Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/220“
(→Некоригирана) |
м (→Некоригирана) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 55: | Ред 55: | ||
<b>— От фр. aviation.</b> | <b>— От фр. aviation.</b> | ||
− | <b> | + | <b>АВИ`ЗЕН<sup>1</sup>,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Банк.</i> Който се отнася до авизо<sup>1</sup>. <i>Авизно писмо.</i> |
− | <b> | + | <b>АВИ`ЗЕН<sup>2</sup>,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Воен.</i> Който се отнася до авизо<sup>2</sup>. <i>Авизен кораб.</i> |
− | <b> | + | <b>АВИЗИ`РАМ,</b> -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех. Банк.</i> Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се <i>страд.</i> |
<b>— От фр. aviser.</b> | <b>— От фр. aviser.</b> | ||
− | <b> | + | <b>АВИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Банк. Отгл. същ. от</i> авизирам <i>и от</i> авизирам се. |
− | <b> | + | <b>АВИ`ЗО<sup>1</sup>,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Банк.</i> Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или |
<b>220</b> | <b>220</b> | ||
<b>авизо<sup>1</sup></b> | <b>авизо<sup>1</sup></b> |
Версия от 20:51, 24 ноември 2012
АВЕНЮ, мн. -та, ср. Книж. Във Франция, САЩ и др. — широка права улица, обикн. със засадени дървета от двете страни; булевард. Бродуей е единствената улица, която американските урбанисти не са сложили на хирургическата маса .. Всички останали авенюта и улици са прави и се пресичат под прав ъгъл. Г. Белев, КВА, 141. В същност поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.
— Фр. avenue.
АВЕР м. Простонар. Жарг. Другар, приятел. — Тоз е мой човек! — възхитено каза грубият. — Познавам си авера. С. Чернишев, ВМ, 154. Получих аз писмената заповед и събирам аверите, тъй и тъй, викам, момчета, този път работата не е до смях. П. Незнакомов, ЖВ, 46.
— От араб. през тур. havari 'привърженик'.
АВЕРИН, мн. авери, м. Простонар. Авер.
АВЕРС м. Книж. Лицева страна на монета, медал и др.
— От лат. adversus 'гърбом' през фр. avers.
АВЕРСИЯ ж. JIumep. Стилна фигура в ораторската реч и поезията, с която се цели да се отвлече вниманието на слушателите или читателите от някакъв въпрос или образ към друг.
— От лат. aversio 'отклоняване'.
АВЕРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Жарг. Другарски, приятелски.
АВЕРСКИ. Простонар. Жарг. Нареч. от прил. аверски.
АВИАТИК, мн. -ци, м. 1. Специалист по авиатика.
2. Остар. Летец, авиатор. Във Франкфурт се строи нова въздухоплавателна машина „Цепелин III“, с която германският авиа-тик граф Цепелин ще предприеме по-продължителни хвъркания. БД, 1909, бр. 19, 2.
АВИАТИКА ж. Наука за движението на летателните апарати; аеронавтика.
— От нем. Aviatik през рус. авиатика.
АВИАТОР м. Летец. Не съм англичанин — турист, /моряк или авиатор, / нито знаменит артист, / нито „звезда“. Е. Багряна, ЗМ, 74. Реквием на трагично загиналите български авиатори. К. Христов, ПП 1,31.
— От фр. aviateur.
АВИАТОРКА ж. Жена авиатор.
АВИАТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от авиатор; пилотски. Авиаторско облекло. Авиаторска шапка. Авиаторско умение.
АВИАТОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на авиатор.
авеню
АВИАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който се отнася до авиация (в 1 знач.). Авиационно училище. Авиационна медицина. Авиационно изкуство. Авиационна техника. Авиационен институт.
2. Който се отнася до производството и проектирането на летателни апарати. Авиационен завод. Авиационен конструктор. Авиационна промишленост.
3. Който се отнася до въздушен флот, до авиация (във 2 знач.). Авиационна компания. Авиационни кадри. II Който е предназначен за използване от авиацията (във 2 знач.). Авиационен бензин. Авиационен мотор.
АВИАЦИЯ ж. 1. Само ед. Теория и практика на движението по въздуха на летателни апарати, по-тежки от него; въздухоплаване. Своята., вяра Циолковски изрази в историческото си писмо.., в което се казва: „.. Всички свои трудове в областта на авиацията, ракетоплаването и междупла-нетните съобщения предавам на партията на болшевиките и съветската власт“. С., 1952, кн. 12, 184.
2. Сбор от летателни апарати; въздушен флот. Още много други полезни услуги върши нашата селскостопанска авиация: обеззаразява овощните градини, граха, тютюна, пръска памука, засява ориз. ВН, 1958, бр. 2032, 1. Транспортна авиация. Въстаниците са имали радиопредавателна станция, своя авиация и четири летища. Н. Фурнаджиев, МП, 100.
3. Въздушни войски. Бреговата охрана на флотата се въоръжи с мощна далекобойна артилерия, а морската авиация — със самолети от най-нов тип. ОФ, 1950, бр.1824, 3. Изтребителна авиация. Бомбардировъч-на авиация. Разузнавателна авиация. Реактивна авиация.
— От фр. aviation.
АВИ`ЗЕН1, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Банк. Който се отнася до авизо1. Авизно писмо.
АВИ`ЗЕН2, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Воен. Който се отнася до авизо2. Авизен кораб.
АВИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Уведомявам някого с писмо за извършени на негово име банкови или стопански операции, като издаване на полица, превеждане или теглене на суми, изпращане или пристигане на материални ценности и др.; пращам авизо, авизирам се страд.
— От фр. aviser.
АВИЗИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от авизирам и от авизирам се.
АВИ`ЗО1, мн. няма, ср. Банк. Уведомително известие (писмо) за извършени на името на адресата банкови или стопански операции, като издаване на полици, превеждане или теглене на суми, изпращане или
220
авизо1