Page:RBE Tom1.djvu/352

ри. Д. Талев, ЖС, 296. „Нека те не плаши, дете, / никаква злокобна мощ: / божи ангели на стража / бдят над тебе ден и нощ.“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 55. Ангел на смъртта.

2. Прен. Много добър, кротък или много хубав човек. — Аз съм бил недостоен за любовта на един ангел... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 218. — И ангели да са, пак ще почнат да роптаят. Много е лоша храната, другарю поручик. П. Вежинов, BP, 184. Мястото беше райско, защото там живееше ангел — мома, украсена със сичките хубости на зелената младост. Н. Бончев, Р (превод), 73. // Гальов. Разг. Нежно назоваване или обръщение към любимо лице. И плача пак, но сладки са сълзите, / пролени за минутите честити, / прекарани със теб, о ангел мой. К. Христов, ПВ, 51. —Да, никога няма да се делим, пиле: .. — Никога, никога, ангело. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 96-97. О Ангел небесен. Обикн. Ирон. Много добър, много кротък, незлоблив човек. Бия (блъскам, бъхтя) си ангелите (ангела). Разг. 1. Влагам прекомерно старание и труд в някаква непосилна работа. — Който смята да прави халва и катран, нека си бие ангелите из Доспата — отвръщаха недоволните. Л. Стоянов, Б, 136. — Хе-е-е, учил съм ги [момчетата]. Как съм си бъхтал ангела от всекиго челяк да изкарам, хаджи. П. Тодоров, Събр. пр. II, 339. — Ние си блъскаме ангелите с това пиано, а кой ще свири на него? — Има кой! — отвърнах загадъчно. Бл. Димитрова, ПКС, 283. 2. Мъча се да намеря изход от някакво трудно положение, мъча се да разбера, да разреша нещо. Аз тъкмо си биех ангелите и се чудех как да отговоря на мама. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 107. Той си блъскаше ангелите с въпроса какво поведение да държи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 150. — Бъхтя си ангелите над таз зацапана хартийка, дето нищо не й се отбира — отвърна Малеев. Ст. Марков, ДБ, 9.

— Нали е учен, иска да ни надхитри — .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 3. Съжалявам много, разкайвам се за нещо, станало по моя вина. Изкарвам си / изкарам си ангелите. Разг. Силно се изплашвам. Слаб ми е ангелът. Разг. За мъж

— имам слабост към жените, лесно се увличам по жени. Иванов: Ах, Ирина! Чудо момиче!... Планински кристал. Квачков: Нали? Иванов: Усещам, нещо ме гъделич-ка вече в сърцето... знаеш, ангелът ми е много слаб. Ст.Л.Костов, М, 48. — Слаб му е ангелът на Моколо по тънката част. С. Северняк, ИРЕ, 136.

— От гр. аууеХсх; ’вестител’.

---

АНГЕЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: като ангел, ангелски, напр.: ангелолик, ангелообра-зен, ангеловиден, ангелоподобен и под.

---

АНГЕЛО-

---

АНГЕЛОГЛАСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който има хубав глас. Непре-жалили свидната загуба на ангелогласната вълшебница, ние скърбим и за немарата към нейното божествено изкуство. БНТ, 1940, бр.202, 2. Макар и приключил твърде рано своята плодна сценическа дейност, тоя ангелогласен Баян на българското племе остави дълбоки и трайни следи в живота на младата ни оперна култура. Ил. Арнаудов, БНТ, 1941, бр.209, 1.

---

АНГЕЛОСАМ СЕ. Вж. ангелосвам

се.

---

АНГЕЛОСВАМ СЕ, -аш се, несв.; ан-гелосам се, -аш се, св., непрех. Остар и диал. 1. Ставам ангел (Ст. Младенов, БТР). 2. Прен. Агонизирам, умирам. Не видиш ли, че се е ангелосал? Отива си вече! Ст. Младенов, БТР I, 76.

---

АНГЕЛ-ПАЗИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. ангели-пази`тели, м. Рядко. Ангел-хранител. Той се грижеше и за Елка, и за господаря си,.. , с нежността на ангел-пазител. Елин Пелин, Съч. III, 72.

---

АНГЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи или е присъщ на ангел, който е свързан с ангел (в 1 знач.). Прохладен лъх от ангелско крило, / о ангел, о дете, / зефирен лъх от ангелско крило / сред зной облъхва моето чело. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Защо сърцето няма свой собствен език? Защо не е ангелска арфа да излее в небесни химни радостта си? ... Ив. Вазов, Съч. XX, 16. — А що дириш в небесата? /

— Покой подир бедите на земята. / И аз да вляза в ангелския хор / и да ме милва Божий кротък взор. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 127. Аз влюбен съм във бляска на росата

— / по-чиста и от ангелски сълзи. К. Христов, ВС, 1898, кн.1, 64.

2. Прен. Който е присъщ на ангел (във 2 знач.). — С него ти живот ще живееш. И на хубост хубаво, и душа ангелска има. И. Петров, НЛ, 61. Аз го погледнах с благоговение, защото неговото ангелско лице, него-вий кротък поглед, в който блещеше небесна благодат — караха мя неволно да благоговея пред него. В. Друмев, НФ, 28. Като нищо да не е било, то обви тънката си ръка около шията на по-младия си брат и с ангелски израз на хубавото си личице, с меден глас попита: — Бате Лазе, ти нали ще станеш апостол? Д. Талев, ЖС, 196.

---

АНГЕЛ-ХРАНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. анге ли-храни`тели, м. 1. Църк. Ангел, който според народни вярвания съпровожда човека от раждането му и го пази, предпазва; ангел-пазител. Застанахме около него като анге-ли-хранители и зачакахме. Н. Каралиева, Н, 33. Тогава готвачката се спусна като ангел-хранител върху него, покри го с щедрото си тяло и с женска самонадеяност разпери ръце за защита. Е. Кузманов, ЧДБ, 73-74.

---

АНГЕЛ-ХРАНИ`ТЕЛ