Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1058“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 8: | Ред 8: | ||
О Бъркам в касата (хазната). <i>Разг.</i> Крада обществени пари. Бъркам в кесията (джоба) <i>на някого. Разг.</i> 1. Вземам тайно от парите на някого. <i>Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си.</i> Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — <i>Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба!</i> П. Спасов, ХлХ, 169. Бъркам в очи<те> <i>на някого. Разг.</i> 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. <i>Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става.. Ама кому бърка в очи мойта бакалнич-ка? Сам си работя аз, никого не съм подял.</i> Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. <i>И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. „Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!“ — бъркаха им в очите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 391. Бъркам се в джоба. <i>Разг.</i> Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. <i>А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете.</i> Г. Краев, Ч, 210. Бъркам с пръст в раната. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. | О Бъркам в касата (хазната). <i>Разг.</i> Крада обществени пари. Бъркам в кесията (джоба) <i>на някого. Разг.</i> 1. Вземам тайно от парите на някого. <i>Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си.</i> Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — <i>Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба!</i> П. Спасов, ХлХ, 169. Бъркам в очи<те> <i>на някого. Разг.</i> 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. <i>Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става.. Ама кому бърка в очи мойта бакалнич-ка? Сам си работя аз, никого не съм подял.</i> Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. <i>И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. „Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!“ — бъркаха им в очите.</i> Ст. Даскалов, СЛ, 391. Бъркам се в джоба. <i>Разг.</i> Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. <i>А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете.</i> Г. Краев, Ч, 210. Бъркам с пръст в раната. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място. | ||
| − | + | ---- | |
БЪРКАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. <i>Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица. А.</i> Каралийчев, НЗ, 149. <i>Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше.</i> Г. Караславов, Тат., 213. <i>Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 357. <i>Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите.</i> Д. Добревски, БКН, 100. <i>Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава.</i> Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). <i>Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето.</i> В. Априлов, СбСт, 193. <i>Гърмодолеца през вечер, през две им</i> [на биволиците] <i>бъркаше плява.</i> Йл. Волен, МДС, 101. <i>Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви,., бъркахме му помия от царевично брашно и трици.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 18. | БЪРКАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. <i>Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица. А.</i> Каралийчев, НЗ, 149. <i>Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше.</i> Г. Караславов, Тат., 213. <i>Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 357. <i>Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите.</i> Д. Добревски, БКН, 100. <i>Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава.</i> Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). <i>Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето.</i> В. Априлов, СбСт, 193. <i>Гърмодолеца през вечер, през две им</i> [на биволиците] <i>бъркаше плява.</i> Йл. Волен, МДС, 101. <i>Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви,., бъркахме му помия от царевично брашно и трици.</i> Ив. Хаджийски, БДНН II, 18. | ||
Версия от 06:20, 28 ноември 2012
Калфов, Избр. разк., 201. Без да го погледне, тя започна да бърка в чантата си. — Два месеца по триста — правят шестстотин... нали? И този месец до петнадесети... М. Грубешлиева, ПП, 45. Не беше още свършил песента си дядо Кузман и Михаил Асен бъркаше в пазвата си за нова пара. Ст. Загорчинов, ДП, 118. Гърдъо поздрави по войнишки и се усмихна.. Той държеше цигара и бъркаше в пояса си за огън. И. Йовков, ЧКГ, 51.
2. Пъхам ръка или лъжица, вилица в полутечна или гъста храна, за да си взема от нея. Ще заплача, защото мама ме би, загдето съм бъркал с ръце в мармалада. Д. Немиров, КБМ, кн. 5, 14. Те почнаха да сумтат и оа бъркат с вилиците в големия гювеч. Елин Пелин, Съч. IV, 126. — Боже мой, — кипва внезапно мадам Тодорка, — ти пак си бъркала в крема! Хр. Смирненски, Съч. Ш, 125.
3. Пипам, ровя, тършувам, обикн. в шкаф, гардероб, сандък, чекмедже, за да търся, взема нещо. Когато цялата къща беше пречистена и наредена, тя започна да отваря и $а бърка из старите брашовски сандъци. Й. Йовков, ПК, 17. — Да ме не види само. Да ме не види, че бъркам тук! — плашеше се старата, без сама да знае защо не трябваше да я види, че тършува в сандъка си. Г. Караславов, Тат., 252. Купът бързо намаляваше и хусарите дълго бъркаха между копията и мечовете, докато всеки си избере оръжие по своя сгода и мярка. Ст. Загорчинов, ДП, 319-320. — Тодорке, Тодор-ко!.. Я гледай, тя не се обажда (бърка из книгите). В. Друмев, И, 14. Никой да не смее да бърка в чекмеджето ми! А Кой е бъркал в гардероба? бърка се безл. БЪРКАМ СЕ несв., непрех. Разг.. 1. Търся да извадя пари, обикн. от джоб, кесия и под. Роза също хвърли една монета в басейна — за късмет, за щастие — и всички почнахме да се бъркаме за стотинки... Ем. Манов, МПЛ, 179. Той повечето пъти бягаше заради мене от заседание и естествено си забравяше сакото. А в него си държал парите. — Моля, моля — казвах аз и се бърках в задния джоб. Черемухин, П, 25-26.
