Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/981“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БУГИ-ВУГИ <i>ср.</i> 1. <i>Муз.</i> Северноамерикански клавирен стил в джаза със съпровод върху мелодически мотив с характерен точ-куван ритъм, който звучи постоянно, без промяна. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БУГИ-ВУГИ</b> <i>ср.</i> 1. <i>Муз.</i> Северноамерикански клавирен стил в джаза със съпровод върху мелодически мотив с характерен точ-куван ритъм, който звучи постоянно, без промяна. | ||
2. Салонен танц от 40-те-60-те години на XX в. по музика в този стил в умерено бързо темпо, който се танцува по двойки. | 2. Салонен танц от 40-те-60-те години на XX в. по музика в този стил в умерено бързо темпо, който се танцува по двойки. | ||
| Ред 5: | Ред 7: | ||
— Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги. | — Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Сък в дърво; чвор. • Обр. — <i>Горкинката! С черен повой майка й я</i> [Мария] <i>повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци!</i> К. Петканов, ДЧ, 112. | + | <b>БУДАК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Сък в дърво; чвор. • Обр. — <i>Горкинката! С черен повой майка й я</i> [Мария] <i>повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци!</i> К. Петканов, ДЧ, 112. |
— Тур. budak. | — Тур. budak. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛА, <i>зват.</i> будала и будало, <i>м.</i> и <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. <i>Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път.</i> А. Каралийчев, В, 80. <i>Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — <i>Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил!</i> Зл. Чолакова, БК, 93. — <i>Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 54. <i>Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 123. | + | <b>БУДАЛА</b>, <i>зват.</i> будала и будало, <i>м.</i> и <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. <i>Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път.</i> А. Каралийчев, В, 80. <i>Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — <i>Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил!</i> Зл. Чолакова, БК, 93. — <i>Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим.</i> Нар. пес., СбНУ XI, 54. <i>Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш.</i> Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 123. |
— Тур. budala. | — Тур. budala. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛАЛЪК, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Глупост, будалщина. — <i>Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага!</i> П. Ангелов, Ж, 110. | + | <b>БУДАЛАЛЪК</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Простонар.</i> Глупост, будалщина. — <i>Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага!</i> П. Ангелов, Ж, 110. |
— Тур. budalalik. | — Тур. budalalik. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛАШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Пренебр.</i> Свойствен на будала; глупав, глу-пашки, будалски. | + | <b>БУДАЛАШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Пренебр.</i> Свойствен на будала; глупав, глу-пашки, будалски. |
— Друга (диал.) форма: будалешки. | — Друга (диал.) форма: будалешки. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛАЩИНА <i>ж. Рядко. Пренебр.</i> Будалщина; глупост. — <i>Моето мнение е, че направихме голямо будалащина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. | + | <b>БУДАЛАЩИНА</b> <i>ж. Рядко. Пренебр.</i> Будалщина; глупост. — <i>Моето мнение е, че направихме голямо будалащина.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Диал. Пренебр.</i> Глупав, недосетлив. <i>Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало.</i> Нар. прик., СбНУ XI, 108. | + | <b>БУДАЛЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, <i>прил. Диал. Пренебр.</i> Глупав, недосетлив. <i>Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало.</i> Нар. прик., СбНУ XI, 108. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛИНА <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Будала. <i>Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 8. | + | <b>БУДАЛИНА</b> <i>м.</i> и <i>ж. Диал. Пренебр.</i> Будала. <i>Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 8. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛКАМ, -аш, <i>несв., прех. Разг. Грубо.</i> Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — <i>Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай</i> | + | <b>БУДАЛКАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Разг. Грубо.</i> Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — <i>Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай</i> |
---- | ---- | ||
| − | БУГИ-ВУГИ | + | <b>БУГИ-ВУГИ</b> |
