Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/698“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни.</i> Ив. Планински, БС, 59. | <i>то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни.</i> Ив. Планински, БС, 59. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГВАРДЕЕЦ, <i>мн.</i> -ейци, <i>м. Истор.</i> | + | <b>БЕЛОГВАРДЕЕЦ</b>, <i>мн.</i> -ейци, <i>м. Истор.</i> |
1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). <i>На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт.</i> Ист. IX и X кл, 95. | 1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). <i>На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт.</i> Ист. IX и X кл, 95. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Рус. белогвардеец. | — Рус. белогвардеец. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГВАРДЕЙКА <i>ж. Истор.</i> Жена белогвардеец. | + | <b>БЕЛОГВАРДЕЙКА</b> <i>ж. Истор.</i> Жена белогвардеец. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГВАРДЕЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>БЕЛОГВАРДЕЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил.</i> Който се отнася до белогвардеец. <i>Майка му е от белогвардейски произход.</i> Др. Асенов, ТК, 269. <i>Белогвар дейски генерал. Белогвардейско правителство.</i> | <i>прил.</i> Който се отнася до белогвардеец. <i>Майка му е от белогвардейски произход.</i> Др. Асенов, ТК, 269. <i>Белогвар дейски генерал. Белогвардейско правителство.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Всички белогвардейци като едно цяло. <i>Ние воювахме против белогвардейщина-та 4 години.</i> ВН, 1960, бр. 2839, 1. | + | <b>БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Събир.</i> Всички белогвардейци като едно цяло. <i>Ние воювахме против белогвардейщина-та 4 години.</i> ВН, 1960, бр. 2839, 1. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГЛАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> | + | <b>БЕЛОГЛАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко.</i> |
1. Който има бяла или светлоруса коса. <i>Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка.</i> А. Каралийчев, ПС III, 169. <i>След нея, за полата на сукманя и`, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н.</i> Попфилипов, РЛ, 154. | 1. Който има бяла или светлоруса коса. <i>Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка.</i> А. Каралийчев, ПС III, 169. <i>След нея, за полата на сукманя и`, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н.</i> Попфилипов, РЛ, 154. | ||
| Ред 25: | Ред 25: | ||
О Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. <i>Тогава и двамата</i> [муфлоните] <i>се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им.</i> Н. Хайтов, ПГ, 53. | О Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. <i>Тогава и двамата</i> [муфлоните] <i>се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им.</i> Н. Хайтов, ПГ, 53. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГЛАВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Човек с побеляла коса. <i>Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 229. | + | <b>БЕЛОГЛАВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Рядко.</i> Човек с побеляла коса. <i>Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 229. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГОРКА <i>ж. Нар.-поет.</i> Епитет на самодива. <i>Дочула го вила-белогорка.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97. | + | <b>БЕЛОГОРКА</b> <i>ж. Нар.-поет.</i> Епитет на самодива. <i>Дочула го вила-белогорка.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН, <i>мн.</i> белоград-чи`чани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). <i>Пътувах с двама белоградчичани до</i> | + | <b>БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН</b>, <i>мн.</i> белоград-чи`чани, <i>м.</i> Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). <i>Пътувах с двама белоградчичани до</i> |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГВАРДЕЕЦ | + | <b>БЕЛОГВАРДЕЕЦ</b> |
<i>Враца.</i> | <i>Враца.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Белоградчик. | + | <b>БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в Белоградчик. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. | + | <b>БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. |
<i>Прил. от</i> Белоградчик. <i>Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура,но и керемидка не се показваше от града.</i> Ст. Станчев, HP, 8. <i>Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна.</i> П. Хитов, МП, 59. <i>Белоградчишки скали.</i> | <i>Прил. от</i> Белоградчик. <i>Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура,но и керемидка не се показваше от града.</i> Ст. Станчев, HP, 8. <i>Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна.</i> П. Хитов, МП, 59. <i>Белоградчишки скали.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРАЖДАНИН, <i>мн.</i> белограж-дани, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Белградчанин. <i>Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков.</i> АНГI, 394. | + | <b>БЕЛОГРАЖДАНИН</b>, <i>мн.</i> белограж-дани, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Белградчанин. <i>Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков.</i> АНГI, 394. |
