Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/233“
м |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. <i>А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — <i>Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка.</i> П. Спасов, ХлХ, 102. <i>Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика.</i> Г. Данаилов, ДС, 244. <i>Открит автомобил.</i> О Автомобил-амфибия. <i>Техн.</i> Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. <i>Техн.</i> Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. <i>Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно.</i> В. Вълев, Е А, 5. | обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. <i>А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди.</i> Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — <i>Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка.</i> П. Спасов, ХлХ, 102. <i>Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика.</i> Г. Данаилов, ДС, 244. <i>Открит автомобил.</i> О Автомобил-амфибия. <i>Техн.</i> Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. <i>Техн.</i> Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. <i>Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно.</i> В. Вълев, Е А, 5. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. αὐτός ’сам’ +лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil. |
---- | ---- | ||
АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. <i>От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината.</i> Д. Ангелов, ЖС, 115. <i>Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.</i> | АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. <i>От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината.</i> Д. Ангелов, ЖС, 115. <i>Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.</i> | ||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
---- | ---- | ||
АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. <i>Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето.</i> ВН, 1958, бр. 2051, 4. | АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. <i>Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето.</i> ВН, 1958, бр. 2051, 4. | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я, | АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я, | ||
| Ред 49: | Ред 45: | ||
АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Минер.</i> Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. <i>Противоп.</i> ксеноморфен. <i>Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 33. | АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, <i>мн.</i> -фни, <i>прил. Минер.</i> Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. <i>Противоп.</i> ксеноморфен. <i>Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна.</i> Ст. Бошев и др., ГГ, 33. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. αὐτός{{попр|разменен знак „псили“: ἀυτός - αὐτός}} ’сам, собствен’ μορφή{{попр|махане на интервал}} ’форма’. |
---- | ---- | ||
АВТО-МОТО <i>неизм. прил.</i> 1. Автомобилен и мотоциклетен. <i>Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.</i> | АВТО-МОТО <i>неизм. прил.</i> 1. Автомобилен и мотоциклетен. <i>Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 19:51, 2 декември 2012
обикн. от две до шест места за пътници; лека кола. А по средата на моста,.., лудо над-препускаха файтони, омнибуси, автомобили, велосипеди. Стр. Кринчев, СбЗР, 355-356. — Окръжният управител също го няма. Той замина с автомобила си по обиколка. П. Спасов, ХлХ, 102. Тя .. пристигна със служебен автомобил и скоро се озовахме в концертна зала, препълнена с публика. Г. Данаилов, ДС, 244. Открит автомобил. О Автомобил-амфибия. Техн. Автомобил, който е пригоден да се движи по суша и по вода или под вода. Автомобил-влекач. Техн. Специално пригоден автомобил с гъсенична или колесна ходова част за съвместна транспортна работа с прикачено към него ремарке. Автомобилите са подвижен състав, който може да извършва самостоятелна транспортна работа. Автомобилите-вле-качи и ремаркетата не извършват самостоятелна транспортна работа, а работят съвместно. В. Вълев, Е А, 5.
— От гр. αὐτός ’сам’ +лат. mobilis ’подвижен’ през фр. automobile или нем. Automobil.
АВТОМОБИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който принадлежи на автомобил, представлява негова съставна част. От време на време под склона, по презбалканско-то шосе, силни автомобилни фарове прорязваха тъмнината. Д. Ангелов, ЖС, 115. Автомобилна свирка. Автомобилни гуми. Автомобилно ремарке.
2. Който се отнася до автомобил или е свързан с автомобил — с неговото производство, каране, поддържане, използуване, търговия и др. Автомобилна индустрия. Автомобилен завод. Автомобилен гараж. Автомобилна агенция. Автомобилен техник. Автомобилен инструктор. Автомобилен път. Автомобилна линия. Автомобилна спирка. Автомобилно дело. Автомобилен парк. Автомобилен бензин.
3. Който се извършва с автомобил. Автомобилен транспорт. Автомобилни съобщения. Автомобилен спорт. Автомобилна катастрофа.
4. Техн. Който се придвижва със собствен двигател; самоходен. Автомобилен кран. Автомобилен снегочистач. Автомобилен бетоноразбивач.
АВТОМОБИЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Спорт или туризъм с автомобили.
— От фр. automobilisme.
АВТОМОБИЛИ`СТ м. 1. Човек, който се занимава с автомобилизъм. 2. Шофьор.
— От фр. automobiliste.
АВТОМОБИЛОМАНИЯ ж. Мания, страст към автомобили.
АВТОМОБИЛОСТРОЕНЕ, мн. няма, ср. Производство на автомобили; автомоби-лостроителство. Пластмасите са много леки, което ги прави особено удобни за използуване в самолетостроенето и автомобилостроенето. ВН, 1958, бр. 2051, 4.
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛ, ят, -я,
мн. -и, м. Специалист по автомобилостроене. Една от главните задачи, която авто-мобилостроителите трябва да решават съвместно с учените, е създаването на унифицирана система за тежки машини с максимална производственост. СЗ, 1982, бр. 63,2.
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛЕН , -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с автомобилостроене или се отнася до автомобилостроене. Автомобилостроителен работник. Автомо било строителен завод. Ав-томобилостроителна техника.
АВТОМОБИЛОСТРОЙТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Автомобилостроене.
АВТОМОБИ`ЛЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от автомобил; малък автомобил. 2. Играчка, която представлява малък автомобил. Филев взе автомобилчето, нави му пружината и го пусна. То започна да бръмчи и да се върти по пода. Б. Несторов, АР, 207. Майката донесе два пълни панера с играчки.. Имаше и автомобилче с пружина... П. Славински, МСК, 15.
АВТОМОДУЛАЦИЯ ж. Спец. Автоматически извършваща се модулация на електрическия ток в радиотехниката или на електрическите трептения в кинематографията.
АВТОМОНТЬОР м. Работник специалист, който монтира и поправя автомобили; автомобилен монтьор.
АВТОМОНТЬОРСКИ, -а, -о, мн. и, прил. 1. Който е предназначен за монтиране на автомобили. Автомонтьор ски цех. Ав-томонтьорска работилница. 2. Който се отнася до автомонтьор или е свързан с автомонтьор. Автомонтьор ски инструменти. Автомонтъорски курс. Ав-томонтьорска бригада.
АВТОМОНТЬОРСТВО, мн. няма, ср. Занятие, специалност на автомонтьор. Всичките 156 единадесетокласници получиха разред и излизат с някаква професия
— автомонтьорство, стругарство, шло-серство... РД, 1960, бр. 145, 2. // Тази специалност като учебен предмет в средно училище.
АВТОМОРФЕН, -фна, -фно, мн. -фни, прил. Минер. Който се отнася до скалообра-зуващи минерали, които имат собствени, характерни само за тях кристални форми; иди-оморфен. Противоп. ксеноморфен. Кварцът се среща във вид на добре оформени кристали (автоморфен) или като неправилни зърна. Ст. Бошев и др., ГГ, 33.
— От гр. αὐτός* ’сам, собствен’ μορφή* ’форма’.
АВТО-МОТО неизм. прил. 1. Автомобилен и мотоциклетен. Авто-мото дело. Авто-мото курсове. Авто-мото спорт.
