Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/406“
Mister sou (беседа | приноси) м (Димитър 12 а) |
Zelenkroki (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>ВОЛНОМИ`СЛИЕ</b> <i>ср. Остар.</i | + | {{+}} |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛНОМИ`СЛИЕ</b> <i>ср. Остар.</i> Свободомислие, волнодумство; волнодумие. <i>С това вратоломно движение рускинята от полумонахинския, полухаремския бит на теремите изведнаж стигна и замина западната жена — по волномислие и романтинески дух…</i> <b>Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. <i>Даже и най-просвещените, най-разумните и доволно често осъждаемите за своето волномислие французе, стоят в това отношение на еднаква степен със суеверните азиатци и с бедуинете, защото почти секи французски солдатин носи амаллия против смъртта и против другите разнообразни опасности.</i> Знан., 1875, бр. 6, 87. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛНОНАЕ`МЕН</b>, -мна, -мно,</b> <i>мн.</i> -мни, <i>прил.</i> <b>1. Който се наема, назначава за извършване на някаква временна, непостоянна работа, без задължителен срок. <i>Волнонаемните работници по поддържане на линиите вършат една от най-тежките работи и затова имат най-много нужда да получават по-добра заплата.</i> Г. Георгиев, Избр. пр, 221. | ||
| − | + | 2. Цивилно лице, което е на работа във военно ведомство. <i>В поделението работят над петдесет волнонаемни служители.</i> △ <i>Волнонаемните служители от военното издателство се включиха активно в изпълнението на плана.</i> | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Волнонаемен учител</b>. <i>Остар.</i> Нередовен учител, назначен временно, обикн. за една година. <i>Всеки ден той се спускал от върховете и всяка вечер изкачвал баирите като ученик в Райковската гимназия. После сам станал волнонаемен учител из селата на околията.</i> Н. Стефанова, РП, 128. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`ЛНОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> -и, <i>ж.</i> 1. <b>Само</b> <i>ед.</i> Пълна свобода, неограниченост, безгрижие. <i>Беше съвсем сама сред голямата планина и чувството на волност я упойваше: можеше да отиде, където си иска, да върши, каквото иска!</i> Д. Мантов, ХК, 7. <i>Но де е сега тая волност, де са игрите, гонениците, скоковете; де са некогашните другари?</i> <b>Ст. Дичев, ЗС I, 89. <i>Той обикна полето и планината, обикна волността, обикна овцете и кучетата.</i> Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 5, 217. <i>Костадин й се струваше като някакъв юнак от приказките — от него лъхаше волност и сила.</i> Ем. Станев, ИК I—II, 165. | ||
| − | + | 2. Прекалено свободна, непозволена или неприлична постъпка, която е нарушение на установения, общоприетия ред. <i>Султана държеше юздите на всички, не позволяваше никаква волност.</i> Д. Талев, ПК, 457. <i>Жените нямаха право да развяват поли из сокаците сами — турчинът добре наказваше такава волност.</i> Д. Немиров, Б, 85. <i>Вместо те [жените] да вземат страна на пострадалата от мъжки волности жена, бързат да се нахвърлят отгоре й, да я отстранят от средата си.</i> Ст. Чилингиров, Рк, 58. <i>Обикновено Стою така постъпваше: най-напред любезен и ако успее да си вземе парите, оставаше си пак любезен; а ако разбере, че длъжникът няма пари, той ставаше строг, псуваше и си позволяваше всякакви волности.</i> Ц. Церковски, Съч. III, 210. <i>Той не понасяше лъжата. Беше готов да прощава разни детски палавости и дребни волности, но само не и лъжата.</i> СбЦгМГ, 138. | |
| − | + | 3. Само <i>ед. Остар.</i> Независимост, свобода. <i>Заразпитваха какво има по широкия свят. — Какво има ли? — рече той развълнувано, .. — Ами че всичко има!… Добили са си хората волността!</i> Ст. Дичев, ЗС II, 193. <i>Този мустакат войвода знае пътеката, пътеката на борбата и устремлението към всеобщата волност, а не към личното добруване.</i> П. Манов, КД, 109. <i>За нашето отечество и слава, за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността.</i> СбДЧ, 183. <i>Ний йоще не умееме да мрем / за родината си, за волността си.</i> Ив. Вазов, БМ II, 151. | |
