Page:RBE Tom2.djvu/240

са сос гордост и сос високоумие ония, кои-то произхождат от знаменити родители. И. Стоянович, ДСС (превод), 2.

— С. Врачански, Неделник, 1806.

ВИСОКОУ`МСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Високоумие.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИСОКОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и,

прил. Книж. Който се отличава с голяма устойчивост. Високоустойчиви лакове.

ВИСОКОУ`ЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който има много знания, познания. Ако будеш любител науки, ще бу-деш и високоучен. Й. Стоянович, ДДС (превод), 70. Той ся труди да ни докаже какви са били нашите предци, славни, високоуче-ни и трудолюбиви. X. Йоанович, Ц (превод), 64-65.

2. Който е израз, проява на много знания, познания. Говореше хубаво и прошарваше речта си с руски и старочерковни изрази. И това я правеше високоучена и мъчноразби-раема. Зл. Чолакова, БК, 117.

ВИСОКОФРЕКВЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Високочестотен. Висо-кофреквентни радиовълни. Високофрек-вентен ток.

ВИСОКОХУДО`ЖЕСТВЕН, -а, -о, мн.

-и, прил. Книж. Който се отличава с висока художественост. Възпитателната работа на театъра не се осъществява без пълноценен репертоар, без високохудожествена идейност. Н. Лилиев, Съч. III, 340. Литературните произведения трябва да бъдат високохудожествени по форма и по съдържание. А Високохудожествено произведение на изкуството. А Високохудожествено изпълнение на музикална композиция.

ВИСОКОХУМА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. 1. Който е много хуманен, човечен, човеколюбив. Лекарят трябва да бъде високохуманна личност.

2. Който е проява, израз на голяма хуманност, човечност, човеколюбив. Високохуманна постъпка. Високохуманно дело.

ВИСОКОЧЕ`Л, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е с високо чело. Противоп. нискочел. Високочел, с тънък нос и тънки устни, с деликатни бели ръце — напомняше човек, който се занимава преди всичко с умствен труд. А. Гуляшки, ЗР, 277. Той [сивият вълк] се отличаваше от другарите си със сивожълтия цвят на косъма — и с извънредно голямата си, високочела глава. Ем. Станев, ПЕГ, 66.

ВИСОКОЧЕСТО`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Който се отнася до електрически сигнали или ток с висока честота; високофреквентен. Противоп. нискочесто-тен. Високочестотен генератор. Високочестотен кабел.

О Високочестотен ток. Електр. Електрически променлив ток с честота над 10000 херца. По-късно заменили правия ток с високочестотен ток, произвеждан от специални лампови генератори. К, 1963, кн. 3, 35.

ВИСОКОЧУВСТВИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Техн. За апарати, уреди и под. — който отбелязва с извънредно голяма точност нужните данни. Навсякъде се работи със съвременна високочувствителна измерителна и регистрираща апаратура. ВН, 1961, бр. 3143, 4.

2. Фотогр. Който има висока степен на чувствителност към светлината или към тази област на електромагнитните вълни, към която е направен чувствителен. Високочувствителна лента.

ВИСОКОЯ`КОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Техн. Който притежава висока якост. — Най-кратко казано — обяснява началникът на обекта Христо Цочев — това е съчетание на предимствата на високоякостните материали — бетон и стомана. РД, 1981, бр. 67, 1. В Нипон Стийл Корпорейшън е създаден високоякостен въглероден композит. О, 1991, бр. 2, 9. Високоякостен чугун.

ВИСО`Н м. Рядко.. Фина ленена тъкан, произвеждана в Индия и в Египет в древността. „Но за онези, които не са ни слепи, ни глухи,., които знаят съблазънта на звънтящото злато, гънките на висона и разкоша на пурпура: — нима за тях нямаше у Тебе слова за вечен живот?“ Н. Райнов, БЛ, 250. Имаше някой человек богат, и ся обличаше с порфира (червена дреха), и с ви-сон (тънка ленена тъкан). П. Р. Славейков, СК, 25.

— От гр. βύσσоς.

ВИСОТА` ж. 1. Обикн. мн. Поет. Об-ширно свободно въздушно пространство, което се намира високо над земната повърхност; вис, висина. Никакъв орел не се вие из сините висоти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. Денем призраци мъгливи, / нощем тъмни тъмноти, / пъплят облаци дъждливи / в подне-бесни висоти. П. К. Яворов, Съч. I, 27. Едва съзрени облачета хвъркат / разпръснати в лазурни висоти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 142.

2. Обикн. мн. Височина (в 3 знач.). До тоя час никакъв гърмеж пред нас не бе се чул, ни около Пирот, ни по околните висоти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 170. Странджа не зашеметява като Рила със своите подоблач-ни висоти. Н. Хайтов, ШГ, 9. Тя гледа го: със раница голяма, / обрамчена на слабички плещи, / като че на екскурзия пак двама / ще гонят витошките висоти. Бл. Димитрова, Л, 171. Бръдо на планини наричат висотите на една планина, които ся свръз-ват с друга. Й. Груев, УЗ, 6.

3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. опред. Висока степен в развоя на нещо. Разкопаните досега могили са дали ценни материали, от които можем да заключим на каква кул-