2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. <i>Ой, Иоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 687. <i>Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белогражда-ни.</i> Нар. пес., СбВСт, 256. | 2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. <i>Ой, Иоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал.</i> Нар. пес., СбВСтТ, 687. <i>Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белогражда-ни.</i> Нар. пес., СбВСт, 256. | ||
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРИ`В, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който има бяла грива; белогривест. <i>Белогрив кон.</i> • Обр. <i>Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогри-ви, / вълните луди своя вихрен бяг?</i> Н. Вап-царов, Избр. ст, 1951, 149. <i>Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .. , излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, бе-логриви талази.</i> Н. Хайтов, ПП, 89-90. | + | <b>БЕЛОГРИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Обикн. <i>поет.</i> Който има бяла грива; белогривест. <i>Белогрив кон.</i> • Обр. <i>Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогри-ви, / вълните луди своя вихрен бяг?</i> Н. Вап-царов, Избр. ст, 1951, 149. <i>Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .. , излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, бе-логриви талази.</i> Н. Хайтов, ПП, 89-90. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРИ`ВЕСТ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белогрив. <i>Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци.</i> П. Бобев, ЗП, 55. <i>Между тях</i> [кокошките], <i>горд като султан, пристъпя бе-логривестият петел.</i> Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. <i>Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди.</i> Бл. Димитрова, Л, 15. | + | <b>БЕЛОГРИ`ВЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Поет.</i> Белогрив. <i>Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци.</i> П. Бобев, ЗП, 55. <i>Между тях</i> [кокошките], <i>горд като султан, пристъпя бе-логривестият петел.</i> Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. <i>Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди.</i> Бл. Димитрова, Л, 15. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГРЪД, -гърда, -гърдо, <i>мн.</i> -гърди, <i>прил.</i> Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. <i>Сън сънувах, .. , сън сънувах, .. / че станахме, .. . два гълъба, / два гълъба, .. , бело-гърди, / белогърди, .. , сивокрили,</i> Нар. пес., СбГЯ, 233-234. <i>Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 248. | + | <b>БЕЛОГРЪД</b>, -гърда, -гърдо, <i>мн.</i> -гърди, <i>прил.</i> Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. <i>Сън сънувах, .. , сън сънувах, .. / че станахме, .. . два гълъба, / два гълъба, .. , бело-гърди, / белогърди, .. , сивокрили,</i> Нар. пес., СбГЯ, 233-234. <i>Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата.</i> Ц. Гинчев, ГК, 248. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГУШКА <i>ж.</i> 1. Птица с бяла шия. <i>Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали?</i> Чичо Стоян, ЧК, 28. 2. Жена с бяла шия. | + | <b>БЕЛОГУШКА</b> <i>ж.</i> 1. Птица с бяла шия. <i>Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали?</i> Чичо Стоян, ЧК, 28. 2. Жена с бяла шия. |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГЪЗКА <i>ж.</i> Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Оепап- | + | <b>БЕЛОГЪЗКА</b> <i>ж.</i> Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Оепап- |
---- | ---- | ||
| − | БЕЛОГЪЗКА | + | <b>БЕЛОГЪЗКА</b> |
Версия от 09:52, 5 декември 2012
то — спокойно. Делфините, които следваха парахода, се боричкаха весело в пенестата следа. Излезли на палубата, пътниците се любуваха на беловласите вълни, които се гонеха около ни. Ив. Планински, БС, 59.
БЕЛОГВАРДЕЕЦ, мн. -ейци, м. Истор.
1. Участник в контрареволюционната бяла гвардия, която е действувала против съветската власт след октомврийската социалистическа революция в Русия (1917 г.). На 2/15 ноември след 6-дневни боеве белогвардейците бяха разбити и в Москва се утвърди съветска власт. Ист. IX и X кл, 95.
2. Член на контрареволюционна антисъветска военна организация; контрареволюцио-нер.
— Рус. белогвардеец.
БЕЛОГВАРДЕЙКА ж. Истор. Жена белогвардеец.
БЕЛОГВАРДЕЙСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до белогвардеец. Майка му е от белогвардейски произход. Др. Асенов, ТК, 269. Белогвар дейски генерал. Белогвардейско правителство.
БЕЛОГВАРДЕЙЩИНА, мн. няма, ж. Събир. Всички белогвардейци като едно цяло. Ние воювахме против белогвардейщина-та 4 години. ВН, 1960, бр. 2839, 1.
БЕЛОГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко.
