Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/260“
(поправка на гръцки думи) |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
— От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’. | — От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДЮТАНТ <i>м. Воен.</i> Офицер обикн. щабен, назначен при военен началник за изпълнение на служебни поръчения. <i>От София Батемберг тръгна с министър-председателя Каравелов. Тържественият кор-теж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България.</i> В. Геновска, СГ, 453. <i>Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригаЪния и полковия и на адютантите.</i> М. Кремен, Б, 21. — <i>Дайте ми насам кмета. .. — процеди генералът, .. Адютантът козирува и изтича.</i> В. Андреев, ПР, 135. О Адютант на полк (дружина). <i>Воен.</i> До 9. IX. 1944 г. у нас — началник-щаб на полк (дружина). <i>Като адютант на полка, при едно донесение в щаба, Матей Матов бе представен на височеството.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. <i>Приеха за член на Комитета и адютанта на дружината.</i> В. Геновска, СГ, 301. | + | <b>АДЮТАНТ</b> <i>м. Воен.</i> Офицер обикн. щабен, назначен при военен началник за изпълнение на служебни поръчения. <i>От София Батемберг тръгна с министър-председателя Каравелов. Тържественият кор-теж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България.</i> В. Геновска, СГ, 453. <i>Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригаЪния и полковия и на адютантите.</i> М. Кремен, Б, 21. — <i>Дайте ми насам кмета. .. — процеди генералът, .. Адютантът козирува и изтича.</i> В. Андреев, ПР, 135. О Адютант на полк (дружина). <i>Воен.</i> До 9. IX. 1944 г. у нас — началник-щаб на полк (дружина). <i>Като адютант на полка, при едно донесение в щаба, Матей Матов бе представен на височеството.</i> Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. <i>Приеха за член на Комитета и адютанта на дружината.</i> В. Геновска, СГ, 301. |
— От лат. adiutans, -antis ’помагащ’. | — От лат. adiutans, -antis ’помагащ’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АДЮТАНТИН, <i>мн.</i> адютанти, <i>м. Ос-тар.,</i> сега <i>простонар.</i> Адютант. <i>Адютан-тинът му влетя в стаята. Пашата му даде своите заповеди; и той ме хвана под ръка и ме изведе навън.</i> Св. Миларов, СЦТ, 10. | + | <b>АДЮТАНТИН</b>, <i>мн.</i> адютанти, <i>м. Ос-тар.,</i> сега <i>простонар.</i> Адютант. <i>Адютан-тинът му влетя в стаята. Пашата му даде своите заповеди; и той ме хвана под ръка и ме изведе навън.</i> Св. Миларов, СЦТ, 10. |
---- | ---- | ||
| − | АДЮТАНТСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>АДЮТАНТСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който е на адютант. <i>Конят, .. , доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото.</i> И. Йовков, Разк. I, 243. <i>Адютантска униформа.</i> | 1. Който е на адютант. <i>Конят, .. , доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото.</i> И. Йовков, Разк. I, 243. <i>Адютантска униформа.</i> | ||
| Ред 15: | Ред 15: | ||
2. Свързан с адютант. <i>Адютантска служба. Адютантски задължения.</i> | 2. Свързан с адютант. <i>Адютантска служба. Адютантски задължения.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АДЮТАНТСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Воен.</i> Длъжност на адютант. | + | <b>АДЮТАНТСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Воен.</i> Длъжност на адютант. |
---- | ---- | ||
| − | АДЮТАНТЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> адютант; млад адютант. <i>„Пак ви моля, оставете монарха — отвръщаше някой. — Всъщност сега управлява едно адютантче, с прозвище Копелоакът“.</i> Г. Стоев, 3, 58. | + | <b>АДЮТАНТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> адютант; млад адютант. <i>„Пак ви моля, оставете монарха — отвръщаше някой. — Всъщност сега управлява едно адютантче, с прозвище Копелоакът“.</i> Г. Стоев, 3, 58. |
---- | ---- | ||
| − | АЕД <i>м.</i> Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите. | + | <b>АЕД</b> <i>м.</i> Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите. |
— От гр. ἀοιδός. | — От гр. ἀοιδός. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЕРАТОР <i>м. Техн.</i> Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. <i>Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.</i> | + | <b>АЕРАТОР</b> <i>м. Техн.</i> Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. <i>Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.</i> |
— От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Чрез който се извършва аера-ция (в 1 и 2 знач.). <i>Аерационни тръби. Ае-рационен вентил. Аерационни апарати. Аерационни механизми.</i> | + | <b>АЕРАЦИОНЕН</b>, -нна, -нно, <i>мн.</i> -нни, <i>прил. Спец.</i> Чрез който се извършва аера-ция (в 1 и 2 знач.). <i>Аерационни тръби. Ае-рационен вентил. Аерационни апарати. Аерационни механизми.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЕРАЦИЯ <i>ж. Спец.</i> 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. <i>Аерация на почвата.</i> | + | <b>АЕРАЦИЯ</b> <i>ж. Спец.</i> 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. <i>Аерация на почвата.</i> |