| − | <b> | + | ◇ <b>Поетическа волност</b>. <i>Литер.</i> Отклонение от някои общоприети езикови и правописни норми, позволено в поезията заради нуждите на стиха. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛНУ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар. Книж.</i> Вълнувам. <i>Много династически вестници са запретени, зашото волнуват народа и сеят революция.</i> С, 1872, бр. 47, 374. <b>волнувам се</b> <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛНУ`ВАМ СЕ</b> <i>несв., непрех. Остар. Книж.</i> Вълнувам се. <i>Когато писмото било вече готово и запечатано, то кир Пано го турил в джеба си и навел главата си — на сърцето му са волнувале различни страсти.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 242-243. <i>На запад черквата се волнуваше от постоянното движение на варварските народи.</i> ПСп, 1873, кн. 7-8, 53. <i>Когато българският народ захвана да са волнува против комисията и да я пита защо и за какво е запрена „Македония“, то комисията се обеща да разгледа това дело.</i> С, 1872, бр. 39, 308. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВОЛОБЕ`РЩИНА</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор.</i> През средните векове — данък върху едрия рогат добитък, плащан в натура. <i>— Ами катепанът, дето стои в Диампол, тъй да ви повиди, да ви погали, пак да попита плащате ли на царството димнината и волоберщината, а на църквата отделяте ли десятъка?</i> Ст. Загорчинов, ДП, 79. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВО`ЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Волски. <i>Во волов рог да се скриет чоек и пак смъртта ке го найде.</i> Нар. прик., СбНУ IV, 203. | ||
| − | + | ◇ <b>Волов запор</b>. <i>Диал.</i> Денят, в който някога говедарите затваряли добитъка, за да събират възнаграждението си от стопаните; празник Власовден (Н. Геров, РБЯ). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВОЛОВА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който пасе волове, който се грижи за волове. <i>Воловари, пъдари и случайни работници по къра се прибираха по това време на сянка</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b>ВОЛОВА`Р</b>, -ят, -я, | ||
Версия от 03:51, 2 декември 2014
ВОЛНОМИ`СЛИЕ ср. Остар. Свободомислие, волнодумство; волнодумие. С това вратоломно движение рускинята от полумонахинския, полухаремския бит на теремите изведнаж стигна и замина западната жена — по волномислие и романтинески дух… Ив. Вазов, Съч. XVI, 16. Даже и най-просвещените, най-разумните и доволно често осъждаемите за своето волномислие французе, стоят в това отношение на еднаква степен със суеверните азиатци и с бедуинете, защото почти секи французски солдатин носи амаллия против смъртта и против другите разнообразни опасности. Знан., 1875, бр. 6, 87.
ВОЛНОНАЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се наема, назначава за извършване на някаква временна, непостоянна работа, без задължителен срок. Волнонаемните работници по поддържане на линиите вършат една от най-тежките работи и затова имат най-много нужда да получават по-добра заплата. Г. Георгиев, Избр. пр, 221.
2. Цивилно лице, което е на работа във военно ведомство. В поделението работят над петдесет волнонаемни служители. △ Волнонаемните служители от военното издателство се включиха активно в изпълнението на плана.
◇ Волнонаемен учител. Остар. Нередовен учител, назначен временно, обикн. за една година. Всеки ден той се спускал от върховете и всяка вечер изкачвал баирите като ученик в Райковската гимназия. После сам станал волнонаемен учител из селата на околията. Н. Стефанова, РП, 128.
