Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/385“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>Книж. Прил. от</i> апаратура. <i>Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.</i> | <i>Книж. Прил. от</i> апаратура. <i>Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАРАТУРОСТРОЕНЕ <i>ср.</i> Апарато-строене. | + | <b>АПАРАТУРОСТРОЕНЕ</b> <i>ср.</i> Апарато-строене. |
---- | ---- | ||
| − | АПАРАТЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). <i>Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка.</i> Н. Стефанова, ОС, 137. <i>Тихо е, чува се само щракането на фо-тографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите.</i> П. Вежинов, ДМ, 6. | + | <b>АПАРАТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). <i>Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка.</i> Н. Стефанова, ОС, 137. <i>Тихо е, чува се само щракането на фо-тографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите.</i> П. Вежинов, ДМ, 6. |
---- | ---- | ||
| − | АПАРАТЧИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. <i>След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете по-лушария на земята: „Тук „Звезда“... Ма-точкин Шар... 73° и 35 | + | <b>АПАРАТЧИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. <i>След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете по-лушария на земята: „Тук „Звезда“... Ма-точкин Шар... 73° и 35 ’ северна ширина... „</i> Ст. Волев, МС, 77. |
2. Радиотелеграфист. | 2. Радиотелеграфист. | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— Рус. аппаратчик. | — Рус. аппаратчик. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАРТАМЕНТ <i>м.</i> Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. <i>Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила.</i> Д. Габе, МТ, 97. <i>Двустаен апартамен. Апартамент с обширен хол.</i> | + | <b>АПАРТАМЕНТ</b> <i>м.</i> Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. <i>Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила.</i> Д. Габе, МТ, 97. <i>Двустаен апартамен. Апартамент с обширен хол.</i> |
— От фр. appartement. | — От фр. appartement. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАРТАМЕНТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апартамент. <i>Апартаментна площ.</i> | + | <b>АПАРТАМЕНТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апартамент. <i>Апартаментна площ.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПАРТАМЕНТЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> апартамент. — <i>А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни...</i> Св. Минков, РТК, 104. | + | <b>АПАРТАМЕНТЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. от</i> апартамент. — <i>А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни...</i> Св. Минков, РТК, 104. |
---- | ---- | ||
| − | АПАРТЕЙД, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото мал-Црнство. <i>Мирът днес е широко понятие,.., tffou е борба за пълна политическа и икономическа независимост,.., за премахване на расизма^ апартейда и неофашизма.</i> О, 1977, | + | <b>АПАРТЕЙД</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото мал-Црнство. <i>Мирът днес е широко понятие,.., tffou е борба за пълна политическа и икономическа независимост,.., за премахване на расизма^ апартейда и неофашизма.</i> О, 1977, |
Англ. apartheid. | Англ. apartheid. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАСИОНАТО <i>нареч. Муз.</i> Страстно, въодушевено. | + | <b>АПАСИОНАТО</b> <i>нареч. Муз.</i> Страстно, въодушевено. |
25 Речник на българския език, т. I | 25 Речник на българския език, т. I | ||
---- | ---- | ||
| − | АДАРАТУРОСТРОЕНЕ | + | <b>АДАРАТУРОСТРОЕНЕ</b> |
— Ит. appassionato. | — Ит. appassionato. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`Т <i>м. Минер.</i> Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. <i>Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр.</i> П. Делирадев, В, 52. | + | <b>АПАТИ`Т</b> <i>м. Минер.</i> Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. <i>Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр.</i> П. Делирадев, В, 52. |
— От гр. алатг| ’измама, хитрост’. | — От гр. алатг| ’измама, хитрост’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апатит. Апатитови мини. | + | <b>АПАТИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Прил. от</i> апатит. Апатитови мини. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апатит. <i>Апатитов концентрат.</i> | + | <b>АПАТИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> апатит. <i>Апатитов концентрат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. <i>И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм гр сам,.., апатичен към всичко наоколо.</i> Й. Йовков, Разк. III, 96. <i>Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен.</i> Р, 1926, бр. 213, 3. | + | <b>АПАТИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. Книж.</i> 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. <i>И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм гр сам,.., апатичен към всичко наоколо.</i> Й. Йовков, Разк. III, 96. <i>Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен.</i> Р, 1926, бр. 213, 3. |
2. Който изразява или в който има апатия, апатически. <i>Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство.</i> Т. Влайков, Мис., 1889, кн.1, 3. <i>Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. | 2. Който изразява или в който има апатия, апатически. <i>Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство.</i> Т. Влайков, Мис., 1889, кн.1, 3. <i>Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
— От гр. алаяЗт^ ’спокоен, безчувствен’ през рус. ana-тичньш. | — От гр. алаяЗт^ ’спокоен, безчувствен’ през рус. ana-тичньш. | ||
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Нежел.</i> Апатичен (във 2 знач.). <i>Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са доилле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929,240. ^ | + | <b>АПАТИ`ЧЕСКИ</b>, -a, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж. Нежел.</i> Апатичен (във 2 знач.). <i>Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са доилле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929,240. ^ |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧНО. <i>Книж. Нареч. от</i> апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. <i>Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар.</i> И. Йовков, Разк. I, 72. <i>Печатарят излезе на дървения кей,.. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива.</i> П. Вежинов, ДБ, 36. | + | <b>АПАТИ`ЧНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. <i>Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар.</i> И. Йовков, Разк. I, 72. <i>Печатарят излезе на дървения кей,.. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива.</i> П. Вежинов, ДБ, 36. |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧНО СТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> апатичен. <i>Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастир</i> | + | <b>АПАТИ`ЧНО СТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Книж. Отвл. същ. от</i> апатичен. <i>Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастир</i> |
---- | ---- | ||
| − | АПАТИ`ЧНО СТ | + | <b>АПАТИ`ЧНО СТ</b> |
385 | 385 | ||
Версия от 19:47, 4 декември 2012
Книж. Прил. от апаратура. Апаратурна фабрика. Апаратурен завод. Апаратурен цех. Апаратурно производство.