1. Който има бяла или светлоруса коса. Пред моста беше се настанила дрипава, белоглава бабичка. А. Каралийчев, ПС III, 169. След нея, за полата на сукманя и`, се държеше седемгодишното й синче, белоглаво като шиле, и скимтеше за локум. Н. Попфилипов, РЛ, 154.
2. За животно — който е с бял или светъл косъм, кожа и под. на главата. Белоглав кон. Белоглава змия.
О Белоглав лешояд (орел). Вид голям орел с гола глава и шия, с пухкава бяла перушина зад врата и около врата; гологлав лешояд. Тогава и двамата [муфлоните] се качиха на скалата едновременно и едновременно се спуснаха един срещу друг, решени да приключат смъртния двубой под плясъка на белоглавите орли, които кръжеха над главите им. Н. Хайтов, ПГ, 53.
БЕЛОГЛАВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Човек с побеляла коса. Аз не обичам оние стари белоглавци, които говорят, че Петко е дължен да слуша Павла, че Михал тряба да живее така също, както някога си е живял Васил, и че Драган е обязан да играе по свирката на Стояна. Л. Каравелов, Съч. IV, 229.
БЕЛОГОРКА ж. Нар.-поет. Епитет на самодива. Дочула го вила-белогорка. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 97.
БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНИН, мн. белоград-чи`чани, м. Човек, който е роден или живее в Белоградчик (град в Северозападна България). Пътувах с двама белоградчичани до
БЕЛОГВАРДЕЕЦ
Враца.
БЕЛОГРАДЧИ`ЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Белоградчик.
БЕЛОГРАДЧИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и.
Прил. от Белоградчик. Пътниците казваха, че сме вече в белоградчишката клисура,но и керемидка не се показваше от града. Ст. Станчев, HP, 8. Тоя арнаутин са беше заселил в Камена-Рикса в времето на белоградчишката буна. П. Хитов, МП, 59. Белоградчишки скали.
БЕЛОГРАЖДАНИН, мн. белограж-дани, м. Остар. и диал. 1. Белградчанин. Снощи вечеряха у нас г. Степан Веркович, белогражданин, археолог, и г. Димитър Стайков. АНГI, 394.
2. Жител на селище с име Бели град, Белоградец и под. Ой, Иоване, белогражданине, / я върни се, Белиград изгоре. / — Нека гори, нека пуст да стане: / у нега съм три годин робувал. Нар. пес., СбВСтТ, 687. Дина е платно белила / по тая река Бистрица. / Издолу идат винари, / винари, белогражда-ни. Нар. пес., СбВСт, 256.
БЕЛОГРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който има бяла грива; белогривест. Белогрив кон. • Обр. Познавате ли онзи хубав бряг, / където спират волни, белогри-ви, / вълните луди своя вихрен бяг? Н. Вап-царов, Избр. ст, 1951, 149. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно. .. Той .. , излива водопади по скалите на Персенк и пълни доловете с мътни, бе-логриви талази. Н. Хайтов, ПП, 89-90.
БЕЛОГРИ`ВЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Белогрив. Дойде зимата и си отиде. Най-сетне пристигна пролетта в златна колесница, теглена от топлите южни ветрове, същински препускащи белогривести жребци. П. Бобев, ЗП, 55. Между тях [кокошките], горд като султан, пристъпя бе-логривестият петел. Й. Йовков, АМГ, 200. • Обр. Бе въздухът със ведрина пропит. / .. / А Витошкият хребет белогривест / по-близък, по-висок е отпреди. Бл. Димитрова, Л, 15.
БЕЛОГРЪД, -гърда, -гърдо, мн. -гърди, прил. Обикн. за птица, за животно — който има бяла кожа, косми, перушина на гърдите. Сън сънувах, .. , сън сънувах, .. / че станахме, .. . два гълъба, / два гълъба, .. , бело-гърди, / белогърди, .. , сивокрили, Нар. пес., СбГЯ, 233-234. Яснооките белогърди жаби, .., сега царуваха в своето отечество — блатата. Ц. Гинчев, ГК, 248.
БЕЛОГУШКА ж. 1. Птица с бяла шия. Гъски белогушки, / гъски лебедушки, / що сте закрякали, / що сте заврякали? Чичо Стоян, ЧК, 28. 2. Жена с бяла шия.
БЕЛОГЪЗКА ж. Дребна прелетна пойна птица от семейство дроздове с бели пера в основата на опашката; каменарче. Оепап-
БЕЛОГЪЗКА
