Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/556“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | БАСМИ`ЦА <i>ж. Умал. от</i> басма; басмич-ка. <i>Да са живи</i> [децата], <i>четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 47. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>БАСМИ`ЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> басма; басмич-ка. <i>Да са живи</i> [децата], <i>четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. ..</i> Ц. Гинчев, ГК, 47. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАСМИЧКА <i>ж. Умал. от</i> басма; басмица. <i>Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини бас-мички и други дребни стоки.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 85. <i>Цветанка, .., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“.</i> А. Гуляшки, Л, 493. | + | <b>БАСМИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> басма; басмица. <i>Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини бас-мички и други дребни стоки.</i> Г. Караславов, Избр. съч. III, 85. <i>Цветанка, .., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“.</i> А. Гуляшки, Л, 493. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНА. Вж. басвам. | + | <b>БАСНА</b>. Вж. басвам. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНАДЖИЙСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Пренебр. Прил. от</i> баснаджия. <i>Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо.. — Нека тя бъде за другите —.. такава баснаджийска слава с глад.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 41. | + | <b>БАСНАДЖИЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Пренебр. Прил. от</i> баснаджия. <i>Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо.. — Нека тя бъде за другите —.. такава баснаджийска слава с глад.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 41. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНАДЖИЯ, -йята и (остар.) -ият, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Пренебр.</i> Баснописец. — <i>Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснад-жият ли?— извика учудено поп Сребро.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 37. | + | <b>БАСНАДЖИЯ</b>, -йята и (остар.) -ият, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Пренебр.</i> Баснописец. — <i>Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснад-жият ли?— извика учудено поп Сребро.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 37. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНАРКА <i>ж. Диал.</i> Билярка. <i>„Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, /рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. | + | <b>БАСНАРКА</b> <i>ж. Диал.</i> Билярка. <i>„Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, /рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“</i> Нар. пес., СбНУ XLVI, 128. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до басня (басни). <i>Баснен сюжет. Баснени мотиви.</i> | + | <b>БАСНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Литер.</i> Който се отнася до басня (басни). <i>Баснен сюжет. Баснени мотиви.</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАСНЕНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Книга, в която са събрани басни. | + | <b>БАСНЕНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Остар.</i> Книга, в която са събрани басни. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | БАСНИЧКА <i>ж. Умал. от</i> басня. <i>Тъз басничка I е кратичка, но ясничка / и с поучения богата.</i> Ст. Михайловски, СБ, 46. | + | <b>БАСНИЧКА</b> <i>ж. Умал. от</i> басня. <i>Тъз басничка I е кратичка, но ясничка / и с поучения богата.</i> Ст. Михайловски, СБ, 46. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНОПИ`СЕЦ, <i>мн.</i> -сци, <i>м.</i> Писател или поет, автор на басни. <i>Той</i> [Ст. Михайловски] <i>е един от крупните наши баснопис-ци, чиито басни са все още жизнени и популярни сред народа — „Орел и охлюв“ и др.</i> Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. <i>Така Иван Андреич, баснописец мил, / със свойта мисъл честна, I би преработил баснята известна / за онзи любопитен, който посетил, / веднъж зоологически музей.</i> Д. Подвърза-чов, Б, 17. | + | <b>БАСНОПИ`СЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м.</i> Писател или поет, автор на басни. <i>Той</i> [Ст. Михайловски] <i>е един от крупните наши баснопис-ци, чиито басни са все още жизнени и популярни сред народа — „Орел и охлюв“ и др.</i> Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. <i>Така Иван Андреич, баснописец мил, / със свойта мисъл честна, I би преработил баснята известна / за онзи любопитен, който посетил, / веднъж зоологически музей.</i> Д. Подвърза-чов, Б, 17. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНОСЛОВЕН, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който е извънредно голям по количество, размер, който е в най-висока степен; изключителен, неимоверен. <i>Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата.</i> Стр. Кринчев, ЗР, 357-358. <i>Това не можеха да проумеят те, но щом разбраха, че Кирил бе донесъл копринени тъкани, .. , които продаваше на баснословни цени, започнаха да въртят глави.</i> Ст. Марков, ДБ, 15. <i>Дори из улиците на Париж се появиха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .. , чудесата и баснрсловния разкош на тоя източен курорт.