Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/290“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцка дума) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
---- | ---- | ||
<b>АКУРАТНО</b>. <i>Нареч. от</i> акуратен; грижливо, старателно. <i>Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката.</i> М. Марчевски, П, 164. <i>Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно. И.</i> Демирев и др,, ОС, 68. — <i>Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно!</i> Д. Кал-фов, Избр. разк., 19. | <b>АКУРАТНО</b>. <i>Нареч. от</i> акуратен; грижливо, старателно. <i>Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката.</i> М. Марчевски, П, 164. <i>Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно. И.</i> Демирев и др,, ОС, 68. — <i>Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно!</i> Д. Кал-фов, Избр. разк., 19. | ||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АКУРАТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> акуратен; грижливост, ста-рателност, точност. <i>Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик.</i> М. Кремен, Б, 151. | <b>АКУРАТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Отвл. същ. от</i> акуратен; грижливост, ста-рателност, точност. <i>Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик.</i> М. Кремен, Б, 151. | ||
| Ред 27: | Ред 25: | ||
<b>АКУСТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. 1. Физ.</i> Дял от физиката, който изучава звуковите явления. <i>Институт за акустика.</i> 2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. <i>Зрителната зала има удивелно добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места.</i> Г. Белев, КР, 105. <i>В някои пещери има много добра акустика.</i> | <b>АКУСТИКА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. 1. Физ.</i> Дял от физиката, който изучава звуковите явления. <i>Институт за акустика.</i> 2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. <i>Зрителната зала има удивелно добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места.</i> Г. Белев, КР, 105. <i>В някои пещери има много добра акустика.</i> | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’. |
— Н. Геров, Извод от физика, 1849. | — Н. Геров, Извод от физика, 1849. | ||
| Ред 52: | Ред 50: | ||
— Фр. accoucheur. | — Фр. accoucheur. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:54, 5 декември 2012
новажни за здравето. Въздействайки върху всяка от тях (чрез натиск — акупресура), древните лечители можели да влияят върху състоянието на своите пациенти. ВЖ, 1999 , бр. 39, 10. Билковата терапия, масажите, акупресурата .. са достъпни за всички. Леч, 1999, бр. 43, 8.
— От лат. acus ’игла’ + pressure ’притискане’.
АКУПУНКТУРА мн. няма, ж. Мед. Метод на лечение или диагностика чрез бодене на определени биологично активни точки на тялото със специални тънки игли, създаден в Китай; иглолечение. Той [Джеймс Бей-кър] им [на Джеймс Удс и Уйлям Дефо (“.звод“)] доверил, че по-рано пушел до три пакета цигари на ден, но успял да се освободи от този порок благодарение на акупунктурата. П, 1991, бр. 7, 3.
— От лат. acus ’игла’+рипсШга ’бодване’.
АКУПУНКТУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Мед. Който се отнася до акупунктура или е свързан с акупунктура. Виталните акупунктурни точки се намират от двете страни на носа и на дланите. Леч., 1999, бр. 42, 7. Акупунктурно лечение. Акупунктур-на игла.
АКУПУНКТУРИ`СТ jk. Рядко. Лечител, който прилага акупунктура. Ако страдате от хронични болки в гърба, твърде вероятно е лекуващият ви лекар да ви посъветва да се обърнете към .. акупункту-рист. П, 1999, бр. 33, 22.
АКУРАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грижлив, точен, старателен, изпълнителен в работата и задълженията си. Акуратен в административната си работа, той [Друмев] не е извиквал недоволствата, които прогонват Стоянов, но не е могъл да надвие ни скептицизма на критиците, ни убийственото равнодушие на настоятелите. М. Арнаудов, БКД, 275. Единият [художник] беше възпитан и акуратен, блестящ и безупречен в очите на професорите, другият — небрежен, нехаен, развейпрах. Р. Ралин, ВМ, 49. Само кроткият и акуратен старши писар,.., продължаваше да вписва още някакви решения. Чудомир, Избр. пр, 31. Той беше някакъв предприемач-строи-тел, държеше се с нея учтиво и когато тя се разтича да ускори работата му, нямаше никаква друга мисъл, освен да бъде акуратна в службата си. М. Грубешлиева, ПП, 146.
— От лат. accuratus. — Л. Каравелов и Хр. Ботев, Знаеш ли ти кои сме.
АКУРАТНО. Нареч. от акуратен; грижливо, старателно. Всеки доклад заемаше десетина гъсто написани страници, спретнато подредени и акуратно пришити в папката. М. Марчевски, П, 164. Можеше да изгради най-трудната тактическа задача и да я изпълни оперативно и акуратно. И. Демирев и др,, ОС, 68. — Той може да е силен на деня, може да е какъвто си ще, но нали аз си изпълнявам службата съвестно и най-акуратно — това е важно! Д. Кал-фов, Избр. разк., 19.
АКУРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от акуратен; грижливост, ста-рателност, точност. Той знаеше няколко езика, учил ги по същия начин сам, с търпението и акуратността на прилежен ученик. М. Кремен, Б, 151.
АКУСТИ`К, мн. -ци, м. 1. Специалист по аку стика.
2. Лице, което обслужва акустически апарати. Акустиците стояха нащрек и чакаха контакт с „противникаНА, 1959, бр. 3439, 2. Според наблюденията на биолозите и акустиците откритото от експедицията струпване на риба заемаше площ от няколко квадратни мили. Д. Богданов, ТА, 72.
АКУСТИКА, мн. няма, ж. 1. Физ. Дял от физиката, който изучава звуковите явления. Институт за акустика. 2. Характер, начин, по който се чува звукът в помещение и др.; акустичност. Зрителната зала има удивелно добра акустика — всяка дума, всеки тон се чува ясно, отчетливо — от всички места. Г. Белев, КР, 105. В някои пещери има много добра акустика.
— От гр. ἀκουστικός ’отнасящ се до чуване, слухов’.
— Н. Геров, Извод от физика, 1849.
АКУСТИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който се отнася или е свързан със звуково явление; акустически. Акустични условия в помещение. Акустичен ефект. Акустична станция. Акустичен сигнализатор.
АКУСТИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акустичен. Акустическа изолация. Акустически институт. Акустическа апаратура. Акустическа станция.
АКУСТИЧЕСКИ. Нареч. от прил. акустически; акустично.
АКУСТИ`ЧНО. Нареч. от акустичен; акустически.
АКУ СТИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Акустика (във 2 знач.). Акустич-ността в залата е много добра.
АКУТ, мн. няма, м. Фон. 1. Вид тоничес-ко ударение в древногръцки, което се характеризира с повишение на гласа на ударената сричка.
2. Възходяща интонация на дългите срички в праславянския език.
— От лат. acutus ’остър’ през нем. Akut.
АКУТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Мед. Който е рязко проявен и изисква бързо лекуване; остър. Акутен апандисит. Акутна неврастения. Акутна форма на заболяването.
АКУШЕР м. Лекар, който оказва медицинска помощ при раждане и бременност.
— Фр. accoucheur.
