Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/264“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцка дума) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
A3 <i>вин.</i> мене, и (съкр.) мен, (крат.) ме, (удв.) мене ме, dam. мене, (съкр.) мен (крат.) ми, (удв.) мене ми, <i>лич. местоим.</i> (1 л. ед.). 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи себе си. <i>Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина.</i> Хр. Ботев, Съч., 1959, 5. <i>Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 70. <i>Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем — / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. <i>На вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е?</i> Ил. Блъсков, С, 9. <i>Покани и мен да му бъда гост.</i> Св. Минков, ПК, 4. <i>Тя ме иска, аз по нея /мир не зная, луд лудея.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. — <i>Мене ме гони потеря.</i>.. Й. Йовков, СЛ, 53. — <i>Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. <i>Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, /.. / Ах, че мен дядо додея /любовни песни да слушам.</i> Хр. Ботев, Съч., 19501 31. <i>Мене ми беше много радостно, че беше дошла и тя .. у нас.</i> Д. Талев, СК, 75. 2. Със знач. на <i>същ. ср.</i> Собствената личност. <i>Търсим родни души — все по-чужди един на друг. И изчезва гордото аз с безформени следи от някогашен, някакъв човек.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 33. <i>Над всичко стоеше неговото аз.</i> | A3 <i>вин.</i> мене, и (съкр.) мен, (крат.) ме, (удв.) мене ме, dam. мене, (съкр.) мен (крат.) ми, (удв.) мене ми, <i>лич. местоим.</i> (1 л. ед.). 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи себе си. <i>Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина.</i> Хр. Ботев, Съч., 1959, 5. <i>Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1936, 70. <i>Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем — / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост.</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. <i>На вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е?</i> Ил. Блъсков, С, 9. <i>Покани и мен да му бъда гост.</i> Св. Минков, ПК, 4. <i>Тя ме иска, аз по нея /мир не зная, луд лудея.</i> П. К. Яворов, Съч. I, 36. — <i>Мене ме гони потеря.</i>.. Й. Йовков, СЛ, 53. — <i>Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. <i>Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, /.. / Ах, че мен дядо додея /любовни песни да слушам.</i> Хр. Ботев, Съч., 19501 31. <i>Мене ми беше много радостно, че беше дошла и тя .. у нас.</i> Д. Талев, СК, 75. 2. Със знач. на <i>същ. ср.</i> Собствената личност. <i>Търсим родни души — все по-чужди един на друг. И изчезва гордото аз с безформени следи от някогашен, някакъв човек.</i> Г. Стаматов, Разк. II, 33. <i>Над всичко стоеше неговото аз.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
— Други (остар. и диал.) форми: азе, ази, вин. (остар.) мя, (остар. и диал.) ма. | — Други (остар. и диал.) форми: азе, ази, вин. (остар.) мя, (остар. и диал.) ма. | ||
| Ред 51: | Ред 49: | ||
2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. <i>Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении,.. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове.</i> ВЖ, 1999, бр. 39, 11. | 2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. <i>Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении,.. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове.</i> ВЖ, 1999, бр. 39, 11. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀζαλέος ’сух’. — Друга форма: аза`ле`я. |
---- | ---- | ||
<b>АЗАРТ</b> <i>м.</i> Хазарт. <i>Тук падаха добри пари. Наистина те не влизаха в неговия джоб,.. Но в цялата тая работа имаше нещо, което увличаше като азарт.</i> Кр. Велков, СБ, 35. | <b>АЗАРТ</b> <i>м.</i> Хазарт. <i>Тук падаха добри пари. Наистина те не влизаха в неговия джоб,.. Но в цялата тая работа имаше нещо, което увличаше като азарт.</i> Кр. Велков, СБ, 35. | ||
---- | ---- | ||
<b>АЗАРТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> | <b>АЗАРТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:50, 4 декември 2012
2. Размяна на монети с ценни книжа.
— Фр. agiotage.
АЖУР1, м. Вид бродерия на дупчици с извадени нишки от тъканта. Бродерията на Средните векове била в тясна връзка с византийската — .. след XIII в. се превърнала в обикновен занаят. Основали се много занаятчийски съюзи, наречени гилдии, .. Там също започнали и бялата бродерия, пълнена или с нищени конци на ажур. Т. Димитрова и др., ИО, 78. Покривка с ажури.
— Фр. ajour.
АЖУР2 нареч. 1. Търг. До определения ден редовно (вписано в сметководните книги за прихода и разхода).
2. Като прил. Обикн. с гл. съм. Редовен, коректен, изправен. Нека добавим, че за по-големи икономии Венко вършеше и счетоводната работа. И пак тъй: винаги почтен, винаги готов, винаги ажур, .. : книгите заведени, трудодните изчислени. К. Калчев, УЧС, 9. В работата си е винаги ажур.
— Фр. ajour ’до определения ден; в ред, в изправност’.