</i> Й. Йовков, Разк. III, 178. <i>Баснословни печалби.</i> 2. <i>Остар</i>. Който е известен от митове, легенди, предания; митологичен, легендарен, приказен. <i>Сякаш витаеха още тука песните и мечтите на баснословния родопски поет. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 138. <i>Проме-тей е баснословен герой у старите гръци. Приказват, че той с помощта на богиня Атина отишъл на небото и откраднал от там божествен огън (душа) да съживи своят идол от глина.</i> Н. Бончев, Р (превод), 124. | + | <b>БАСНОСЛОВЕН</b>, -вна, -вно, <i>мн.</i> -вни, <i>прил.</i> 1. Който е извънредно голям по количество, размер, който е в най-висока степен; изключителен, неимоверен. <i>Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата.</i> Стр. Кринчев, ЗР, 357-358. <i>Това не можеха да проумеят те, но щом разбраха, че Кирил бе донесъл копринени тъкани, .. , които продаваше на баснословни цени, започнаха да въртят глави.</i> Ст. Марков, ДБ, 15. <i>Дори из улиците на Париж се появиха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .. , чудесата и баснрсловния разкош на тоя източен курорт.</i> Й. Йовков, Разк. III, 178. <i>Баснословни печалби.</i> 2. <i>Остар</i>. Който е известен от митове, легенди, предания; митологичен, легендарен, приказен. <i>Сякаш витаеха още тука песните и мечтите на баснословния родопски поет. ..</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 138. <i>Проме-тей е баснословен герой у старите гръци. Приказват, че той с помощта на богиня Атина отишъл на небото и откраднал от там божествен огън (душа) да съживи своят идол от глина.</i> Н. Бончев, Р (превод), 124. |
---- | ---- | ||
| − | БАСМИ`ЦА | + | <b>БАСМИ`ЦА</b> |
---- | ---- | ||
| − | БАСНОСЛОВИЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Съвкупност от митовете на един народ; митология. <i>Това богосложение</i> [на гърците и римляните] <i>сега ся назива български басно-словие, а гречески митология.</i> Ем. Васкидо-вич, ПП (превод), 62. <i>Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското ба-снословие, той бил син на Бишну и Сива.</i> ИЗ 1874-1881, 69. | + | <b>БАСНОСЛОВИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар.</i> Съвкупност от митовете на един народ; митология. <i>Това богосложение</i> [на гърците и римляните] <i>сега ся назива български басно-словие, а гречески митология.</i> Ем. Васкидо-вич, ПП (превод), 62. <i>Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското ба-снословие, той бил син на Бишну и Сива.</i> ИЗ 1874-1881, 69. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНОСЛОВНО <i>нареч.</i> 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. <i>В тази работа</i> [строежа на двореца Версай] <i>той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 87. <i>Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо.</i> Знан., 1875, бр. 35, 228. 2. <i>Остар.</i> По митове, по легенди. <i>А за Сар-матите не по-малко баснословно приказват.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 43. | + | <b>БАСНОСЛОВНО</b> <i>нареч.</i> 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. <i>В тази работа</i> [строежа на двореца Версай] <i>той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 87. <i>Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо.</i> Знан., 1875, бр. 35, 228. 2. <i>Остар.</i> По митове, по легенди. <i>А за Сар-матите не по-малко баснословно приказват.</i> Г. Кръстевич, ИБ, 43. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНОСЛОВНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на баснословен. <i>Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 122- 123. | + | <b>БАСНОСЛОВНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на баснословен. <i>Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 122- 123. |
---- | ---- | ||
| − | БАСНЯ <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. <i>Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания!</i> Хр. Радев-ски, Б, 48. <i>Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша!</i> Ем. Поп-димитров, СР, 135. <i>Езопови басни.</i> 2. <i>Прен.</i> Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — <i>Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да</i> | + | <b>БАСНЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Литер.</i> Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. <i>Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания!</i> Хр. Радев-ски, Б, 48. <i>Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша!</i> Ем. Поп-димитров, СР, 135. <i>Езопови басни.</i> 2. <i>Прен.</i> Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — <i>Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да</i> |
---- | ---- | ||
| − | БАСНЯ | + | <b>БАСНЯ</b> |
Версия от 21:28, 4 декември 2012
БАСМИ`ЦА ж. Умал. от басма; басмич-ка. Да са живи [децата], четири-пет стават, а жената е млада, че може да ги докара и до десет, а пък всяко иска и дрешчица, и калпаче, и басмица, и обущица. .. Ц. Гинчев, ГК, 47.
БАСМИЧКА ж. Умал. от басма; басмица. Галантерийни будчици са окичени с ширити, кърпи за лице, някакви евтини бас-мички и други дребни стоки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 85. Цветанка, .., все го питаше какъв цвят й „отива“ за рокля. Нейният момък харесвал пъстрите басмички, пък тя обичала повече тия, дето са „дюс“. А. Гуляшки, Л, 493.
