Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/337“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | АМФИБИОЛОГ, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по амфибиология. | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>АМФИБИОЛОГ</b>, <i>мн.</i> -зи, <i>м.</i> Учен, специалист по амфибиология. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Зоол. Прил. от</i> амфибиолог <i>и от</i> амфибиология; амфибиологически. | + | <b>АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Зоол. Прил. от</i> амфибиолог <i>и от</i> амфибиология; амфибиологически. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Зоол.</i> Амфибиологичен. | + | <b>АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Зоол.</i> Амфибиологичен. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБИОЛОГИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Зоол.</i> Наука за земноводните животни. _От гр. ар.ф{рю<; ’земноводен’ + Хоуос; ’наука’. | + | <b>АМФИБИОЛОГИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Зоол.</i> Наука за земноводните животни. _От гр. ар.ф{рю<; ’земноводен’ + Хоуос; ’наука’. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБИЯ <i>ж.</i> 1. <i>Зоол.</i> Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.). | + | <b>АМФИБИЯ</b> <i>ж.</i> 1. <i>Зоол.</i> Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.). |
2. <i>Бот.</i> Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша. | 2. <i>Бот.</i> Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша. | ||
| Ред 15: | Ред 17: | ||
— От гр. ацф( ’на две страни’ + pioq ’живот’. | — От гр. ацф( ’на две страни’ + pioq ’живот’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Минер.</i> Който е от амфибол, който съдържа амфибол. <i>Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.</i> | + | <b>АМФИБОЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Минер.</i> Който е от амфибол, който съдържа амфибол. <i>Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛ <i>м. Минер.</i> Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в маг-матични и метаморфни скали. | + | <b>АМФИБОЛ</b> <i>м. Минер.</i> Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в маг-матични и метаморфни скали. |
| − | — От гр. а(1ф{роА.о^ | + | — От гр. а(1ф{роА.о^’двусмислен’. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛИ`Т <i>м. Геол.</i> Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз. | + | <b>АМФИБОЛИ`Т</b> <i>м. Геол.</i> Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛИ`ТЕН, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Геол. Прил. от</i> амфиболит. | + | <b>АМФИБОЛИ`ТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни. <i>Геол. Прил. от</i> амфиболит. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛИ`ТОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит. | + | <b>АМФИБОЛИ`ТОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Геол.</i> Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Двузначен, двусмислен. 2. <i>Мед.</i> Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска. | + | <b>АМФИБОЛИ`ЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>прил. 1. Литер.</i> Двузначен, двусмислен. 2. <i>Мед.</i> Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска. |
— От гр. а|1ф{роХо<; ’неясен, съмнителен, двусмислен’. | — От гр. а|1ф{роХо<; ’неясен, съмнителен, двусмислен’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛИЯ <i>ж. Литер.</i> Двусмисле-ност, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва. | + | <b>АМФИБОЛИЯ</b> <i>ж. Литер.</i> Двусмисле-ност, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва. |
— Гр. ацфгроАла ’двусмислица’. | — Гр. ацфгроАла ’двусмислица’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИБОЛОВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i> Който съдържа амфибол. <i>Амфиболови шисти.</i> | + | <b>АМФИБОЛОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Минер.</i> Който съдържа амфибол. <i>Амфиболови шисти.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБРАХ <i>м. Остар. Литер.</i> Амфи-брахий. | + | <b>АМФИБРАХ</b> <i>м. Остар. Литер.</i> Амфи-брахий. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИБРАХИЙ, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Трисрична ритмическа стъпка в си- | + | <b>АМФИБРАХИЙ</b>, -ият, -ия, <i>мн.</i> -ии, <i>м. Литер.</i> Трисрична ритмическа стъпка в си- |