2. Давам пари, плащам обикн. неохотно, без желание. Той не обича да се бърка, гледа другите да платят.
О Бъркам в касата (хазната). Разг. Крада обществени пари. Бъркам в кесията (джоба) на някого. Разг. 1. Вземам тайно от парите на някого. Там беше цялата челяд на Миро — да бди да не би някой да открадне нещо, а сам Ицо бе казал: — Оставете ги да гледат и ще почнат да бъркат по кесиите на мъжете си. Д. Талев, ПК, 117. 2. Принуждавам някого да даде пари или да заплати за нещо. — Протестирам! — викаше Георги Василев. — Никой няма право да ми бърка в джоба! П. Спасов, ХлХ, 169. Бъркам в очи<те> на някого. Разг. 1. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго; преча. Защо ще ми взимат дюкянчето, питам ви? Република, казват — та аз да не съм против? Щом е за добро, да става.. Ама кому бърка в очи мойта бакалнич-ка? Сам си работя аз, никого не съм подял. Ем. Манов, ДСР, 346. 2. Натяквам на някого за нещо. И когато взеха да валят нападките, не знаеха как да го защищават. „Видяхте ли го вашия ръководител какво представлява!“ — бъркаха им в очите. Ст. Даскалов, СЛ, 391. Бъркам се в джоба. Разг. Давам пари, плащам, обикн. неохотно, без желание. А сега си платете за прегледа и лекарствата, че и други ме чакат. Здравето е най-ценното богатство, бъркайте се по-дълбочко в джобовете. Г. Краев, Ч, 210. Бъркам с пръст в раната. Засягам най-болезненото, най-чувствителното място.
БЪРКАМ2, -аш, несв. 1. Прех. и непрех. Раздвижвам течност или някаква смес (обикн. в съд) с помощта на нещо (лъжица, лопата, пръчка и под.), за да се размеси, сгъсти, да не загори и др.; разбърквам. Три дни бай Марчо бели картофи, ряза лук и бърка казаните с една голяма лъжица. А. Каралийчев, НЗ, 149. Взе медника и една мотика и отиде при разхвърляната пръст. Разкопа я, събра я, разтроши я, направи по средата ямичка и започна да налива вода. Наливаше вода и бъркаше с мотиката, наливаше и бъркаше. Г. Караславов, Тат., 213. Бъркаха глина, правеха кирпичи, издигаха разрушената ограда, колкото можеха, поправяха вратите, прозорците. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Васил Попов бъркаше цимента с малка лопата и пълнеше кофите. Д. Добревски, БКН, 100. Султана седеше на колена пред огнището и бъркаше каша в медна тава. Д. Талев, ЖС, 327. // Приготовлявам чрез разбъркване на различни съставки (обикн. храна за добитък). Стопанката, суха женица с плитки, облечена по градски, бъркаше трици за прасето. В. Априлов, СбСт, 193. Гърмодолеца през вечер, през две им [на биволиците] бъркаше плява. Йл. Волен, МДС, 101. Прасето цяла година бе под грижите на децата: берехме му бурен, носехме от Попишка тикви,., бъркахме му помия от царевично брашно и трици. Ив. Хаджийски, БДНН II, 18.
2. Прех. Прен. Намесвам някого в някаква работа. Ако вие с Дочоолу си имате разправии, няма защо и мене да ме намесвате... Карайте се с него, вадете си очите, мене не ме бъркайте!... К. Калчев, ПИЖ, 81. — Е, кажи тогава на твоята Христина... — Какво тук бъркаш Христина? — озъби се Пешо. М. Грубешлиева, ПИУ, 65. Аз не знам —.. — защо бъркат нас в цялата тази работа? Какво искат от болни хора? Д. Ангелов, ЖС, 40.
3. Прех. и непрех. Разг. Правя грешка при говорене, смятане, изпълнение на нещо за
