Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/331“
Zelenkroki (беседа | приноси) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>ВМИ`СЛЕНО</b> <i>нареч. Остар.</i> Замислено. <i>А Боян Магът се облегна о големия аналой, .., па рече вмислено, като го погледна право в очите.</i> Н. Райнов, КЦ, 44. <i>Той спря задъхан. Тя го слушаше вмислено. Сълзите бяха пресъхнали.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 133. | <b>ВМИ`СЛЕНО</b> <i>нареч. Остар.</i> Замислено. <i>А Боян Магът се облегна о големия аналой, .., па рече вмислено, като го погледна право в очите.</i> Н. Райнов, КЦ, 44. <i>Той спря задъхан. Тя го слушаше вмислено. Сълзите бяха пресъхнали.</i> Ив. Кирилов, Съч. II, 133. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВМИ`СЛЮВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вми`сля се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св.</i>, <i>непрех. Остар.</i> Обикн. с предл. <i>в</i>. Вмислям се. <i>Като се вмислюва човек в този въпрос, първото нещо, което му иде на ум, то е, че интересът се явява първата причина за такова [безразборчиво] | + | <b>ВМИ`СЛЮВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>вми`сля се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св.</i>, <i>непрех. Остар.</i> Обикн. с предл. <i>в</i>. Вмислям се. <i>Като се вмислюва човек в този въпрос, първото нещо, което му иде на ум, то е, че интересът се явява първата причина за такова [безразборчиво] сътрудничество.</i> Д. Благоев, ЛКС, 76. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВМИСЛЮ`ВАНЕ</b> <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмислювам се; замисляне, вмисляне. | ||
---- | ---- | ||
<b>ВМИ`СЛЯ СЕ</b>. Вж. <em>вмислям се</em> и <em>вмислювам се</em>. | <b>ВМИ`СЛЯ СЕ</b>. Вж. <em>вмислям се</em> и <em>вмислювам се</em>. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВМИ`СЛЯМ СЕ, -яш се, | + | <b>ВМИ`СЛЯМ СЕ</b>, -яш се, <i>несв.</i>; <b>вми`сля се</b>, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Остар.</i> Обикн. с предл. <em>в</em>. Замислям се над нещо, вдълбочавам се в нещо; вмислювам се. <i>Когато писателят видя в цялост отпечатано своето произведение, той още по-ясно съзна неговите художествени слабости, вмисли се в тях и вече беше скроил плана за неговото коренно преработване.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149. <i>Бяха се изтъркали тия свети думи [братство, свобода, равенство], но вмислете се сега, вмислете се добре в тях и ще почувствувате колко жива сила крият те и колко чар носят!</i> Ас. Златаров, Избр. съч. II, 176. <i>Той се вмисляше в оценките за достойнството и природата на таланта й.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 184. <i>Варвара унесено го погледва и въздъхва, вмислена в себе си.</i> Ив. Кирилов, Ж, 92. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВМИ`СЛЯНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вмислям се; замисляне, вмислюване. <i>Ала — крехка бе станала волята ми: — ни вмисляне в чужди вещания, ни строг зов на съвест: —{{попр|Отпечатано:„—:“.}} нищо не крепеше</i> |
Текуща версия към 02:44, 3 октомври 2014
селото с мръсотията си! К. Петканов, ДЧ, 435. // Обикн. с предл. на. Правя нещо да придобие някаква лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил в досег продължително. Мисълта за него я накара да си спомни за досадните роднини от селото на баща й, които в съботен ден идваха на пазар в града и вмирисваха къщата им на чесън. Д. Димов, Т, 95. вмирисвам се, вмириша се страд.