22 Речник на българския език, т. I лаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ^ — ^ /, напр.: Изгнаници клети, отломка нищожна, / от ви`наги храбър народ мъче-н й к. П. К. Яворов, Съч. I, 58. | 22 Речник на българския език, т. I лаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ^ — ^ /, напр.: Изгнаници клети, отломка нищожна, / от ви`наги храбър народ мъче-н й к. П. К. Яворов, Съч. I, 58. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИБИОЛОГ | + | <b>АМФИБИОЛОГ</b> |
— От гр. ацф1Рра%г><; ’кратък от двете страни’. | — От гр. ацф1Рра%г><; ’кратък от двете страни’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий. | + | <b>АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИКТИОНИЯ <i>ж. Истор.</i> Религиоз-но-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. <i>Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин,.. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската ам-фиктиония.</i> Р, 1927, бр.242, 3. | + | <b>АМФИКТИОНИЯ</b> <i>ж. Истор.</i> Религиоз-но-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. <i>Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин,.. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската ам-фиктиония.</i> Р, 1927, бр.242, 3. |
— От гр. Ац.ф1кгиоУБ<; ’държави — членки на религиоз-но-политически съюз със седалище в Делфи’. | — От гр. Ац.ф1кгиоУБ<; ’държави — членки на религиоз-но-политически съюз със седалище в Делфи’. | ||
---- | ---- | ||
| − | АМФИТЕАТРАЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е разположен както местата в амфитеатър. <i>Всички останали</i> [върхове] <i>наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове.</i> П. Делирадев, В, 63-64. <i>Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. | + | <b>АМФИТЕАТРАЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който е разположен както местата в амфитеатър. <i>Всички останали</i> [върхове] <i>наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове.</i> П. Делирадев, В, 63-64. <i>Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата.</i> Ив. Вазов, Съч. XVI, 29. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИТЕАТРАЛНО. <i>Нареч. от</i> амфи-театрален. <i>Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители.</i> Ал. Бабек, МЕ, 141. <i>Приказно е Търново,.. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 11. <i>По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете.</i> П. Вежинов, ДМ, 27. | + | <b>АМФИТЕАТРАЛНО</b>. <i>Нареч. от</i> амфи-театрален. <i>Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители.</i> Ал. Бабек, МЕ, 141. <i>Приказно е Търново,.. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му.</i> Г. Дръндаров, ВЗ, 11. <i>По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете.</i> П. Вежинов, ДМ, 27. |
---- | ---- | ||
| − | АМФИТЕАТЪР, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Архит.</i> 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. <i>Куриол,.. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други,.. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К.</i> Величков, ПССъч. III, 20. <i>Борбите ставали в т.н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е из</i> | + | <b>АМФИТЕАТЪР</b>, <i>мн.</i> -три, след <i>числ.</i> -търа, <i>м. Архит.</i> 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. <i>Куриол,.. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други,.. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К.</i> Величков, ПССъч. III, 20. <i>Борбите ставали в т.н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е из</i> |
---- | ---- | ||
| − | АМФИТЕАТЪР | + | <b>АМФИТЕАТЪР</b> |
Версия от 19:21, 4 декември 2012
АМФИБИОЛОГ, мн. -зи, м. Учен, специалист по амфибиология.
АМФИБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Зоол. Прил. от амфибиолог и от амфибиология; амфибиологически.
АМФИБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Амфибиологичен.
АМФИБИОЛОГИЯ, мн. няма, ж. Зоол. Наука за земноводните животни. _От гр. ар.ф{рю<; ’земноводен’ + Хоуос; ’наука’.
АМФИБИЯ ж. 1. Зоол. Земноводно животно, чиито личинки дишат с хриле, а възрастните животни с дробове (напр. жабата, дъждовникът и др.).
2. Бот. Земноводно растение, което вирее във вода, но може да вирее и на суша.
3. Спец. Самоходна машина, която е пригодена да се движи по суша и по вода или по въздух. Автомобил-амфибия. Самолет-ам-фибия. Танк-амфибия. Велосипед-амфибия.
— От гр. ацф( ’на две страни’ + pioq ’живот’.
АМФИБОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Минер. Който е от амфибол, който съдържа амфибол. Амфиболни кристали. Амфиболен сиенит.
АМФИБОЛ м. Минер. Различно обагрен, най-често черен, кафяв или тъмнозелен силикатен минерал с призматични до игловидни форми, разпространен главно в маг-матични и метаморфни скали.
