Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/259“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
П. к. Яворов, Съч. I, 29.
+
П. К. Яворов, Съч. I, 29.
  
2. <i>Прен.</i> Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. <i>Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата.</i> Елин Пелин, Съч. I, 161. <i>Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно.</i> Д. Димов, Т, 436. <i>Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък.</i> Й. Йовков, Разк. II, 159. <i>За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда.</i> К. Калчев, СТ, 220. <i>Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого.</i> Сл.Трънски, Н, 119. <i>Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.</i>
+
2. <i>Прен.</i> Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. <i>Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата.</i> Елин Пелин, Съч. I, 161. <i>Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно.</i> Д. Димов, Т, 436. <i>Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък.</i> Й. Йовков, Разк. II, 159. <i>За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда.</i> К. Калчев, СТ, 220. <i>Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого.</i> Сл. {{попр|добавен интервал}}Трънски, Н, 119. <i>Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.</i>
  
3. <i>Прен. Рядко.</i> Коварен, пъклен. <i>Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души!</i> 3. Стоянов, ЗБВ II, 298. <i>Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .. , тя се мисли и размисля за там.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн.14, 50.
+
3. <i>Прен. Рядко.</i> Коварен, пъклен. <i>Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души!</i> З. Стоянов, ЗБВ II, 298. <i>Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .. , тя се мисли и размисля за там.</i> Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. {{попр|добавен интервал}}14, 50.
  
о Адски камък. <i>Разг.</i> Сребърен нитрат. Адска машина. <i>Остар.</i> Устройство с взри-вител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. <i>В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други.</i> К. Константинов, ППГ, 279.
+
△ <b>Адски камък</b>. <i>Разг.</i> Сребърен нитрат. <b>Адска машина</b>. <i>Остар.</i> Устройство с взривител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. <i>В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други.</i> К. Константинов, ППГ, 279.
 
----
 
----
<b>АДСКИ</b> <i>нареч.</i> За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. <i>Слънцето припи-чаше адски.</i> Д. Димов, ОД, 297. <i>Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна.</i> П. Михайлов, ПЗ, 76. <i>Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса.</i> П. Незнакомов, ТС, 28.
+
<b>А`ДСКИ</b> <i>нареч.</i> За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. <i>Слънцето припичаше адски.</i> Д. Димов, ОД, 297. <i>Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна.</i> П. Михайлов, ПЗ, 76. <i>Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса.</i> П. Незнакомов, ТС, 28.
 
----
 
----
<b>АДСОРБАТ</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив.
+
<b>АДСОРБА`Т</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив.
 
----
 
----
<b>АДСОРБЕНТ</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което доради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив.</i>
+
<b>АДСОРБЕ`НТ</b> <i>м. Спец.</i> Вещество, което поради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив.</i> Хим. XI кл, 1958, 97. <i>Минерални адсорбенти. Активен адсорбент.</i>
 
 
адски
 
 
 
Хим. XI кл, 1958, 97. <i>Минерални адсорбен-ти. Активен адсорбент.</i>
 
  
 
— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’.
 
— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’.
 
----
 
----
<b>АДСОРБЕР</b> <i>м. Техн.</i> Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си.
+
<b>АДСО`РБЕР</b> <i>м. Техн.</i> Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си.
  
 
— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус.
 
— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус.
 
----
 
----
<b>АДСОРБИРАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i>За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си. адсорбирам се <i>страд.</i>
+
<b>АДСОРБИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i>За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си. адсорбирам се <i>страд.</i>
 
----
 
----
 
<b>АДСОРБИ`РАМ СЕ</b>, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество.
 
<b>АДСОРБИ`РАМ СЕ</b>, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество.
Ред 29: Ред 25:
 
<b>АДСОРБИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> адсорбирам <i>и от</i> адсорбирам се.
 
<b>АДСОРБИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> адсорбирам <i>и от</i> адсорбирам се.
 
----
 
----
<b>АДСОРБИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> и, <i>м. Спец.</i> Адсорбент. <i>Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промиииге-ността за обезцветяване и обезмирисяване на течности.</i> Хим. XI кл., 1965, 90.
+
<b>АДСОРБИ`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> и, <i>м. Спец.</i> Адсорбент. <i>Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисяване на течности.</i> Хим. XI кл., 1965, 90.
 
----
 
----
 
<b>АДСОРБТИ`В</b> <i>м. Спец.</i> Адсорбат. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив.</i> Хим. XI кл, 1958, 97.
 
<b>АДСОРБТИ`В</b> <i>м. Спец.</i> Адсорбат. <i>Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив.</i> Хим. XI кл, 1958, 97.
 
----
 
----
<b>АДСОРБЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адсорбция. <i>Адсорбци-онен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорб-ционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.</i>
+
<b>АДСОРБЦИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адсорбция. <i>Адсорбционен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорбционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.</i>
 
----
 
----
<b>АДСОРБЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. <i>Адсорбция на газ.</i>
+
<b>АДСО`РБЦИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. <i>Адсорбция на газ.</i>
  
 
— От лат. adsorbtio ’поглъщане’.
 
— От лат. adsorbtio ’поглъщане’.
 
----
 
----
<b>АДСТРАТ</b> <i>м. Езикозн.</i> Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство.
+
<b>АДСТРА`Т</b> <i>м. Езикозн.</i> Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство.
  
— От лат. ad ’при, около<sup>1</sup> + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat.
+
— От лат. ad ’при, около’ + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat.
 
----
 
----
<b>АДХЕЗИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адхезия. <i>Адхезионни сили.</i>
+
<b>АДХЕЗИО`НЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни. <i>Спец. Прил. от</i> адхезия. <i>Адхезионни сили.</i>
 
----
 
----
<b>АДХЕЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго.
+
<b>АДХЕ`ЗИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго.
  