ВМИРИ`СВАМ СЕ несв.; вмири`ша се св., непрех. 1. Добивам лоша, неприятна миризма, обикн. поради нечистотия; усмърдявам се, увонявам се. — Вмирисали сте се от мръсотия. Добре, че сте дошли да ви изчистим от въшките! К. Петканов, ЗлЗ, 123. Топлината се увеличава. Умрелите животни се вмирисват веднага. Б. Шивачев, ПЮА, 174. // За храна — придобивам лош дъх, миризма и ставам негоден за ядене; увонявам се, усмърдявам се. — И да ти кажа ли, не си струва да се прави зян толкова месо. Двама сме, колко ще хапнем, останалото ще се вмирише. В. Андреев, ПР, 152. Обикновено преди да се размекне и вмирише, то [сиренето] се вгорчава. Н. Димов и др., ТМ, 149. Ако дойде до месото светлина, вода или топлина, то скоро ще захване да гние и да се вмирисва. Ступ., 1875, бр. 6, 47. Овощия и други неща, които са вредители на здравето или които са останали в дюкяните и са изгнили или са ся вмирисали, хвърлят ся в морето, реката или вън от града. Ф. Перец и др., НЗ, 69. // Обикн. с предл. на. Придобивам лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил продължително в досег. — Вмирисали сме се на тютюн, целите катранясваме, а ние други дрехи освен тия на гърбовете си нямаме. Сл. Македонски, ЕЗС, 58-59. Той не изтрезня цяла неделя и беше се вмирисал на ракия. Елин Пелин, Съч. III, 148. — От две години се вмирисах на кожа тук, дотегна ми вече! Д. Габе, МГ, 70. — Ще те послушам, Велчев, — прекъсна го Лени. — Излез, моля те: дрехите ти ще се вмиришат. — Нищо им няма! — Но пречиш ми. Работа имам… О. Василев, Т, 162.
2. Рядко. Добивам дъх, миризма; замирисвам. Който си готви с трески, гостбата му се на дим вмирисва. Н. Геров, РБЯ 1, 141.
◇ Рибата се вмирисва откъм (от) главата. Разг. За посочване, че неуспехът, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръководители. — Бившият началник не беше на мястото си .. Направо казано, лош организатор .. Рибата се вмирисва откъм главата. М. Марчевски, П, 181 — Мидхад паша ръката си подава, .., и у гяурин спи .. Великият везир, той пък либерал… — Рибата от главата се вмирисва! — обади се отново Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 285.
ВМИРИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вмирисвам и от вмирисвам се. Той [тати] неотстъпно прилагаше за себе си правилото „пени се, не пени, ке го ям“ и затова обираше всичко, което ние поради прекалено пресолване, подлютяване, поизоставяне, вкисване, дори и вмирисване, не можехме да ядем. Ив. Хаджийски, БДНН II, 17. Някой от „Хоремаг“ се досетил, че яйцата може да се похабят и около една седмица преди пълното им вмирисване част от тях били разпределени. ОФ, 1950, бр. 1847, 2.
ВМИРИ`ША. Вж. вмирисвам.
ВМИ`САМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); вме`ся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вмесвам се, намесвам се. Стефана: Ами и сега ли с твойта добрина, Петко? Петко: Ти не се вмисай. П. Тодоров, Събр. пр II, 434.
ВМИ`САНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмисам се; вмесване.
ВМИ`СЛЕНО нареч. Остар. Замислено. А Боян Магът се облегна о големия аналой, .., па рече вмислено, като го погледна право в очите. Н. Райнов, КЦ, 44. Той спря задъхан. Тя го слушаше вмислено. Сълзите бяха пресъхнали. Ив. Кирилов, Съч. II, 133.
ВМИ`СЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв.; вми`сля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Вмислям се. Като се вмислюва човек в този въпрос, първото нещо, което му иде на ум, то е, че интересът се явява първата причина за такова [безразборчиво] сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 76.
ВМИСЛЮ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмислювам се; замисляне, вмисляне.
ВМИ`СЛЯ СЕ. Вж. вмислям се и вмислювам се.
ВМИ`СЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; вми`сля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Замислям се над нещо, вдълбочавам се в нещо; вмислювам се. Когато писателят видя в цялост отпечатано своето произведение, той още по-ясно съзна неговите художествени слабости, вмисли се в тях и вече беше скроил плана за неговото коренно преработване. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149. Бяха се изтъркали тия свети думи [братство, свобода, равенство], но вмислете се сега, вмислете се добре в тях и ще почувствувате колко жива сила крият те и колко чар носят! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 176. Той се вмисляше в оценките за достойнството и природата на таланта й. Ив. Вазов, Съч. XII, 184. Варвара унесено го погледва и въздъхва, вмислена в себе си. Ив. Кирилов, Ж, 92.
ВМИ`СЛЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вмислям се; замисляне, вмислюване. Ала — крехка бе станала волята ми: — ни вмисляне в чужди вещания, ни строг зов на съвест: —* нищо не крепеше
