Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/356“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>нерската си титла.</i> Г. Белев, КВА, 326-327. <i>Англосаксонски държави.</i> | <i>нерската си титла.</i> Г. Белев, КВА, 326-327. <i>Англосаксонски държави.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОСАКСОНЦИ <i>мн., ед.</i> (рядко) англосаксонец <i>м.</i> 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република. 2. <i>Рядко. Остар.</i> Англосакси. <i>Но римляне-те,.. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците.</i> СбС, 13. | + | <b>АНГЛОСАКСОНЦИ</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) англосаксонец <i>м.</i> 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република. 2. <i>Рядко. Остар.</i> Англосакси. <i>Но римляне-те,.. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците.</i> СбС, 13. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФИЛ <i>м.</i> Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. <i>Известно беше, че той</i> [Кумунду-рос] <i>е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 301. <i>Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка.</i> Ем. Манов, ДСР, 10. | + | <b>АНГЛОФИЛ</b> <i>м.</i> Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. <i>Известно беше, че той</i> [Кумунду-рос] <i>е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 301. <i>Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка.</i> Ем. Манов, ДСР, 10. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФИ`ЛКА <i>ж.</i> Жена англофил. | + | <b>АНГЛОФИ`ЛКА</b> <i>ж.</i> Жена англофил. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФИ`ЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> англофил. <i>Англофилска политика.</i> | + | <b>АНГЛОФИ`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> англофил. <i>Англофилска политика.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФИ`ЛСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> анг-лофилски; като англофил. <i>Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите.</i> Д. Димов, Т, 354. | + | <b>АНГЛОФИ`ЛСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> анг-лофилски; като англофил. <i>Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите.</i> Д. Димов, Т, 354. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФИ`ЛСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр. | + | <b>АНГЛОФИ`ЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФОБ <i>м.</i> Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика. | + | <b>АНГЛОФОБ</b> <i>м.</i> Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФОБКА <i>ж.</i> Жена англофоб. | + | <b>АНГЛОФОБКА</b> <i>ж.</i> Жена англофоб. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФОБСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр. | + | <b>АНГЛОФОБСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр. |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОФОБСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до англофоб или до англо-фобство. <i>Англофобска политика.</i> | + | <b>АНГЛОФОБСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до англофоб или до англо-фобство. <i>Англофобска политика.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНГОЛЕЦ, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В <i>групата ни има двама анголци.</i> 2. Гражданин, поданик на Ангола. | + | <b>АНГОЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, <i>м.</i> 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В <i>групата ни има двама анголци.</i> 2. Гражданин, поданик на Ангола. |
---- | ---- | ||
| − | АНГОЛКА <i>ж.</i> 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола. 2. Гражданка, поданичка на Ангола. | + | <b>АНГОЛКА</b> <i>ж.</i> 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола. 2. Гражданка, поданичка на Ангола. |
---- | ---- | ||
| − | АНГОЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с Ангола и анголците. <i>Конго-анското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден.</i> НД, 1963, бр. 163, 3. 2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. <i>Анголски гражданин. Анголски селяни.</i> | + | <b>АНГОЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с Ангола и анголците. <i>Конго-анското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден.</i> НД, 1963, бр. 163, 3. 2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. <i>Анголски гражданин. Анголски селяни.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНГЛОСАКСОНЦИ | + | <b>АНГЛОСАКСОНЦИ</b> |
