
АЛАЩИ`ША. Вж. алащисвам и алащисувам.
АЛБАНЕЦ, мн. -нци, м. Лице от основното население на Албания.
АЛБАНЕЗИН, мн. албанези, м. Остар. Албанец. Турци, гърци, славяне и албанези, оплакват ся съгласно от неговите [на турското правителство] преобразования. ДЗ, 1868, бр. 8, 32.
— От фр. Albanais.
АЛБАНИЗЪМ, -змът, -зма, мн. -зми, м. Книж. Дума или израз от албански произход, заети в някой друг език.
АЛБАНКА ж. Жена от основното население на Албания.
АЛБАНСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от албанец и от Албания. Албански планини. Албанско пристанище. Албански народ. Албанско селище. Албанска народна песен. Албански нрави.
2. Като същ. албански м. Албански език. В голямата чакалня на железопътната гара се събраха стотици мъже, жени и деца. Чуваха се разговори на албански, на чешки и словашки. Ал. Бабек, МЕ, 30.
АЛАШЪК
АЛБАТРОС м. Голяма южна морска птица от разреда буревестници с дълги тесни крила и извит надолу клюн. Diomedinae exulans. Буревестниците и албатросите надушват миризмата на риба от разстояние повече от три километра. О, 1991, бр. 2, 7. Една сутрин видяхме зад кърмата на парахода два скъпи госта — два бели като сняг албатроси, големи едва ли не колкото цял човешки бой, които с чудна лекота и грация планираха зад парахода. П. Вежи-нов, ДМ, 26. Знаеше, че буря предвестява, / пред платната литнал албатрос... Е. Баг-ряна, ПЗ, 97. На рифа бе кацнал албатрос. Този горд морски великан,.., сега разтваряше широките си крила. Гр. Угаров, ПСЗ, 85.
— От исп. alcatraz през англ. albatross.
АЛБАТРОСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до албатрос. Албатросов полет.
АЛБИГОЕЦ, мн. -ойци, м. Истор. Привърженик на албигойството. В черковносла-вянската литература и по-специално в апокрифната диалогът играе също като във византийската голяма роля.. С простотата на своите форми тия апокрифи в диалогична форма бяха много достъпни за широките народни маси, затова не е чудно, че богомилите (и по техен пример албигой-ците) много охотно и ловко ги използува-ха. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 175.
— От фр. собств.
АЛБИГОЙКА ж. Истор. Привърженичка на албигойството.
АЛБИГОЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до албигоец. Албиго-йско учение.
АЛБИГОЙСТВО, мн. няма, ср. Истор. Фракция от сектата на катарите, разпространени в Южна Франция през XII и XIII в., тясно свързано с богомилството и павликян-ството.
АЛБИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Вродена пълна или частична липса на пигмент у хора, животни (на кожа, косми, пера) и у растения (на зелената окраска), вследствие на която се явяват бяло-розова кожа (у хората), розово-червени очи, нарушено зрение и др. Божурът и къклицата с бели цветове не са отделни видове. Това е ал-бинизъм — явление, свойствено на животните и растенията. ПН, 1934, кн. 4, 63. Очите (на белите канарчета) са блестящи, черни или кафяви. Червените очи са признак на албинизъм. Вл. Помаков, ПДП (превод), 100.
— От фр. albinisme.
АЛБИНОС м. Човек, животно или растение, което има албинизъм, което е лише
300
АЛБИНОС