АЖУРЕН, -а, -о, мн. -и и — рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Изработен като ажур*. Бялата бродерия е пълнена и ажурена и всякога предназначена за пране. Т. Димитрова и др., ИО, 79. Аз бях впил очите си в хубавата бяла шия, обхваната от тънка кремава ажурена якичка. Н. Попфилипов, РЛ, 62. Ажурена шевица.
2. Изработен на дупчици, като мрежа. Успя да различи, че птиците, животните и цветята бяха в резедаво, оранжево и в охра и още в някакви цветове, които не можеше да определи, защото над прозореца беше спусната ажурена завеса и светлината проникваше слабо. Съвр., 1975, кн. 2, 117. В средата [на тавана] виждаме ажурна розета от преплетени един в друг акантови листа. Ст. Михайлов, БС, 225. Ажурени чорапи. Ажурени ръкавици. Ажурна резба.
АЖУСТАЖ м. Техн. 1. Операция за прецизно оформяне размерите на някакво изделие или детайл, за да прилепне добре към друг, други.
2. Участък от валцовъчен цех, в който се извършва сортирането и подготовката на валцувани метални изделия за експедиция.
— Фр. ajustage ’прецизиране, изравняване на нещо’.
АЖУСТИРАМ, -аш, несв. и св., прех.
1. Търг. Приключвам навреме отчетността по търговски книги и сметки.
2. Техн. Сглобявам части на машина, като ги намествам прецизно една към друга.
— От фр. ajuster.
A3 вин. мене, и (съкр.) мен, (крат.) ме, (удв.) мене ме, dam. мене, (съкр.) мен (крат.) ми, (удв.) мене ми, лич. местоим. (1 л. ед.). 1. Употребява се от лицето, което говори, за да означи себе си. Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина. Хр. Ботев, Съч., 1959, 5. Аз искам да те помня все така: / бездомна, безнадеждна и унила. Д. Дебелянов, Ст, 1936, 70. Черней, горо, черней, сестро, / двама да чернейем — / ти за листе, горо сестро, / аз за мойта младост. Нар. пес., СбНУ XLVI, 30. На вас е весело, драго, ами я мене питайте какво ми е? Ил. Блъсков, С, 9. Покани и мен да му бъда гост. Св. Минков, ПК, 4. Тя ме иска, аз по нея /мир не зная, луд лудея. П. К. Яворов, Съч. I, 36. — Мене ме гони потеря... Й. Йовков, СЛ, 53. — Но ти кажи ми, дядо, къде да заровим тия два трупа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 24. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, /.. / Ах, че мен дядо додея /любовни песни да слушам. Хр. Ботев, Съч., 19501 31. Мене ми беше много радостно, че беше дошла и тя .. у нас. Д. Талев, СК, 75. 2. Със знач. на същ. ср. Собствената личност. Търсим родни души — все по-чужди един на друг. И изчезва гордото аз с безформени следи от някогашен, някакъв човек. Г. Стаматов, Разк. II, 33. Над всичко стоеше неговото аз.
— Други (остар. и диал.) форми: азе, ази, вин. (остар.) мя, (остар. и диал.) ма.
A3 мн. няма, м. Остар. Название на буквата а в старобългарската азбука. Вземе от коленете си панакидата, .. и, като показва с пръст, почва да реди: „Аз...буки...веде...глагол“. Т. Влайков, Пр I, 93. — Внучето си дадохме в манастира —започна Трифон пръв. — Искаше на четмо и писмо да се научи, а ние сме прости люде, въг-лищари, не разумеем ни аз, ни буки. Ст. За-горчинов, ДП, 194.
О Забрътвил от аз, че не изкарал до буки. Остар. Нищо не научил. От аз до ижица. Остар. От начало до край.
-АЗА. Наставка за образуване на названия на ензими, напр.: малтаза, протеаза и ДР-
— От фр. (diast)ase (название на първия изолиран ензим).
АЗАЛЕЯ ж. Бот. Азалия.
АЗАЛИЯ ж. 1. Бот. Вид вечнозелен храст от едноименна група от рода рододендрон, с произход от Източна Азия, с много красиви едри бели, розови, кремави, лилави и др. цветове в съцветия, от който над 2000 сорта са култивирани като декоративни. Azalea.
2. Стайно цвете с разнобагрени цветове. Специално за изложбата бяха отгледани хиляди саксии. Бегонии, гардении,.. азалии и гербери бяха разтворили прекрасните си цветове. ВЖ, 1999, бр. 39, 11.
— От гр. ἀζαλέος ’сух’. — Друга форма: аза`ле`я.
АЗАРТ м. Хазарт. Тук падаха добри пари. Наистина те не влизаха в неговия джоб,.. Но в цялата тая работа имаше нещо, което увличаше като азарт. Кр. Велков, СБ, 35.
АЗАРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.