2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата. | 2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата. | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— От фр. aeration ’проветряване’. | — От фр. aeration ’проветряване’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЕРИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Извършвам аерация. аерирам се <i>страд.</i> | + | <b>АЕРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Спец.</i> Извършвам аерация. аерирам се <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЕРИ`РАН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> аерирам като <i>прил. Спец.</i> За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. <i>Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако., водата е силно аерирана.</i> Ст. Станчев, X, 27. <i>Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани,.. почви.</i> М. Ми-чев и др., 3, 99. | + | <b>АЕРИ`РАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> аерирам като <i>прил. Спец.</i> За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. <i>Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако., водата е силно аерирана.</i> Ст. Станчев, X, 27. <i>Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани,.. почви.</i> М. Ми-чев и др., 3, 99. |
---- | ---- | ||
| − | АЕРИ`РАНЕ <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> аерирам <i>и от</i> аерирам се. <i>При тези условия</i> | + | <b>АЕРИ`РАНЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> аерирам <i>и от</i> аерирам се. <i>При тези условия</i> |
<i>— пълна сянка, въвеждане на аерирането, подобреното хранене и грижи</i> [за рибите], <i>ние успяхме да постигнем резултати</i> [в рибовъдството]. ЛР, 1978, кн. 6, 26. | <i>— пълна сянка, въвеждане на аерирането, подобреното хранене и грижи</i> [за рибите], <i>ние успяхме да постигнем резултати</i> [в рибовъдството]. ЛР, 1978, кн. 6, 26. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЕРО — Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въздушен, въздух, напр.: аерофобия и др. | + | <b>АЕРО</b> — Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въздушен, въздух, напр.: аерофобия и др. |
2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др. | 2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др. | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
— От гр. ἀήρ ’въздух’. | — От гр. ἀήρ ’въздух’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЕРОБЕН, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Биол.</i> Който съществува или който се извършва при наличие на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаеробен. <i>Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата.</i> Биол. IX кл, 33. <i>Аеробни бактерии. Аеробно разлагане на органично вещество. Аеробен процес. Аеробни условия.</i> | + | <b>АЕРОБЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Биол.</i> Който съществува или който се извършва при наличие на свободен кислород. <i>Противоп.</i> анаеробен. <i>Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата.</i> Биол. IX кл, 33. <i>Аеробни бактерии. Аеробно разлагане на органично вещество. Аеробен процес. Аеробни условия.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АЕРОБИ <i>мн., ед.</i> (рядко) аероб, <i>м. Биол.</i> Микроорганизми, които могат да съществуват само при наличие на свободен кислород. | + | <b>АЕРОБИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) аероб, <i>м. Биол.</i> Микроорганизми, които могат да съществуват само при наличие на свободен кислород. |
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби. | — От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби. | ||
---- | ---- | ||
| − | АЕРОБИКА <i>ж.</i> Система от гимнастически упражнения за подобряване на кислородния обмен, които се изпълняват енергично под ритъма на бърза музика. <i>Фантастичната си фигура Нели поддържа с аероби-ка.</i> Д, 1994, бр. 6, 8. <i>Имате достатъчно свободно време за плуване, каланетика или аеробика.</i> ВЖ, 1998, бр. 40, 21. | + | <b>АЕРОБИКА</b> <i>ж.</i> Система от гимнастически упражнения за подобряване на кислородния обмен, които се изпълняват енергично под ритъма на бърза музика. <i>Фантастичната си фигура Нели поддържа с аероби-ка.</i> Д, 1994, бр. 6, 8. <i>Имате достатъчно свободно време за плуване, каланетика или аеробика.</i> ВЖ, 1998, бр. 40, 21. |
— От англ. aerobics. | — От англ. aerobics. | ||
Версия от 18:37, 4 декември 2012
бургский университет. Н. Бончев, Съч. I,
— От лат. adiunctus ’присъединен, прикрепен’.
