Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/58“
(поправка на гръцка дума) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: | + | {{+}} |
| + | <b>IV.</b> Отбелязването на <b>най-стария книжовен източник</b> за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: <b>ба`нка</b>… — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г. | ||
| − | За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка | + | За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От…“, напр.: <b>ба`ер</b>… — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895. |
=== ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ: === | === ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ: === | ||
| − | + | <b>антипа`тия</b>… | |
— От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. | — От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. | ||
| − | аскити`йница | + | <b>аскити`йница</b>… |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: <b>ашкити`йница</b>. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: <b>ашкити`йница</b>. | ||
| − | банке`р | + | <b>банке`р</b>… |
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем. | — От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем. | ||
| − | бразда | + | <b>бразда`</b>… |
| − | — Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. | + | — Други (диал.) форми: брезда`, бразна`, брезна`. |
| − | + | <b>бербе`р</b>… <i>Остар.</i>, сега <i>простонар</i>… | |
| − | + | — От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбе`р. | |
| − | + | <b>белбер</b>… | |
| − | — | + | — П.Берон. Рибен буквар, 1824. |
| − | + | <b>бербе`рин</b>… <i>Остар.</i>, сега <i>простонар.</i> | |
| − | — От ит. banchetto през рус. | + | — Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: бе`лберин. |
| + | |||
| + | бадева`… <i>Диал.</i>… | ||
| + | |||
| + | — От тур. badi hava. — Друга форма: бадява`. | ||
| + | |||
| + | <b>банке`т</b><sup>1</sup>… | ||
| + | |||
| + | — От ит. banchetto през рус. банкет… — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180). | ||
{{подпис|От редакционната колегия}} | {{подпис|От редакционната колегия}} | ||
Версия от 20:23, 3 декември 2012
IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: ба`нка… — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г.
За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От…“, напр.: ба`ер… — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895.
ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ:
антипа`тия…
— От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
аскити`йница…
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашкити`йница.
банке`р…
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем.
бразда`…
— Други (диал.) форми: брезда`, бразна`, брезна`.
бербе`р… Остар., сега простонар…
— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбе`р.
белбер…
— П.Берон. Рибен буквар, 1824.
бербе`рин… Остар., сега простонар.
— Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: бе`лберин.
бадева`… Диал.…
— От тур. badi hava. — Друга форма: бадява`.
банке`т1…
— От ит. banchetto през рус. банкет… — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180).