ВО`ЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Пълна свобода, неограниченост, безгрижие. Беше съвсем сама сред голямата планина и чувството на волност я упойваше: можеше да отиде, където си иска, да върши, каквото иска! Д. Мантов, ХК, 7. Но де е сега тая волност, де са игрите, гонениците, скоковете; де са некогашните другари? Ст. Дичев, ЗС I, 89. Той обикна полето и планината, обикна волността, обикна овцете и кучетата. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 5, 217. Костадин й се струваше като някакъв юнак от приказките — от него лъхаше волност и сила. Ем. Станев, ИК I—II, 165.
2. Прекалено свободна, непозволена или неприлична постъпка, която е нарушение на установения, общоприетия ред. Султана държеше юздите на всички, не позволяваше никаква волност. Д. Талев, ПК, 457. Жените нямаха право да развяват поли из сокаците сами — турчинът добре наказваше такава волност. Д. Немиров, Б, 85. Вместо те [жените] да вземат страна на пострадалата от мъжки волности жена, бързат да се нахвърлят отгоре й, да я отстранят от средата си. Ст. Чилингиров, Рк, 58. Обикновено Стою така постъпваше: най-напред любезен и ако успее да си вземе парите, оставаше си пак любезен; а ако разбере, че длъжникът няма пари, той ставаше строг, псуваше и си позволяваше всякакви волности. Ц. Церковски, Съч. III, 210. Той не понасяше лъжата. Беше готов да прощава разни детски палавости и дребни волности, но само не и лъжата. СбЦгМГ, 138.
3. Само ед. Остар. Независимост, свобода. Заразпитваха какво има по широкия свят. — Какво има ли? — рече той развълнувано, .. — Ами че всичко има!… Добили са си хората волността! Ст. Дичев, ЗС II, 193. Този мустакат войвода знае пътеката, пътеката на борбата и устремлението към всеобщата волност, а не към личното добруване. П. Манов, КД, 109. За нашето отечество и слава, за нашата свобода и държава, / да си пролеем вси кръвта, / да си добием волността. СбДЧ, 183. Ний йоще не умееме да мрем / за родината си, за волността си. Ив. Вазов, БМ II, 151.
◇ Поетическа волност. Литер. Отклонение от някои общоприети езикови и правописни норми, позволено в поезията заради нуждите на стиха.
ВОЛНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. Книж. Вълнувам. Много династически вестници са запретени, зашото волнуват народа и сеят революция. С, 1872, бр. 47, 374. волнувам се страд.
ВОЛНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. Остар. Книж. Вълнувам се. Когато писмото било вече готово и запечатано, то кир Пано го турил в джеба си и навел главата си — на сърцето му са волнувале различни страсти. Л. Каравелов, Съч. IV, 242-243. На запад черквата се волнуваше от постоянното движение на варварските народи. ПСп, 1873, кн. 7-8, 53. Когато българският народ захвана да са волнува против комисията и да я пита защо и за какво е запрена „Македония“, то комисията се обеща да разгледа това дело. С, 1872, бр. 39, 308.
ВОЛОБЕ`РЩИНА, мн. няма, ж. Истор. През средните векове — данък върху едрия рогат добитък, плащан в натура. — Ами катепанът, дето стои в Диампол, тъй да ви повиди, да ви погали, пак да попита плащате ли на царството димнината и волоберщината, а на църквата отделяте ли десятъка? Ст. Загорчинов, ДП, 79.
ВО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Волски. Во волов рог да се скриет чоек и пак смъртта ке го найде. Нар. прик., СбНУ IV, 203.
◇ Волов запор. Диал. Денят, в който някога говедарите затваряли добитъка, за да събират възнаграждението си от стопаните; празник Власовден (Н. Геров, РБЯ).
ВОЛОВА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който пасе волове, който се грижи за волове. Воловари, пъдари и случайни работници по къра се прибираха по това време на сянка
