Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/445“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
море) и до района му. <i>Астрахански мюсюлмани.</i> • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. <i>Астраханско говедо. Астрахански лотос.</i> 2. <i>Остар.</i> Който е направен от астраган; ас-траганен, астраганов, астраханен. <i>Един дебел господин с голям кожух и черна астра-ханска шапка минува из коридора.</i> Ив. Вазов, СНЖ, 20. <i>Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата.</i> Ив. вВзов, Съч. IX, 120. | море) и до района му. <i>Астрахански мюсюлмани.</i> • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. <i>Астраханско говедо. Астрахански лотос.</i> 2. <i>Остар.</i> Който е направен от астраган; ас-траганен, астраганов, астраханен. <i>Един дебел господин с голям кожух и черна астра-ханска шапка минува из коридора.</i> Ив. Вазов, СНЖ, 20. <i>Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата.</i> Ив. вВзов, Съч. IX, 120. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. — От гр. acrtpov ’звезда’. | + | <b>АСТРО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. — От гр. acrtpov ’звезда’. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБИОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Спец.</i> Лице, което се занимава с астробиология. | + | <b>АСТРОБИОЛОГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м. Спец.</i> Лице, което се занимава с астробиология. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробио-ложки. | + | <b>АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробио-ложки. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБИОЛОГИЧЕСКИ, -а, о, <i>мн.</i> | + | <b>АСТРОБИОЛОГИЧЕСКИ</b>, -а, о, <i>мн.</i> |
-и, <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен. астробио-ложки. | -и, <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен. астробио-ложки. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБИОЛОГИЯ <i>ж.</i> Наука, която изучава живота върху другите планети. | + | <b>АСТРОБИОЛОГИЯ</b> <i>ж.</i> Наука, която изучава живота върху другите планети. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБИОЛОЖКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АСТРОБИОЛОЖКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Спец.</i> Астробиологичен, астробиологически. | <i>прил. Спец.</i> Астробиологичен, астробиологически. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБОТАНИКА <i>ж. Спец</i>. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. <i>Курс по астробо-таника.</i> | + | <b>АСТРОБОТАНИКА</b> <i>ж. Спец</i>. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. <i>Курс по астробо-таника.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астро-ботаника; астроботанически. | + | <b>АСТРОБОТАНИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Спец.</i> Който се отнася до астро-ботаника; астроботанически. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Спец.</i> Астроботаничен. | <i>прил. Спец.</i> Астроботаничен. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРОГРАФ <i>м. Астрон.</i> Уред за фотографиране на небесните тела. <i>Астрофизич-ните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака.</i> Астр. XI кл, 1958, 62. | + | <b>АСТРОГРАФ</b> <i>м. Астрон.</i> Уред за фотографиране на небесните тела. <i>Астрофизич-ните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака.</i> Астр. XI кл, 1958, 62. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Астрон.</i> Който се отнася до аст-рограф; астрографически. | + | <b>АСТРОГРАФИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Астрон.</i> Който се отнася до аст-рограф; астрографически. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, | + | <b>АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, |
<i>прил. Астрон.</i> Астрографичен. | <i>прил. Астрон.</i> Астрографичен. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРОГРАФИЯ <i>ж. Астрон.</i> Описание на небесни тела. | + | <b>АСТРОГРАФИЯ</b> <i>ж. Астрон.</i> Описание на небесни тела. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛАБИЯ <i>ж. Астрон.</i> Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С <i>астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.</i> | + | <b>АСТРОЛАБИЯ</b> <i>ж. Астрон.</i> Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С <i>астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.</i> |
445 | 445 | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРО- | + | <b>АСТРО-</b> |
— От лат. astrolabium. | — От лат. astrolabium. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Лице, което се занимава с астрология. <i>Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване.</i> Й. Йовков, Разк. III, 168. <i>Просветеният султан</i> [Селим III] <i>наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград.</i> В. Мутафчиева, KB, 209. <i>Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години.</i> Св. Минков, БФ, 17. <i>Използува-йки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите. . кои младежи могат да се оженят помежду си.</i> Ал. Гетман, ВС, 110. | + | <b>АСТРОЛОГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Лице, което се занимава с астрология. <i>Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване.</i> Й. Йовков, Разк. III, 168. <i>Просветеният султан</i> [Селим III] <i>наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград.</i> В. Мутафчиева, KB, 209. <i>Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години.</i> Св. Минков, БФ, 17. <i>Използува-йки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите. . кои младежи могат да се оженят помежду си.