3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. <i>Анголско кафе.</i> | 3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. <i>Анголско кафе.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АНГОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прил. от</i> Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. <i>Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина.</i> Кр. Генд-жев и др., Ж, 78. <i>В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек. . Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 59. <i>Ангорска котка.</i> | + | <b>АНГОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. <i>Прил. от</i> Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. <i>Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина.</i> Кр. Генд-жев и др., Ж, 78. <i>В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек. . Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза.</i> Г. Ралчев, ДМЖ, 59. <i>Ангорска котка.</i> |
2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. <i>Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизи-торски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите^ многобройни влакна от ангорска вълна.</i> И. Попов, СЛ, 169. <i>Ангорска прежда.</i> | 2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. <i>Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизи-торски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите^ многобройни влакна от ангорска вълна.</i> И. Попов, СЛ, 169. <i>Ангорска прежда.</i> | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНГОРА <i>ж.</i> 1. Прежда от ангорска вълна. <i>Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене.</i> ВЖ, 1999, бр. 49, 15. | + | <b>АНГОРА</b> <i>ж.</i> 1. Прежда от ангорска вълна. <i>Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене.</i> ВЖ, 1999, бр. 49, 15. |
2. Тъкан, плетиво от тази прежда. <i>Обичам да нося ангора.</i> | 2. Тъкан, плетиво от тази прежда. <i>Обичам да нося ангора.</i> | ||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
— От собств. | — От собств. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНГРЕНАЖ <i>м. Техн.</i> Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго. | + | <b>АНГРЕНАЖ</b> <i>м. Техн.</i> Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго. |
— Фр. engrenage ’зъбно колело’. | — Фр. engrenage ’зъбно колело’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНГРЕНАЖЕН, -жна, -жна, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до ангренаж. <i>Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата</i> [във воденицата с долапи] <i>се смила същото количество брашно, както при караджейката.</i> Ив. Коларов, Е, 13. <i>Ангре-нажна връзка. Ангренажен ремък.</i> | + | <b>АНГРЕНАЖЕН</b>, -жна, -жна, <i>мн.</i> -жни, <i>прил. Техн.</i> Който се отнася до ангренаж. <i>Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата</i> [във воденицата с долапи] <i>се смила същото количество брашно, както при караджейката.</i> Ив. Коларов, Е, 13. <i>Ангре-нажна връзка. Ангренажен ремък.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АНГРО <i>нареч. Разг.</i> При търгуване — на големи количества, на едро. — <i>А ти, чорбаджи, къде си тръгнал?. . — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 576. | + | <b>АНГРО</b> <i>нареч. Разг.</i> При търгуване — на големи количества, на едро. — <i>А ти, чорбаджи, къде си тръгнал?. . — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 576. |
О На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — <i>Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески.</i> Ат. Мандаджиев, БЦР, 60. | О На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — <i>Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески.</i> Ат. Мандаджиев, БЦР, 60. | ||
| Ред 57: | Ред 57: | ||
— Фр. en gros ’на едро’. | — Фр. en gros ’на едро’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АНГРО | + | <b>АНГРО</b> |
Версия от 19:32, 4 декември 2012
нерската си титла. Г. Белев, КВА, 326-327. Англосаксонски държави.
АНГЛОСАКСОНЦИ мн., ед. (рядко) англосаксонец м. 1. Общо название на говорещите английски език народи във Великобритания, САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия и Южноафриканската република. 2. Рядко. Остар. Англосакси. Но римляне-те,.. са се грижиле твърде малко за тая колония, и британците са биле принудени да се подчинат на англосаксонците. СбС, 13.
АНГЛОФИЛ м. Привърженик и поклонник на английската нация, политика и култура. Известно беше, че той [Кумунду-рос] е ревностен англофил и като такъв би трябвало да одобрява въстанието, на което по силата на политическите противоречия английският външен министър лорд Ръсел даваше, макар и привидна, дипломатическа подкрепа. Ст. Дичев, ЗС I, 301. Христов, известен като англофил още отпреди, наскоро бе влязъл в политическия кръг „Звено“ — една отечественофронтовска групировка. Ем. Манов, ДСР, 10.
АНГЛОФИ`ЛКА ж. Жена англофил.
АНГЛОФИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от англофил. Англофилска политика.
АНГЛОФИ`ЛСКИ. Нареч. от прил. анг-лофилски; като англофил. Зара наведе над фон Гайер бедуинската си глава и почна да му разправя поверително най-новите слухове между англофилски настроените обитатели на вилите. Д. Димов, Т, 354.
АНГЛОФИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Силна привързаност към всичко английско, преклонение пред английската нация, политика, култура и пр.
АНГЛОФОБ м. Лице, което ненавижда английската нация и култура, противник на английската политика.
АНГЛОФОБКА ж. Жена англофоб.
АНГЛОФОБСТВО, мн. няма, ср. Омраза към всичко английско, към английската нация, политика, култура и пр.
АНГЛОФОБСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до англофоб или до англо-фобство. Англофобска политика.
АНГОЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Лице, което по произход е от основното население на Ангола, държава в Югозападна Африка. В групата ни има двама анголци. 2. Гражданин, поданик на Ангола.
АНГОЛКА ж. 1. Жена, която по произход е от основното население на Ангола. 2. Гражданка, поданичка на Ангола.
АНГОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с Ангола и анголците. Конго-анското правителство е признало анголско правителство в изгнание, начело с Роберто Холден. НД, 1963, бр. 163, 3. 2. Който по произход е анголец или е поданик на Ангола. Анголски гражданин. Анголски селяни.
АНГЛОСАКСОНЦИ
3. Който се отглежда или произвежда в Ангола. Анголско кафе.
АНГОРСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Прил. от Ангора (град в Мала Азия, днес — Анкара, столица на Турция). • Като определение в сложни термини — название на особена порода питомни животни, които се отличават с мек и дълъг косъм. Ангорската коза .. се развъжда заради нейната мека, дълга, извита и с копринен блясък козина. Кр. Генд-жев и др., Ж, 78. В поредицата на изброяване на породите зайци и техните качества стигнахме до най-интересния — ангорския заек. . Повечето от учените смятат, че името се определя не от произхода, а поради това, че вълната му прилича на тази на ангорската коза. Г. Ралчев, ДМЖ, 59. Ангорска котка.
2. За прежда, вълна — който е направен от косъма на такава коза или такъв заек. Скандалът започнал с традиционния въпрос на Милка, жена му, кой свестен човек се прибира по никое време. Нейният инквизи-торски поглед открил по предницата на сакото му и по ръкавите^ многобройни влакна от ангорска вълна. И. Попов, СЛ, 169. Ангорска прежда.
— От собств.
АНГОРА ж. 1. Прежда от ангорска вълна. Шапките от мохер или ангора са актуални, леки и топли за носене. ВЖ, 1999, бр. 49, 15.
2. Тъкан, плетиво от тази прежда. Обичам да нося ангора.
— От собств.
АНГРЕНАЖ м. Техн. Система от зъбни колела, които предават движение едно на друго.
— Фр. engrenage ’зъбно колело’.
АНГРЕНАЖЕН, -жна, -жна, мн. -жни, прил. Техн. Който се отнася до ангренаж. Чрез ангренажно предаване с дървени зъбчати колела и с три пъти по-малък дебит на водата [във воденицата с долапи] се смила същото количество брашно, както при караджейката. Ив. Коларов, Е, 13. Ангре-нажна връзка. Ангренажен ремък.
АНГРО нареч. Разг. При търгуване — на големи количества, на едро. — А ти, чорбаджи, къде си тръгнал?. . — Аз ли бе, ефенди? Стока купувам във Влашко и я продавам в Турско — ангро! Ст. Дичев, ЗС I, 576.
О На ангро, приказвам (плещя и под.). Преувеличено и не съвсем обмислено (приказвам). — Аз не лъжех дядото, не му говорех на ангро, когато се възхищавах от родния му Бабаески. Ат. Мандаджиев, БЦР, 60.
— Досьо — каза Илия, като сви грозно надвисналите над очите си като пармаклъци вежди, — ти започна много на ангро да плещиш! А. Гуляшки, МТС, 117.
— Фр. en gros ’на едро’.
АНГРО
