Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/94“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
Текуща версия към 11:31, 18 май 2014
друг. Каравелов обясни, че е поставен между руското агентство и възбунтуваните войски, че това му положение е много критическо и че трябва да действува предпазливо, додето везните наклонят на негова страна. С. Радев, ССБ II, 115. Всичките интереси на нейното бъдеще караха Турция да върви по българския въпрос с Англия; всичките страхове на Абдул Хамида му шепнеха да слуша Русия. На коя страна щяха да натегнат везните? С. Радев, ССБ II, 373.
Меря с аптекарски везни; меря на везни. Книж. Неодобр. Проявявам прекалена пресметливост или дребнавост в нещо; краен педант или сметкаджия съм. Вече не ме занимаваше мъчителният въпрос за вината на моите близки, нямах желание да следя педантично и заядливо всяка тяхна дума и поглед, да меря с аптекарски везни степента на съжалението и покаянието им. Л. Станев, ПХ, 154. Ще почнат [хората] да сравняват, / ще почнат на везни да мерят / коя от двете [царици] заслужава / да бъде тук зад тези двери. М. Петканова, ЦТ, 22.
Наклонявам (накланям) / наклоня везните. Разг. Давам предимство, предпочитание на нещо, някого (факт, личност) пред друго нещо или някой друг. Уверявал [владиката] я, че ще дадат детето [на Венета] в някой пансион. Последният аргумент наклонил везните. Н. Ферманджиев, РХ, 215. От начало борбата .. наклони везните към отбора на ВИФ, но остави макар и минимални шансове за атакуване първото място от няколко щафети. Е, 1980, бр. 7, 1.
Натежавам / натежа на везните. Разг. Оказвам се по-важен, по-съществен от нещо друго, имам решаващо влияние за нещо. Няколко качества трябваше да има момата: добра, здрава, едра, силна, работна, по възможност красива .. Красотата на момата беше условие, което натежаваше на везните. Ив. Хаджийски, БДБН I, 108. За избор на място за хотела на везните натежа гледката, която се откриваше към брега.
— От араб. през тур. vezne. — Друга (остар. и диал.) форма: везне`.
ВЕЗУВИА`Н м. Минер. Минерал с най-различни цветове, от който се правят дребни предмети за украса.
— От лат. собств.
ВЕ`ЗЯ, -еш, мин. св. -ах, несв., прех. Веза. Тя беше изкусна да тъче тънки платна, да плете кенета и тантели, да везе на гергеф. Д. Талев, ПК, 749. Седнала йе Яна на малата врата / под белата лоза. Ем си седит Яна, / шарен гергеф везит, дребни сълзи ронит. Нар. пес., СбБрМ, 339.
ВЕИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Открито място, където отвяват овършаното жито, ечемик и др. Едни от помагачите настилаха с ръженица оголените места в хармана, а други чакаха вятъра на веилото. К. Петканов, ОБ, 139. Цялото му семейство и няколко души помагачи тикаха овършания овес към веилото. К. Петканов, ДЧ, 5.
ВЕ`ЙВАМ, -аш, несв.; ве`йна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. Подухвам леко и за малко; лъхвам. Когато излязоха на полето, един прохладен ветрец вейна въз бледите лица на пътниците. Ив. Вазов, Съч. VI, 182. Бях може би вече вдигнал пушката, когато изведнъж ми стана леко, като че тих вятър вейна и отнесе от моята душа нависнал тежък дим. Вл. Мусаков, СбЗР, 401. Вейне ли вятър в градините, / леко потрепват цветята. Ас. Босев, ВМ, 82.
2. Прех. Диал. Метвам нещо. Поп Врачев преметна очи и вейна отново мрежата. Ст. Даскалов, ВМ, 48. вейвам се, вейна се страд.
ВЕ`ЙВАМ СЕ несв.; ве`йна се св., непрех. 1. Разг. Размахвам се, развявам се леко и за малко. От устременото му изкачване нагоре пешовете на пардесюто му се вейнаха назад, сякаш емнати от вятър. Т. Харманджиев, Р, 30.
2. Диал. Метвам се, прескачам през нещо леко и бързо. „И тенецът, като ни чу, че го гониме, остави кюнецо и се вейна през зида, та отнесе една керемида. Те къде е прескочил и е отнесъл керемидата!“ Й. Радичков, СР, 163.
ВЕ`ЙВАНЕ ср. Отгл. същ. от вейвам и от вейвам се.
ВЕ`ЙКА ж. Клонче от дърво или от храст, обикн. заедно с листата. По оголените вейки на дърветата трепереха умираещи последните листа и падаха със суха въздишка. Елин Пелин, Съч. III, 75-76. Като че събудена от сън, тополата, старата столетна топола .. разклаща вейките си и зашумява. Й. Йовков, СЛ, 94. Гондолата се плъзна край ясминовия храст. Едва сега се опомних, откърших голяма цветна вейка и я хвърлих към прозореца. К. Константинов, ПЗ, 143. Момчил извади тежкия си нож и взе да дялка брезите наоколо, та хвърчаха вейки и трески. А. Дончев, ВР, 180. Ден и нощ бръшлян посяга / към тополина снага, / вейки гъвкави протяга / с умолителна тъга. П. К. Яворов, Съч. I, 13. Той израсна кичест Явор, а до него аз Калина; — / той ме е прегръщал с клони, аз съм в него вейки свряла. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 124.
◇ Слаб (сух) като вейка. Разг. Много, изключително слаб човек. Есенка беше почти безкръвна. Селяните не знаеха каква бе точно болестта, която я сушеше, но от време бяха я запомнили все така слаба, като вейка. Ст. Даскалов, Л, 64. Той се дигна, бледен и сух като вейка. Г. Караславов, С, 212.
Ставам / стана на вейка. Разг. Отслабвам извънредно много.
ВЕ`ЙНА. Вж. вейвам.
ВЕ`ЙНИК, мн. -ци, м. Диал. Покрити с вейки, колиба или на`вес, които служат за