</i> Ал. Гетман, ВС, 110. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до астрология; астро-логически. <i>Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.</i> | + | <b>АСТРОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил.</i> Който се отнася до астрология; астро-логически. <i>Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, а, о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Астрологичен. | + | <b>АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, а, о, <i>мн.</i> и, <i>прил.</i> Астрологичен. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОГИЯ <i>ж.</i> Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. <i>Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще.</i> К. Калчев, СТ, 197-198. <i>Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече.</i> И. Йовков, ВАХ, 8. | + | <b>АСТРОЛОГИЯ</b> <i>ж.</i> Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. <i>Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще.</i> К. Калчев, СТ, 197-198. <i>Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече.</i> И. Йовков, ВАХ, 8. |
— От гр. астхроЯ,оу(а ’наука за звездите’. | — От гр. астхроЯ,оу(а ’наука за звездите’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АСТРОЛОЖКА <i>ж.</i> Жена астролог. <i>Ас-троложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. | + | <b>АСТРОЛОЖКА</b> <i>ж.</i> Жена астролог. <i>Ас-троложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им.</i> ДТ, 1999, бр. 290, 13. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОМЕТРИЯ <i>ж. Астрон.</i> Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела). | + | <b>АСТРОМЕТРИЯ</b> <i>ж. Астрон.</i> Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела). |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОНАВИГАТОР <i>м. Спец.</i> Специа лист по астронавигация. | + | <b>АСТРОНАВИГАТОР</b> <i>м. Спец.</i> Специа лист по астронавигация. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОНАВИГАТОРКА ж. <i>Спец.</i> Же на астронавигатор. | + | <b>АСТРОНАВИГАТОРКА</b> ж. <i>Спец.</i> Же на астронавигатор. |
---- | ---- | ||
| − | АСТРОНАВИГАТОРСКИ, а, о, <i>мн.</i> | + | <b>АСТРОНАВИГАТОРСКИ</b>, а, о, <i>мн.</i> |
-и. <i>Спец. Прил. от</i> астронавигатор. <i>Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астрона-вигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок.</i> Л. Дилов, МСП, 107. | -и. <i>Спец. Прил. от</i> астронавигатор. <i>Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астрона-вигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок.</i> Л. Дилов, МСП, 107. | ||
Версия от 20:23, 4 декември 2012
море) и до района му. Астрахански мюсюлмани. • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. Астраханско говедо. Астрахански лотос. 2. Остар. Който е направен от астраган; ас-траганен, астраганов, астраханен. Един дебел господин с голям кожух и черна астра-ханска шапка минува из коридора. Ив. Вазов, СНЖ, 20. Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата. Ив. вВзов, Съч. IX, 120.
АСТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др. — От гр. acrtpov ’звезда’.
АСТРОБИОЛОГ, мн. -зи, м. Спец. Лице, което се занимава с астробиология.
АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробио-ложки.
АСТРОБИОЛОГИЧЕСКИ, -а, о, мн.
-и, прил. Спец. Астробиологичен. астробио-ложки.
АСТРОБИОЛОГИЯ ж. Наука, която изучава живота върху другите планети.
АСТРОБИОЛОЖКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Астробиологичен, астробиологически.
АСТРОБОТАНИКА ж. Спец. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. Курс по астробо-таника.
АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астро-ботаника; астроботанически.
АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спец. Астроботаничен.
АСТРОГРАФ м. Астрон. Уред за фотографиране на небесните тела. Астрофизич-ните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака. Астр. XI кл, 1958, 62.
АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до аст-рограф; астрографически.
АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Астрон. Астрографичен.
АСТРОГРАФИЯ ж. Астрон. Описание на небесни тела.
АСТРОЛАБИЯ ж. Астрон. Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.
445
АСТРО-
— От лат. astrolabium.
АСТРОЛОГ, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с астрология. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград. В. Мутафчиева, KB, 209. Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години. Св. Минков, БФ, 17. Използува-йки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите. . кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110.
АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до астрология; астро-логически. Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.
АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, а, о, мн. и, прил. Астрологичен.
АСТРОЛОГИЯ ж. Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще. К. Калчев, СТ, 197-198. Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече. И. Йовков, ВАХ, 8.
— От гр. астхроЯ,оу(а ’наука за звездите’.
АСТРОЛОЖКА ж. Жена астролог. Ас-троложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им. ДТ, 1999, бр. 290, 13.
АСТРОМЕТРИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела).
АСТРОНАВИГАТОР м. Спец. Специа лист по астронавигация.
АСТРОНАВИГАТОРКА ж. Спец. Же на астронавигатор.
АСТРОНАВИГАТОРСКИ, а, о, мн.
-и. Спец. Прил. от астронавигатор. Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астрона-вигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок. Л. Дилов, МСП, 107.
астронавигаторски
