Page:RBE Tom1.djvu/232

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Корекцията на страницата е одобрена


подчини. П. Вежинов, МС, 182. — Име, презиме, .. — задава автоматически стереотипните въпроси председателят. Елин Пелин, Съч. IV, 116. Колегите и познатите му се изключваха автоматически, .. оставаха роднините, но и техният брой не достигаха за пръстите на едната ръка. Съвр., 1980, кн. 1, 41.


АВТОМАТИ`ЧНО нареч. 1. Посредством автомат; автоматически, механично. Обръща се особено внимание върху чистотата и хигиената при измиването, напълването и затварянето на стъклата, което става напълно автоматично от специална машинна инсталация. БНТ, 1941, бр. 215-216, 6. Гласуването става в една кабина. Натиска се едно бутонче и завесата се дръпва. Човек влиза и тя автоматично се затваря. Г. Белев, KBА, 221.

2. Прен. Без активно участие на волята; автоматически, несъзнателно, машинално, механично. Тя взе вилицата и почна да яде автоматично, бавно и замислено. М. Грубешлиева, ПП, 157.

3. Прен. Веднага, почти моментално, много бързо. Малкото смущение, интерес и любопитство, които предизвика с идването си, изчезват и той автоматично се превръща в болнична вещ. Л. Стоянов, X, 112.

4. По силата на някакви разумни съображения; автоматически. Автоматично изключих от поканените няколко колеги, с които бях в обтегнати отношения.


АВТОМАТИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл.същ. от автоматичен (в 5 знач.); автоматизъм, механичност, несъзнателност (на действия, движения). Наистина театърът продължаваше представленията си, списанията не спряха, но това бяха прояви повече на автоматичност, движение по инерция, подобие на живот — не същински живот. К. Константинов, ППГ, 272. От тоя ден нататък скандалите и недоразуменията между нашите герои започват да зачестяват с една упорита автоматичност. Св. Минков, РТК, 89.


АВТОМА`ТИЯ, мн. няма, ж. Биол. Способност на някои органи и тъкани да развиват присъщата си дейност под влияние на импулси, които възникват в самите тях.


АВТОМА`ТКА ж. Разг. 1. Автоматична машина; автомат. И днес работниците от бригадата на първия ударник уверено пуснаха в пълен ход автоматките. ВН, 1952, бр. 173, 1.

2. Автоматично оръжие, автоматична пушка; автомат. След миг забеляза на няколко крачки пред себе си полицай с автоматка в ръце, готова да изпрати смъртоносните си куршуми. К. Ламбрев, СП, 42. Голямата дъщеря бе рядка масовичка .. Но един ден я откриха и проследиха. Потеря от полицаи и агенти, въоръжени с бомби и автоматки, тръгнаха след нея. Ив. Хаджимарчев, ОК, 290-291.


АВТОМА`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Рядко. Прил. от автомат.


АВТОМА`ТЧИК, мн. -ци, м. 1. Специалист, който работи на машина автомат.

2. Боец, въоръжен със скорострелно оръжие автомат. Вниманието на всички беше привлечено от автоматчиците, които щяха да решат изхода от битката за тоя ден. Ив. Мартинов, ДТ, 100. Създадохме ударна група от около петнадесет души автоматчици и картечари. Сл.* Трънски, Н, 635.

— Рус.


АВТОМА`ФИЯ ж. Организирана престъпна група, която се занимава с кражба на автомобили и пласиране на автомобили. Автомафията предлага „работа“ на социалните аутсайдери .. Безработни младежи .. влизат в капаните й, за да преживява някак. Д, 1999, бр. 53, 8.


АВТОМАШИ`НА ж. Рядко. Автомобил. За агролесомелиоративните бригади в лесозащитните станции .. са доставени .. голямо количество автомашини, подвижни работилници, машинни копачки и много други съоръжения. РД, 1950, бр. 128, 1.

— Рус. автомашина.


АВТОМЕ`ТЪР, -ът, -а, мн. -три, м. Геол. Геодезичен уред, снабден с планшет и бусола, който служи за снемане на планове и за нивелация.


АВТОМЕХА`НИК, мн. -ци, м. Механик, специалист по автомобилно дело.


АВТОМЕХА`НИКА ж. Техн. Дял от машиностроенето, в който се изучава проектирането, строенето и поправянето на автомобилни мотори.


АВТОМЕХАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -ни, прил. Който се отнася до автомеханика; автомеханически. Автомеханичен техникум.


АВТОМЕХАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Автомеханичен. Автомеханически институт.


АВТОМИ`ВКА ж. Отделение в автосервиз или специално помещение за измиване на автомобили; мивка. Денонощна автомивка набира работници. 24 часа, 1999, бр. 301, XIV.


АВТОМОБИ`Л м. 1. Кола за превозване на хора и товари, привеждана в движение по безрелсов път чрез гумени колела от монтиран в нея двигател. Белите пътища са набраздени от гумите на автомобилите. А. Каралийчев, ПГ, 155. Далеко някъде, откъм Цариградското шосе, зловещо бръмчеше автомобил. Д. Калфов, Избр. разк., 343. Производство на автомобили. Товарен автомобил. Брониран автомобил. Пожарен автомобил. Електрически автомобил.

2. Стесн. Малка моторна кола, която има