<i>Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта?</i> П. Вежинов, ЗНН, 45. <i>На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството.</i> А. Гуляшки, СВ, 193. <i>Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само!</i> Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | <i>Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта?</i> П. Вежинов, ЗНН, 45. <i>На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството.</i> А. Гуляшки, СВ, 193. <i>Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само!</i> Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се <i>страд.</i> и <i>взаим.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛКАМ СЕ <i>несв., непрех. 1. Разг. Грубо.</i> Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — <i>Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме?</i> | + | <b>БУДАЛКАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. 1. Разг. Грубо.</i> Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — <i>Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме?</i> |
<i>— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша.</i> Д. Цончев, ЧС, 18. | <i>— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша.</i> Д. Цончев, ЧС, 18. | ||
| Ред 39: | Ред 41: | ||
2. <i>Рядко.</i> Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. <i>Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне.</i> И. Петров, MB, 119. | 2. <i>Рядко.</i> Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. <i>Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне.</i> И. Петров, MB, 119. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛКАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от</i> будалкам <i>и от</i> будалкам се. | + | <b>БУДАЛКАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от</i> будалкам <i>и от</i> будалкам се. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Пренебр.</i> Свойствен на будала. Глупав, глу-пашки. <i>Приказките му са будалски.</i> Н. Геров, РБЯ 1,81. ^ | + | <b>БУДАЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Разг. Пренебр.</i> Свойствен на будала. Глупав, глу-пашки. <i>Приказките му са будалски.</i> Н. Геров, РБЯ 1,81. ^ |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛСКИ` <i>Разг. Пренебр. Нареч. от прил.</i> будалски. | + | <b>БУДАЛСКИ`</b> <i>Разг. Пренебр. Нареч. от прил.</i> будалски. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛЩИНА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Глупост; гламавщина. | + | <b>БУДАЛЩИНА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Глупост; гламавщина. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛОСАМ. Вж. будалосвам. БУДАЛОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> будалосам, -аш, <i>св., прех. Простонар. Грубо.</i> Будалкам. | + | <b>БУДАЛОСАМ</b>. Вж. будалосвам. БУДАЛОСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> будалосам, -аш, <i>св., прех. Простонар. Грубо.</i> Будалкам. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛОСВАМ СЕ <i>несв.;</i> будалосам се <i>св., непрех.</i> Правя се, преструвам се на будала. | + | <b>БУДАЛОСВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> будалосам се <i>св., непрех.</i> Правя се, преструвам се на будала. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛОСВАНЕ <i>ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от</i> будалосвам <i>и от</i> будалосвам се. | + | <b>БУДАЛОСВАНЕ</b> <i>ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от</i> будалосвам <i>и от</i> будалосвам се. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛЯ, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Простонар.</i> Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала. | + | <b>БУДАЛЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., прех. Простонар.</i> Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала. |
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛЯ СЕ <i>несв., непрех.</i> 1. Правя се, преструвам се на будала. 2. Постъпвам като будала, като глупак. | + | <b>БУДАЛЯ СЕ</b> <i>несв., непрех.</i> 1. Правя се, преструвам се на будала. 2. Постъпвам като будала, като глупак. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БУДАЛЯВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Глупав, смахнат. — <i>Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад.. Разправя баща и`, че е глупава.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 53. | + | <b>БУДАЛЯВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Глупав, смахнат. — <i>Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад.. Разправя баща и`, че е глупава.</i> Л. Александрова, ИЕЩ, 53. |
---- | ---- | ||
| − | БУДЕЕНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бу-дея. | + | <b>БУДЕЕНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> бу-дея. |
---- | ---- | ||
| − | БУДЕЕНЕ | + | <b>БУДЕЕНЕ</b> |
Версия от 19:47, 5 декември 2012
БУГИ-ВУГИ ср. 1. Муз. Северноамерикански клавирен стил в джаза със съпровод върху мелодически мотив с характерен точ-куван ритъм, който звучи постоянно, без промяна.
2. Салонен танц от 40-те-60-те години на XX в. по музика в този стил в умерено бързо темпо, който се танцува по двойки.
— Англ.-амер. boogie woogie през рус. буги-вуги.
БУДАК, мн. -ци, м. Диал. Сък в дърво; чвор. • Обр. — Горкинката! С черен повой майка й я [Мария] повила. Цял живот ще си блъска главата в остри будаци! К. Петканов, ДЧ, 112.
— Тур. budak.
