Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/288“
м |
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>за актуализация на офертите</i> [за придобиване на акции]. 24 часа, 1997, бр. 222, 21. <i>Актуализация на заплати. Актуализация на научен план.</i> | <i>за актуализация на офертите</i> [за придобиване на акции]. 24 часа, 1997, бр. 222, 21. <i>Актуализация на заплати. Актуализация на научен план.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТУАЛИЗИ`РАМ, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя нещо да стане актуално, съществено, необходимо за настоящия момент, за съвременната действителност. <i>Впечатленията ми от войната намериха отражение в повестта „Холера“., днес повече от всякога интересът към повестта „Холера“ се засилва. Може би затова че военните настроения на Запад, антивоенните на Изток създават този интерес, актуализират повестта.</i> ЛФ, 1958, бр.7, 8. актуализирам се <i>страд. Сега се актуализира финансовият план на фирмата, който включва прогноза за обема на реализацията по пазари.</i> Пари, 1992, бр. <i>\96,2.</i> | + | <b>АКТУАЛИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., прех.</i> Правя нещо да стане актуално, съществено, необходимо за настоящия момент, за съвременната действителност. <i>Впечатленията ми от войната намериха отражение в повестта „Холера“., днес повече от всякога интересът към повестта „Холера“ се засилва. Може би затова че военните настроения на Запад, антивоенните на Изток създават този интерес, актуализират повестта.</i> ЛФ, 1958, бр.7, 8. актуализирам се <i>страд. Сега се актуализира финансовият план на фирмата, който включва прогноза за обема на реализацията по пазари.</i> Пари, 1992, бр. <i>\96,2.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКТУАЛИЗИ`РАМ СЕ, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам актуален. <i>Въпросите на радиацията след войната се актуализираха в последно време.</i> | + | <b>АКТУАЛИЗИ`РАМ СЕ</b>, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> Ставам актуален. <i>Въпросите на радиацията след войната се актуализираха в последно време.</i> |
— От фр. actualiser. | — От фр. actualiser. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТУАЛИЗИ`РАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> актуализирам <i>и от</i> актуализирам се. | + | <b>АКТУАЛИЗИ`РАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> актуализирам <i>и от</i> актуализирам се. |
---- | ---- | ||
| − | АКТУАЛИ`ЗЪМ, -змът, зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Сравнително-исторически метод, съгласно който изходна точка за изучаване на геологическата история на Земята са съвременните геологически процеси. <i>Като се прилага методът на актуализма, от изводите на динамичната геология могат да се направят заключения за измененията и процесите, станали в земната кора през миналите геоложки времена.</i> Р. Христов и ДР-, Г, 4. | + | <b>АКТУАЛИ`ЗЪМ</b>, -змът, зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Геол.</i> Сравнително-исторически метод, съгласно който изходна точка за изучаване на геологическата история на Земята са съвременните геологически процеси. <i>Като се прилага методът на актуализма, от изводите на динамичната геология могат да се направят заключения за измененията и процесите, станали в земната кора през миналите геоложки времена.</i> Р. Христов и ДР-, Г, 4. |
---- | ---- | ||
| − | АКТУАЛНО <i>нареч.</i> Съвременно, навременно. <i>Този разказ и сега звучи актуално, той и сега е поучителен за характера и похватите на кариеристите от различни величини.</i> С, 1954, кн. 3, 124. <i>Той пише конкретно и актуално.</i> | + | <b>АКТУАЛНО</b> <i>нареч.</i> Съвременно, навременно. <i>Този разказ и сега звучи актуално, той и сега е поучителен за характера и похватите на кариеристите от различни величини.</i> С, 1954, кн. 3, 124. <i>Той пише конкретно и актуално.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКТУАЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на актуален. <i>Темите, които той засягаше, веднага добиваха актуалност.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 1947, 129. <i>Актуалност на тематиката.