 
— От лат. adhaesio ’прилепване’.
 
— От лат. adhaesio ’прилепване’.
 
----
 
----
<b>АДХЕРЕНТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Присъщ, свойствен.
+
<b>АДХЕРЕ`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Книж.</i> Присъщ, свойствен.
 
----
 
----
<b>АДЮНКТ</b> <i>м.</i> В Западна Европа и доре-волюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. <i>В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петер-</i>
+
<b>АДЮ`НКТ</b> <i>м.</i> В Западна Европа и дореволюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. <i>В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петербургский</i>
 
 
259
 
 
 
адюнкт
 
 
 

Версия от 17:50, 23 януари 2013

Страницата е проверена


П. К. Яворов, Съч. I, 29.

2. Прен. Който минава границите на нормалното, обикновеното, който не може да се търпи; непоносим, нетърпим, ужасен. Под адския слънчев пек, над златното поле ехтят песни и се носят на вълни чак до небесата. Елин Пелин, Съч. I, 161. Пътуването с лошата кола и в тази адска горещина бе неприятно. Д. Димов, Т, 436. Гърмежите на пушките, на картечниците и оръдията се усилиха и сляха в един невъобразим адски трясък. Й. Йовков, Разк. II, 159. За него и слънцето гореше като огън, и водата не му достигаше, изпитвайки постоянно адска жажда. К. Калчев, СТ, 220. Почти със самото му пристигане в София той попада в полицията, където го подлагат на адски мъчения, но не издал никого. Сл. *Трънски, Н, 119. Адски шум. Адска врява. Адска болка. Адски страдания.

3. Прен. Рядко. Коварен, пъклен. Сега аз се усещах, че тая скрита борба е била между неговата кална съвест и адските му намерения — да изпие кръвта на четирима души! З. Стоянов, ЗБВ II, 298. Клекнала над гробчето и се замислила. Адската мисъл и тук я не оставя. Наместо да се размисли, разтъжи за клетото си детенце, .. , тя се мисли и размисля за там. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. *14, 50.

Адски камък. Разг. Сребърен нитрат. Адска машина. Остар. Устройство с взривител, избухливо вещество и с часовников механизъм, пригоден да експлодира автоматически в определен момент. В казиното избухна адска машина, която уби няколко души и нарани други. К. Константинов, ППГ, 279.


А`ДСКИ нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително, страшно, ужасно. Слънцето припичаше адски. Д. Димов, ОД, 297. Нашето крило беше отсечено, пламъкът идеше отсреща. Когато влязохме в другия вход, право в лицето ни удари адски гореща вълна. П. Михайлов, ПЗ, 76. — Мамо, несправедлива си! Татко се държа просто чудесно тая вечер. Адски ми хареса. П. Незнакомов, ТС, 28.


АДСОРБА`Т м. Спец. Вещество, което се адсорбира, поглъща от друго вещество; адсорбтив.


АДСОРБЕ`НТ м. Спец. Вещество, което поради голямата си вътрешна или външна повърхност притежава способността да адсорбира други (течни или газообразни) вещества; адсорбител. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбатив. Хим. XI кл, 1958, 97. Минерални адсорбенти. Активен адсорбент.

— От лат. adsorbens, -entis ’поглъщащ’.


АДСО`РБЕР м. Техн. Абсорбер, който поглъща газове с повърхността си.

— От лат. adsorbeo ’поглъщам’ през рус.


АДСОРБИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец.За вещества — поглъщам, задържам газове или разтвори на повърхността си. адсорбирам се страд.


АДСОРБИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Всмуквам се, попивам в нещо; бивам погълнат от някакво вещество.


АДСОРБИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от адсорбирам и от адсорбирам се.


АДСОРБИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. и, м. Спец. Адсорбент. Активният въглен и животинските въглища като добри адсорбители намират приложение в медицината, в противогаза и в някои отрасли на промишлеността за обезцветяване и обезмирисяване на течности. Хим. XI кл., 1965, 90.


АДСОРБТИ`В м. Спец. Адсорбат. Явлението, при което шуплести тела задържат на повърхността си газове, пари и разтворени вещества, се нарича адсорбция. Поглъщателят се нарича адсорбител (адсорбент), а веществото, което се адсорбира — адсорбтив. Хим. XI кл, 1958, 97.


АДСОРБЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адсорбция. Адсорбционен слой. Аосорбционна обвивка. Адсорбционна влага. Аосорбционна способност на веществата. Адсорбционен процес.


АДСО`РБЦИЯ, мн. няма, ж. Спец. Поглъщане на газове или разтвори от повърхностния слой на течност или твърдо тяло. Адсорбция на газ.

— От лат. adsorbtio ’поглъщане’.


АДСТРА`Т м. Езикозн. Езикът на новодошлото население в дадена територия, който оказва влияние върху езика на завареното или търпи влияние от него, понякога съхранен като език на малцинство.

— От лат. ad ’при, около’ + stratum ’слой, пласт’ през нем. Adstrat или англ. adstrat.


АДХЕЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от адхезия. Адхезионни сили.


АДХЕ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Спец. Силата на привличане между молекулите на твърди, течни или газообразни вещества, която се проявява при допиране на телата едно до друго.

— От лат. adhaesio ’прилепване’.


АДХЕРЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Присъщ, свойствен.


АДЮ`НКТ м. В Западна Европа и дореволюционна Русия — лице в научно учреждение с най-ниска научна степен; асистент на професор. В 1834 г. видим Гоголя адюнкт на всеобщата история в Петербургский