— От гр. а(1ф{роА.о^’двусмислен’.
АМФИБОЛИ`Т м. Геол. Скала с тъмнозелен или зеленикавочервен цвят, с масивна или шистозна структура, образувана главно от минералите амфибол и плагиоклаз.
АМФИБОЛИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Геол. Прил. от амфиболит.
АМФИБОЛИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който е от амфиболит, който съдържа амфиболит.
АМФИБОЛИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Литер. Двузначен, двусмислен. 2. Мед. Който се отнася до непостоянна температура, до колебливо състояние на организма при болест, треска.
— От гр. а|1ф{роХо<; ’неясен, съмнителен, двусмислен’.
АМФИБОЛИЯ ж. Литер. Двусмисле-ност, която произлиза или от влагането на различен смисъл в едни и същи думи, или от подреждането на думите в изречението, напр.: Неговата коса е остра. Да се обеси не да се помилва.
— Гр. ацфгроАла ’двусмислица’.
АМФИБОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер. Който съдържа амфибол. Амфиболови шисти.
АМФИБРАХ м. Остар. Литер. Амфи-брахий.
АМФИБРАХИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Литер. Трисрична ритмическа стъпка в си-
22 Речник на българския език, т. I лаботоническото стихосложение с ударение на средна сричка / ^ — ^ /, напр.: Изгнаници клети, отломка нищожна, / от ви`наги храбър народ мъче-н й к. П. К. Яворов, Съч. I, 58.
АМФИБИОЛОГ
— От гр. ацф1Рра%г><; ’кратък от двете страни’.
АМФИБРАХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е написан в стихотворната стъпка амфибрахий.
АМФИКТИОНИЯ ж. Истор. Религиоз-но-политически съюз в древна Гърция за защита на Делфи. Известни са в историята на древна Гърция повече от 70 случаи на разрешени конфликти по мирен начин,.. : конфликтът между месенци и спартанци (ок. 740 г. пр. Хр.), разрешен чрез арбитраж при посредничеството на Аргоската ам-фиктиония. Р, 1927, бр.242, 3.
— От гр. Ац.ф1кгиоУБ<; ’държави — членки на религиоз-но-политически съюз със седалище в Делфи’.
АМФИТЕАТРАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е разположен както местата в амфитеатър. Всички останали [върхове] наподобяват амфитеатрални тераси, които, гледани отдолу, стърчат като внушителни върхове. П. Делирадев, В, 63-64. Това село, лепнато на отсрещния бряг на реката, има амфитеатрално положение. То изглежда доста красиво със своите здрави, покрити с плочи къщи, накацали стройно по яра на Стражата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 29.
АМФИТЕАТРАЛНО. Нареч. от амфи-театрален. Вътре в огромната зала върху амфитеатрално наредените столове и кресла бяха насядали хиляди зрители. Ал. Бабек, МЕ, 141. Приказно е Търново,.. Между двата пролома на Янтра — Устието и Дервента — са накацали амфитеатрално къщите му. Г. Дръндаров, ВЗ, 11. По стръмните гористи брегове се виждаха тук-там селища, пръснати амфитеатрално по склоновете. П. Вежинов, ДМ, 27.
АМФИТЕАТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Архит. 1. В античността — театър, открито място за зрелища, където редовете от седалки за зрителите са разположени около арената или подиума в кръг или полукръг, като всеки по-отдалечен ред е по-висок от предходния. Куриол,.. , за да привлече народа към Цезаря, със средствата на тоя последния, е въздигнал два театра, разположени един срещу други,.. След свършването на представленията двата театра са се съединявали посредством грамадни подземни машини и са образували амфитеатър, дето зрителите и на двата театра, без да шавнат от местата си, са продължавали да гледат гладиаторски игри. К. Величков, ПССъч. III, 20. Борбите ставали в т.н. амфитеатри, каквито имало във всички големи градове на империята. Най-значителен, оцелял и до наши дни, е из
АМФИТЕАТЪР