</i> | + | <b>АКТУАЛНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на актуален. <i>Темите, които той засягаше, веднага добиваха актуалност.</i> Б. Шивачев, Съч. I, 1947, 129. <i>Актуалност на тематиката.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОР <i>м.</i> Изпълнител на роля в театрално или друго представление; артист. <i>Той разбрал, че нашият млад театър, за да израсне, има нужда от добре школувани и академично подготвени актьори.</i> Ст. Гру-дев, ББ, 42. <i>От двете страни на сцената бяха оставени тесни проходи, дето актьорите туряха и меняваха костюми.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 25. <i>Цариград го</i> [Спиро] <i>познаваше като цирков актьор.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 235. <i>Комедиен актьор.</i> | + | <b>АКТЬОР</b> <i>м.</i> Изпълнител на роля в театрално или друго представление; артист. <i>Той разбрал, че нашият млад театър, за да израсне, има нужда от добре школувани и академично подготвени актьори.</i> Ст. Гру-дев, ББ, 42. <i>От двете страни на сцената бяха оставени тесни проходи, дето актьорите туряха и меняваха костюми.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 25. <i>Цариград го</i> [Спиро] <i>познаваше като цирков актьор.</i> Б. Шивачев, ПЮА, 235. <i>Комедиен актьор.</i> |
— Фр. acteur. — Хр. Ботев, Знаме, 1874-1875. | — Фр. acteur. — Хр. Ботев, Знаме, 1874-1875. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРКА <i>ж. Рядко.</i> Жена актьор. | + | <b>АКТЬОРКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Жена актьор. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРНА <i>ж. Остар.</i> Стая за актьори зад кулисите на сцена; гримьорна. | + | <b>АКТЬОРНА</b> <i>ж. Остар.</i> Стая за актьори зад кулисите на сцена; гримьорна. |
актуализи`рам | актуализи`рам | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. Който се отнася до актьор и е свързан с неговата работа. <i>Милка одобри и намери мъжествено решението на сестра си да прегърне актьорското поприще.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 115. <i>Благодарение на задълбоченото проникване в душевния мир на образа, на пламенния си темперамент и висока актьорска техника Масалитинова успява да доведе до зрителя богатата гама от мисли и чувства на своята героиня.</i> Т, 1955, кн.11, 44. <i>Държавната театрална школа прерасна в Държавно висше театрално училище с два отдела — актьорски и режисьорски.</i> НК, 1958, бр.9, 3. <i>Актьорска игра. Актьорско майсторство. Актьорско превъплъщение. Актьорско постижение. Актьорска стая. Актьорски колектив. Актьорско изкуство.</i> | + | <b>АКТЬОРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. Който се отнася до актьор и е свързан с неговата работа. <i>Милка одобри и намери мъжествено решението на сестра си да прегърне актьорското поприще.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 115. <i>Благодарение на задълбоченото проникване в душевния мир на образа, на пламенния си темперамент и висока актьорска техника Масалитинова успява да доведе до зрителя богатата гама от мисли и чувства на своята героиня.</i> Т, 1955, кн.11, 44. <i>Държавната театрална школа прерасна в Държавно висше театрално училище с два отдела — актьорски и режисьорски.</i> НК, 1958, бр.9, 3. <i>Актьорска игра. Актьорско майсторство. Актьорско превъплъщение. Актьорско постижение. Актьорска стая. Актьорски колектив. Актьорско изкуство.</i> |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСКИ. <i>Нареч. от прил.</i> актьорски; в актьорско отношение, като актьор. <i>Смело бихме могли да кажем, че той надхвърля актьорски целия колектив на филма.</i> НК, 1958, бр.2, 6. | + | <b>АКТЬОРСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> актьорски; в актьорско отношение, като актьор. <i>Смело бихме могли да кажем, че той надхвърля актьорски целия колектив на филма.</i> НК, 1958, бр.2, 6. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Дейност, професия на актьор. — <i>Защо да те не пуснат? Защото си актриса? Срамуват се от актриси?.. — Хай върви, с гордост, ти си актриса, не просекиня или улична жена... Цонка въздъхна. — Фотино, не за това се боя от лошия прием.. Де да беше само акт-ьорството ми...