АПАРАТУРОСТРОЕНЕ ср. Апарато-строене.
АПАРАТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апарат; малък обикн. фото апарат (в 1 знач.). Носеше със себе си апаратчето, но не направи нито една снимка. Н. Стефанова, ОС, 137. Тихо е, чува се само щракането на фо-тографическите апаратчета или краткото ручене на киноснимачите. П. Вежинов, ДМ, 6.
АПАРАТЧИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. В някои производства — лице, което работи с апарат или апаратура. След час апаратчикът от борда на „Звезда“ приемаше по радиото и предаваше по двете по-лушария на земята: „Тук „Звезда“... Ма-точкин Шар... 73° и 35 ’ северна ширина... „ Ст. Волев, МС, 77.
2. Радиотелеграфист.
3. Партиен или държавен функционер по време на комунистическото управление в някои страни след Втората световна война до 1989 г. Постепенно, при това с помощта на общественото мнение, успял [Дуб-чек] да отстрани старата гвардия апа-ратчици и начело дошли нови хора. Г . Данаилов, ДС, 205.
— Рус. аппаратчик.
АПАРТАМЕНТ м. Самостоятелно жилищно помещение в голяма сграда, което се състои от няколко стаи и съответни сервизни помещения. Възпитателите и учителите живееха в същото здание, където имаха свои апартаменти в страничните крила. Д. Габе, МТ, 97. Двустаен апартамен. Апартамент с обширен хол.
— От фр. appartement.
АПАРТАМЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апартамент. Апартаментна площ.
АПАРТАМЕНТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от апартамент. — А пък аз, понеже се занимавам сега с комисионерство и имам връзки с разни предприемачи, ще гледам да ви намеря някое тъй по-износно апартаментче. Две стаи и кухня ще ви бъдат предостатъчни... Св. Минков, РТК, 104.
АПАРТЕЙД, мн. няма, м. Полит. Политика на расово обособяване и дискриминация на черното и цветнокожото население от държавата на ЮАР (през 1948-1999 г.), осъществявана в интерес на бялото мал-Црнство. Мирът днес е широко понятие,.., tffou е борба за пълна политическа и икономическа независимост,.., за премахване на расизма^ апартейда и неофашизма. О, 1977,
Англ. apartheid.
АПАСИОНАТО нареч. Муз. Страстно, въодушевено.
25 Речник на българския език, т. I
АДАРАТУРОСТРОЕНЕ
— Ит. appassionato.
АПАТИ`Т м. Минер. Минерал, калциев сулфат, безцветен до бял с различни оттенъци, призматичен или плочест, използуван главно за добиване на фосфорни торове. Освен кварц, витошките пясъци съдържат части и от други, тежко разедливи минерали, като магнетит, злато, апатит и пр. П. Делирадев, В, 52.
— От гр. алатг| ’измама, хитрост’.
АПАТИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от апатит. Апатитови мини.
АПАТИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от апатит. Апатитов концентрат.
АПАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Обхванат от апатия; безразличен, равнодушен, безчувствен, безучастен. И друг път аз съм срещал стария труженик, срещал съм гр сам,.., апатичен към всичко наоколо. Й. Йовков, Разк. III, 96. Лишното многословие: дълго продължаващите разговори все между едни и същи, най-често само две, лица; обилните и дълги монолози..; прекалено сплетената и постоянно усложняваща се драматична интрига; най-после — тъй отдалечената и малко известна нам историческа действителност, върху която е построена трагедията — правят зрителя апатичен и хладен. Р, 1926, бр. 213, 3.
2. Който изразява или в който има апатия, апатически. Калинов, среден мъж, с пълно мургаво лице,.., с уморен и почти апатичен поглед, — беше виден чиновник в едно министерство. Т. Влайков, Мис., 1889, кн.1, 3. Огнянов се разхождаше живо из стаята,.., без да обръща внимание на апатичното и заспало лице на псалта. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125.
— От гр. алаяЗт^ ’спокоен, безчувствен’ през рус. ana-тичньш.
АПАТИ`ЧЕСКИ, -a, -о, мн. -и, прил. Книж. Нежел. Апатичен (във 2 знач.). Чудно е, наистина, че нашите братия македонци не са доилле още до апатическо отчаяние при такъв мизерен живот, а все пак работят явно и тайно за своето освобождение изпод турското иго. Хр. Ботев, Съч., 1929,240. ^
АПАТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от апатичен; с безразличие, равнодушно, безучастно. Илия е уморен, но някак апатично спокоен, седнал е и гризе сухар. И. Йовков, Разк. I, 72. Печатарят излезе на дървения кей,.. По това време там нямаше никой освен граничния войник, който се бе облегнал на една камара сандъци и гледаше апатично към залива. П. Вежинов, ДБ, 36.
АПАТИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от апатичен. Това също дете е наредено да ни прислужва. Много пъргаво, много послушно, но то вече носи на лицето си бледата маска на манастир
АПАТИ`ЧНО СТ
385