БУДАЛА, зват. будала и будало, м. и ж. Разг. Пренебр. Глупав човек (мъж или жена); глупак, глупачка. Винаги вървеше първа и в ходенето, и в работата, затуй, като я гледаха селяните, думаха: на будалата му дай тежка работа и дълъг път. А. Каралийчев, В, 80. Хората не са будали да дават хубавото на нас, а лошото да оставят за себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 196. — Ти си будала, даскал Киро, — .. — Срещу мене голям бабаитин не смее да излезе, а ти си се осмелил! Зл. Чолакова, БК, 93. — Ей гиди, лудо будало, / Не смейем от кучка майка / китка на глава да носим. Нар. пес., СбНУ XI, 54. Слепец за път и будала за съвет не трябва да питаш. Послов., П. Р. Славейков, БП, И, 123.
— Тур. budala.
БУДАЛАЛЪК, мн. -ци, м. Простонар. Глупост, будалщина. — Кой не е чувал за майсторлъка на Христо, цялата околия от него се учи. — Неговият майсторлък, Ангеле и твоят будалалък май често се черпят в хоремага! П. Ангелов, Ж, 110.
— Тур. budalalik.
БУДАЛАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала; глупав, глу-пашки, будалски.
— Друга (диал.) форма: будалешки.
БУДАЛАЩИНА ж. Рядко. Пренебр. Будалщина; глупост. — Моето мнение е, че направихме голямо будалащина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 48.
БУДАЛЕСТ, -а, -о, мн. и, прил. Диал. Пренебр. Глупав, недосетлив. Попо.., бил будалест, санки, за нищо не му текнуало. Нар. прик., СбНУ XI, 108.
БУДАЛИНА м. и ж. Диал. Пренебр. Будала. Кон му цвили из ладни яъри, / кон си цвили и на Марка дума: / „Вала тебе, Марко будалино, / защо венча убава Елена?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 8.
БУДАЛКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Грубо. Подигравам някого, като обикн. се опитвам да го заблудя, да го излъжа нещо, защото го смятам за будала. — Викторе, ти ни будалкаш — обади се мрачно бай
БУГИ-ВУГИ
Спас. — Как тъй времето ще зависи от скоростта? П. Вежинов, ЗНН, 45. На два пъти Кабзата се опитва да говори с партийния секретар, но Лазар начумерено го засичаше: — Я не ме будалкай!.. Всички те знаем колко пари чиниш. Видяхме ти юна-чеството. А. Гуляшки, СВ, 193. Само желаел да се разкрие истината, а после щял да се върне в затвора.. — А бе ти, че няма да се върнеш, няма! — .. — Ама защо ме будалкаш само! Ст. Стратиев, СВМ, 73. будалкам се страд. и взаим.
БУДАЛКАМ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Грубо. Подигравам се с някого, правя си шега с някого, нещо. — Силата не си зная с това проклето пиене, сериозно ви говоря. — Сега ние тука ще пием ли, или ще се будалкаме?
— каза изведнъж Лени, като побутна с показалеца празната си чаша. Д. Цончев, ЧС, 18.
2. Рядко. Губя напразно времето си, защото не се досещам как да направя нещо, как да постъпя; мотая се. Тодорчо и Минка изтичаха от градината да помогнат на малоумния, който се будалкаше около конете и не можеше да ги запрегне. И. Петров, MB, 119.
БУДАЛКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Грубо. Отгл. същ. от будалкам и от будалкам се.
БУДАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Свойствен на будала. Глупав, глу-пашки. Приказките му са будалски. Н. Геров, РБЯ 1,81. ^
БУДАЛСКИ` Разг. Пренебр. Нареч. от прил. будалски.
БУДАЛЩИНА ж. Разг. Пренебр. Глупост; гламавщина.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУДАЛОСАМ. Вж. будалосвам. БУДАЛОСВАМ, -аш, несв.; будалосам, -аш, св., прех. Простонар. Грубо. Будалкам.
БУДАЛОСВАМ СЕ несв.; будалосам се св., непрех. Правя се, преструвам се на будала.
БУДАЛОСВАНЕ ср. Простонар. Грубо. Отгл. същ. от будалосвам и от будалосвам се.
БУДАЛЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Простонар. Подигравам се с някого, отнасям се с него като с будала.
БУДАЛЯ СЕ несв., непрех. 1. Правя се, преструвам се на будала. 2. Постъпвам като будала, като глупак.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
БУДАЛЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Глупав, смахнат. — Е-х, будалявата Захра пее! — разсмя се Нихад.. Разправя баща и`, че е глупава. Л. Александрова, ИЕЩ, 53.
БУДЕЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бу-дея.
БУДЕЕНЕ