</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72-73. | + | <b>АКТЬОРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Дейност, професия на актьор. — <i>Защо да те не пуснат? Защото си актриса? Срамуват се от актриси?.. — Хай върви, с гордост, ти си актриса, не просекиня или улична жена... Цонка въздъхна. — Фотино, не за това се боя от лошия прием.. Де да беше само акт-ьорството ми...</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72-73. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСТВАМ и АКТЬОРСТВУ-ВАМ, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> 1. Играя като актьор. <i>Актьорствах няколко години в провинциални театри.</i> | + | <b>АКТЬОРСТВАМ</b> и <b>АКТЬОРСТВУ-ВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> 1. Играя като актьор. <i>Актьорствах няколко години в провинциални театри.</i> |
2. Играя на сцената неубедително, пресилено, маниерно; актьорнича. <i>Истинският артист трябва да живее в играта си, а не да актьорства.</i> | 2. Играя на сцената неубедително, пресилено, маниерно; актьорнича. <i>Истинският артист трябва да живее в играта си, а не да актьорства.</i> | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
3. <i>Прен.</i> Държа се неискрено, неестествено; актьорнича, преструвам се. | 3. <i>Прен.</i> Държа се неискрено, неестествено; актьорнича, преструвам се. | ||
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСТВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> актьорствам; актьорствувам. | + | <b>АКТЬОРСТВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> актьорствам; актьорствувам. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСТВУВАНЕ. Вж. актьорст вам. | + | <b>АКТЬОРСТВУВАНЕ</b>. Вж. актьорст вам. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРСТВУВАНЕ <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> актьорствувам; актьорствам. <i>Кръстьо поскитал, поскитал и решил да отиде пак при Пожаров. Артистът го приел с радост и почнал да му дава и други роли. Но и това „актьорствуване“ не вървяло гладко и безболезнено.</i> Ст. Грудев, ББ, 80-81. | + | <b>АКТЬОРСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> актьорствувам; актьорствам. <i>Кръстьо поскитал, поскитал и решил да отиде пак при Пожаров. Артистът го приел с радост и почнал да му дава и други роли. Но и това „актьорствуване“ не вървяло гладко и безболезнено.</i> Ст. Грудев, ББ, 80-81. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЬОРЧЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. Пренебр. от</i> актьор; незначителен актьор. | + | <b>АКТЬОРЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Умал. Пренебр. от</i> актьор; незначителен актьор. |
---- | ---- | ||
| − | АКТЮЕР <i>м.</i> Специалист по приложна статистика и теория на вероятностите за нуждите на финансовото проектиране и застраховките. | + | <b>АКТЮЕР</b> <i>м.</i> Специалист по приложна статистика и теория на вероятностите за нуждите на финансовото проектиране и застраховките. |
— От лат. aituarius ’книговодител’ през фр. actuaire. | — От лат. aituarius ’книговодител’ през фр. actuaire. | ||
Версия от 18:54, 4 декември 2012
за актуализация на офертите [за придобиване на акции]. 24 часа, 1997, бр. 222, 21. Актуализация на заплати. Актуализация на научен план.
АКТУАЛИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Правя нещо да стане актуално, съществено, необходимо за настоящия момент, за съвременната действителност. Впечатленията ми от войната намериха отражение в повестта „Холера“., днес повече от всякога интересът към повестта „Холера“ се засилва. Може би затова че военните настроения на Запад, антивоенните на Изток създават този интерес, актуализират повестта. ЛФ, 1958, бр.7, 8. актуализирам се страд. Сега се актуализира финансовият план на фирмата, който включва прогноза за обема на реализацията по пазари. Пари, 1992, бр. \96,2.
АКТУАЛИЗИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. Ставам актуален. Въпросите на радиацията след войната се актуализираха в последно време.
— От фр. actualiser.
АКТУАЛИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от актуализирам и от актуализирам се.