БАСНА. Вж. басвам.
БАСНАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Пренебр. Прил. от баснаджия. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо.. — Нека тя бъде за другите —.. такава баснаджийска слава с глад. Ив. Вазов, Съч. XII, 41.
БАСНАДЖИЯ, -йята и (остар.) -ият, мн. -ии, м. Пренебр. Баснописец. — Мартинов, поетът, писателят бе! — .. — Баснад-жият ли?— извика учудено поп Сребро. Ив. Вазов, Съч. XII, 37.
БАСНАРКА ж. Диал. Билярка. „Хайде ма, либе заведи, / заведи при мойта майка рождяна, /рождяна, че тя е либе, баснарка, / баснарка и знайе биле сякакво, / сякакво, та ще мен да излекува!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 128.
БАСНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до басня (басни). Баснен сюжет. Баснени мотиви.
БАСНЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книга, в която са събрани басни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник. .., 1951.
БАСНИЧКА ж. Умал. от басня. Тъз басничка I е кратичка, но ясничка / и с поучения богата. Ст. Михайловски, СБ, 46.
БАСНОПИ`СЕЦ, мн. -сци, м. Писател или поет, автор на басни. Той [Ст. Михайловски] е един от крупните наши баснопис-ци, чиито басни са все още жизнени и популярни сред народа — „Орел и охлюв“ и др. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Така Иван Андреич, баснописец мил, / със свойта мисъл честна, I би преработил баснята известна / за онзи любопитен, който посетил, / веднъж зоологически музей. Д. Подвърза-чов, Б, 17.
БАСНОСЛОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е извънредно голям по количество, размер, който е в най-висока степен; изключителен, неимоверен. Моят чичероне искаше някаква баснословна сума, за да ме придружи до върха на пирамидата. Стр. Кринчев, ЗР, 357-358. Това не можеха да проумеят те, но щом разбраха, че Кирил бе донесъл копринени тъкани, .. , които продаваше на баснословни цени, започнаха да въртят глави. Ст. Марков, ДБ, 15. Дори из улиците на Париж се появиха грамадни афиши, които възхваляваха лечебния въздух, .. , чудесата и баснрсловния разкош на тоя източен курорт. Й. Йовков, Разк. III, 178. Баснословни печалби. 2. Остар. Който е известен от митове, легенди, предания; митологичен, легендарен, приказен. Сякаш витаеха още тука песните и мечтите на баснословния родопски поет. .. Ив. Вазов, Съч. XV, 138. Проме-тей е баснословен герой у старите гръци. Приказват, че той с помощта на богиня Атина отишъл на небото и откраднал от там божествен огън (душа) да съживи своят идол от глина. Н. Бончев, Р (превод), 124.
БАСМИ`ЦА
БАСНОСЛОВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Съвкупност от митовете на един народ; митология. Това богосложение [на гърците и римляните] сега ся назива български басно-словие, а гречески митология. Ем. Васкидо-вич, ПП (превод), 62. Акенар е един от боговете на Индия. Според брахманското ба-снословие, той бил син на Бишну и Сива. ИЗ 1874-1881, 69.
БАСНОСЛОВНО нареч. 1. За проява на някакво качество в много висока степен; изключително, извънредно много, неимоверно. В тази работа [строежа на двореца Версай] той бе подпомогнат и от плеяда художници, които декорираха баснословно богатите апартаменти в неоспоримо величие. Ив. Мирски, ПДЗ, 87. Жителите .. са занимават и до тая минута изключително с ловджийски занятия, защото богатството на животното царство е баснословно голямо. Знан., 1875, бр. 35, 228. 2. Остар. По митове, по легенди. А за Сар-матите не по-малко баснословно приказват. Г. Кръстевич, ИБ, 43.
БАСНОСЛОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на баснословен. Книжарниците пуснаха евтини до баснословност издания на Пушкиновите творения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 122- 123.
БАСНЯ ж. 1. Литер. Кратко епическо произведение, в което алегорично, чрез разказ за животни или за предмети, се изобразяват човешки постъпки и се прокарва поука. Това е басня, а героят е магаре, / достоен триж за порицание. / Но, между нас си казано, другари, / аз виждал съм такива екземпляри / по нашите събрания! Хр. Радев-ски, Б, 48. Вий предполагате, че басня пиша / и влагам в нея тук поука висша! Ем. Поп-димитров, СР, 135. Езопови басни. 2. Прен. Измислено нещо, което не отговаря на действителността; измислица. — Сладко и медено приказваш, старче, тия богомилски басни, ала не ми се вярва така лесно да
БАСНЯ
