Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/58“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(поправка на гръцка дума)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 3: Ред 3:
 
За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От...“, напр.: баер... — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895.
 
За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От...“, напр.: баер... — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895.
  
ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ: антипатия...
+
=== ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ: ===
  
— От гр. аутшавеш. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869. аскити`йница...
+
антипатия...
  
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашки-ти`йница.
+
— От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.
  
банкер...
+
аскити`йница...
  
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем. бразда...
+
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: <b>ашкити`йница</b>.
 +
 
 +
банке`р...
 +
 
 +
— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем.
 +
 
 +
бразда...
  
 
— Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. бербер... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар...</i>
 
— Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. бербер... <i>Остар.,</i> сега <i>простонар...</i>
Ред 27: Ред 33:
 
— От ит. banchetto през рус. банкет... — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180).
 
— От ит. banchetto през рус. банкет... — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180).
  
От редакционната колегия
+
{{подпис|От редакционната колегия}}
 
 

Версия от 16:55, 2 декември 2012

Страницата не е проверена


IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: банка... — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г.

За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От...“, напр.: баер... — От Н. Геров, Речник на блъгарский язьж, 1895.

ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ:

антипатия...

— От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.

аскити`йница...

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Друга форма: ашкити`йница.

банке`р...

— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкиер фр., банки`р нем.

бразда...

— Други (диал.) форми: брезда, бразна, брезна. бербер... Остар., сега простонар...

— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбер.

белбер...

— П.Берон. Рибен буквар, 1824. берберин... Остар., сега простонар.

— Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: белберин. бадева... Диал....

— От тур. badi hava. — Друга форма: б а д яв а. банкет1...

— От ит. banchetto през рус. банкет... — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960,180).

От редакционната колегия