АКТУАЛИ`ЗЪМ, -змът, зма, мн. няма, м. Геол. Сравнително-исторически метод, съгласно който изходна точка за изучаване на геологическата история на Земята са съвременните геологически процеси. Като се прилага методът на актуализма, от изводите на динамичната геология могат да се направят заключения за измененията и процесите, станали в земната кора през миналите геоложки времена. Р. Христов и ДР-, Г, 4.
АКТУАЛНО нареч. Съвременно, навременно. Този разказ и сега звучи актуално, той и сега е поучителен за характера и похватите на кариеристите от различни величини. С, 1954, кн. 3, 124. Той пише конкретно и актуално.
АКТУАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на актуален. Темите, които той засягаше, веднага добиваха актуалност. Б. Шивачев, Съч. I, 1947, 129. Актуалност на тематиката.
АКТЬОР м. Изпълнител на роля в театрално или друго представление; артист. Той разбрал, че нашият млад театър, за да израсне, има нужда от добре школувани и академично подготвени актьори. Ст. Гру-дев, ББ, 42. От двете страни на сцената бяха оставени тесни проходи, дето актьорите туряха и меняваха костюми. Ив. Вазов, Съч. VI, 25. Цариград го [Спиро] познаваше като цирков актьор. Б. Шивачев, ПЮА, 235. Комедиен актьор.
— Фр. acteur. — Хр. Ботев, Знаме, 1874-1875.
АКТЬОРКА ж. Рядко. Жена актьор.
АКТЬОРНА ж. Остар. Стая за актьори зад кулисите на сцена; гримьорна.
актуализи`рам
АКТЬОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до актьор и е свързан с неговата работа. Милка одобри и намери мъжествено решението на сестра си да прегърне актьорското поприще. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 115. Благодарение на задълбоченото проникване в душевния мир на образа, на пламенния си темперамент и висока актьорска техника Масалитинова успява да доведе до зрителя богатата гама от мисли и чувства на своята героиня. Т, 1955, кн.11, 44. Държавната театрална школа прерасна в Държавно висше театрално училище с два отдела — актьорски и режисьорски. НК, 1958, бр.9, 3. Актьорска игра. Актьорско майсторство. Актьорско превъплъщение. Актьорско постижение. Актьорска стая. Актьорски колектив. Актьорско изкуство.
АКТЬОРСКИ. Нареч. от прил. актьорски; в актьорско отношение, като актьор. Смело бихме могли да кажем, че той надхвърля актьорски целия колектив на филма. НК, 1958, бр.2, 6.
АКТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Дейност, професия на актьор. — Защо да те не пуснат? Защото си актриса? Срамуват се от актриси?.. — Хай върви, с гордост, ти си актриса, не просекиня или улична жена... Цонка въздъхна. — Фотино, не за това се боя от лошия прием.. Де да беше само акт-ьорството ми... Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72-73.
АКТЬОРСТВАМ и АКТЬОРСТВУ-ВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. 1. Играя като актьор. Актьорствах няколко години в провинциални театри.
2. Играя на сцената неубедително, пресилено, маниерно; актьорнича. Истинският артист трябва да живее в играта си, а не да актьорства.
3. Прен. Държа се неискрено, неестествено; актьорнича, преструвам се.
АКТЬОРСТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от актьорствам; актьорствувам.
АКТЬОРСТВУВАНЕ. Вж. актьорст вам.
АКТЬОРСТВУВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от актьорствувам; актьорствам. Кръстьо поскитал, поскитал и решил да отиде пак при Пожаров. Артистът го приел с радост и почнал да му дава и други роли. Но и това „актьорствуване“ не вървяло гладко и безболезнено. Ст. Грудев, ББ, 80-81.
АКТЬОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. Пренебр. от актьор; незначителен актьор.
АКТЮЕР м. Специалист по приложна статистика и теория на вероятностите за нуждите на финансовото проектиране и застраховките.
— От лат. aituarius ’книговодител’ през фр. actuaire.
актюер