АДЮТАНТ м. Воен. Офицер обикн. щабен, назначен при военен началник за изпълнение на служебни поръчения. От София Батемберг тръгна с министър-председателя Каравелов. Тържественият кор-теж от адютанти и гвардейци в парадни униформи начело с музиката на гвардейския полк летеше по пътищата на Южна България. В. Геновска, СГ, 453. Откъм бивака се зададоха офицери на коне. Между тях отдалеч проличаха познатите фигури на дружинните командири, на бригаЪния и полковия и на адютантите. М. Кремен, Б, 21. — Дайте ми насам кмета. .. — процеди генералът, .. Адютантът козирува и изтича. В. Андреев, ПР, 135. О Адютант на полк (дружина). Воен. До 9. IX. 1944 г. у нас — началник-щаб на полк (дружина). Като адютант на полка, при едно донесение в щаба, Матей Матов бе представен на височеството. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 380. Приеха за член на Комитета и адютанта на дружината. В. Геновска, СГ, 301.
— От лат. adiutans, -antis ’помагащ’.
АДЮТАНТИН, мн. адютанти, м. Ос-тар., сега простонар. Адютант. Адютан-тинът му влетя в стаята. Пашата му даде своите заповеди; и той ме хвана под ръка и ме изведе навън. Св. Миларов, СЦТ, 10.
АДЮТАНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на адютант. Конят, .. , доде и се спря на няколко крачки от коня, на който яздеше командирът на полка. . И, като пазеше строго установената дистанция, както неведнъж беше правил това през дългата си служба на адютантски кон, той зае и остана на своето място в тържествения марш на полка през селото. И. Йовков, Разк. I, 243. Адютантска униформа.
2. Свързан с адютант. Адютантска служба. Адютантски задължения.
АДЮТАНТСТВО, мн. няма, ср. Воен. Длъжност на адютант.
АДЮТАНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от адютант; млад адютант. „Пак ви моля, оставете монарха — отвръщаше някой. — Всъщност сега управлява едно адютантче, с прозвище Копелоакът“. Г. Стоев, 3, 58.
АЕД м. Странстващ поет и музикант от Омировата епоха, който възпява боговете и героите.
— От гр. ἀοιδός.
АЕРАТОР м. Техн. Машина за продухване и разрохкване на прахообразни маси. Аераторът се използва най-често за възстановяване на формовъчните смеси в леярството.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ през нем. Aerator.
АЕРАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Чрез който се извършва аера-ция (в 1 и 2 знач.). Аерационни тръби. Ае-рационен вентил. Аерационни апарати. Аерационни механизми.
АЕРАЦИЯ ж. Спец. 1. Насищане на водата или почвата с въздух, създаване на възможност намиращият се в тях въздух да се обменя с атмосферния. Аерация на почвата.
2. Вкарване на въздух в канални води, намиращи се в биологични филтри, за да се прочисти водата.
3. Метод на въздухолечение чрез продължително и системно дишане на открито.
— От фр. aeration ’проветряване’.
АЕРИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Извършвам аерация. аерирам се страд.
АЕРИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от аерирам като прил. Спец. За вода или почва — който се обогатява с въздух от атмосферата. Отделяне на въздух и водни пари може да настъпи и при налягания, по-големи от атмосферното, ако., водата е силно аерирана. Ст. Станчев, X, 27. Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани,.. почви. М. Ми-чев и др., 3, 99.
АЕРИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от аерирам и от аерирам се. При тези условия
— пълна сянка, въвеждане на аерирането, подобреното хранене и грижи [за рибите], ние успяхме да постигнем резултати [в рибовъдството]. ЛР, 1978, кн. 6, 26.
АЕРО — Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Въздушен, въздух, напр.: аерофобия и др.
2. Авиационен, напр.: аеробомба, аеропорт и др.
— От гр. ἀήρ ’въздух’.
АЕРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Биол. Който съществува или който се извършва при наличие на свободен кислород. Противоп. анаеробен. Отделеният при фотосинтезата кислород бил използуван за аеробното разграждане на веществата. Биол. IX кл, 33. Аеробни бактерии. Аеробно разлагане на органично вещество. Аеробен процес. Аеробни условия.
АЕРОБИ мн., ед. (рядко) аероб, м. Биол. Микроорганизми, които могат да съществуват само при наличие на свободен кислород.
— От гр. ἀήρ ’въздух’ + βίος ’живот’. Противоп. анаероби.
АЕРОБИКА ж. Система от гимнастически упражнения за подобряване на кислородния обмен, които се изпълняват енергично под ритъма на бърза музика. Фантастичната си фигура Нели поддържа с аероби-ка. Д, 1994, бр. 6, 8. Имате достатъчно свободно време за плуване, каланетика или аеробика. ВЖ, 1998, бр. 40, 21.
— От англ. aerobics.
