Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/47“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 35: | Ред 35: | ||
<b>ВАРО`САН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> варосам като <i>прил.</i> За сграда, помещение — който е измазан с варов разтвор. <i>Дворът беше чист и изметен. Точно насреща светеше на слънцето бяла варосана къщичка с позеленели от времето керемиди.</i> П. Бобев, ГЮМ, 11. <i>Вървяха покрай прясно варосани огради.</i> В. Пламенов, ПА, 65. <i>От пруста се влиза в къщето .. Дървен под, варосани бели стени, таван от греди, наковани с букови шинци, тесни прозорци.</i> Ив. Коларов, Е, 48. | <b>ВАРО`САН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> варосам като <i>прил.</i> За сграда, помещение — който е измазан с варов разтвор. <i>Дворът беше чист и изметен. Точно насреща светеше на слънцето бяла варосана къщичка с позеленели от времето керемиди.</i> П. Бобев, ГЮМ, 11. <i>Вървяха покрай прясно варосани огради.</i> В. Пламенов, ПА, 65. <i>От пруста се влиза в къщето .. Дървен под, варосани бели стени, таван от греди, наковани с букови шинци, тесни прозорци.</i> Ив. Коларов, Е, 48. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВАРО`СВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b> | + | <b>ВАРО`СВАМ,</b> -аш, <i>несв.</i>; <b>варо`сам</b>, -аш, <i>св., прех.</i> 1. Мажа, измазвам с варов разтвор. <i>Цяла неделя преди Петковден из Дряново се заговорваше за сбора. Стопанките чистеха из къщи, варосваха, мажеха подове и отвън стените с червена глина, метяха дворовете, та и улицата пред къщи.</i> Д. Марчевски, ДВ, 88. <i>Селяните бяха изгасили вар в една голяма дупка. И тъкмо преди Великден .. надойдоха горе млади люде — измиха училището, варосаха го и отвътре, и отвън, та заприлича на бял манастир.</i> Д. Талев, И, 623. <i>Христака взе да чисти преградките на телците по няколко пъти на ден, а веднъж на двете седмици ги и варосваше.</i> Ил. Волен, МДС, 202. |
2. <i>Спец.</i> Обработвам животински кожи с гасена вар, за да ги обезкосмя. <i>Варосвам ко`зи и ярешки кожи.</i> <b>варосвам се</b>, <b>варосам се</b> <i>страд. Цяла неделя преди това изоставената къща се чисти и стяга, заковаха се разковани дъски .., варосаха се стаи.</i> Д. Талев, ПК, 237. <i>Пръскането продължава, като едновременно с това дърветата се варосват.</i> РД, 1958, бр. 41, 1. | 2. <i>Спец.</i> Обработвам животински кожи с гасена вар, за да ги обезкосмя. <i>Варосвам ко`зи и ярешки кожи.</i> <b>варосвам се</b>, <b>варосам се</b> <i>страд. Цяла неделя преди това изоставената къща се чисти и стяга, заковаха се разковани дъски .., варосаха се стаи.</i> Д. Талев, ПК, 237. <i>Пръскането продължава, като едновременно с това дърветата се варосват.</i> РД, 1958, бр. 41, 1. | ||
Версия от 18:11, 24 април 2014
ВА`РОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вар. Друго момче му наля [на зидаря] с лопата варов разтвор върху зида. Бл. Димитрова, ПКС, 140. Църквата при Ореховския манастир е притежавала хубави стенописи, но днес те са покрити с варова мазилка и не могат да се видят. Ст. Михайлов, БС, 209. Варов прах. Варова пещ. Варова шпакловка.
◇ Варова селитра. Хим. Калциев нитрат, който се употребява като азотен тор.
ВАРО`ВИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Скала от утаечен произход, съставена предимно от калциев карбонат, която широко се използва като строителен материал, за получаване на вар, цимент и др.; варовник. Варовиците са скали, образувани чрез спояване на остатъци от миди и скелети на дребни морски животни. X. Попйорданов и др., ПИ, 16. Грамадни количества калциев карбонат се срещат в природата под различни форми. Варовикът, който е най-разпространената му форма, образува цели планински вериги. Хим. IX кл, 1950, 44. Във Врачанско са разработени кариери за бял облицовъчен варовик. Геогр., X кл, 185.
ВАРО`ВИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от варовик. Слънцето се е издигнало високо и топли побелелите от варовиковия прах строежи и строители. Н. Каралиева, Н, 159. Такива дупки има и в белите варовикови хълмове от западната страна на селцето. Там е пълно с подводни реки, проходи, пещери. Й. Радичков, ББ, 131. Варовиково плато. Варовикови находища. Варовикова пещера.
ВАРОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от варовик. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев, НЗ, 97. Отляво и отдясно на главната улица се точеха ниски огради, направени от шуплести варовити камъни. А. Гуляшки, ЗР, 62. Зиме мъглите .. слизаха по улиците, за да оставят един-два сантиметра бяла лепкава кал, която лятно време се превръщаше във варовит прах. К. Константинов, ППГ, 314-315. Варовит терен.
2. Който съдържа варовик. Варовита вода.
ВАРОВИ`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от варовит.
ВАРО`ВИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Варовиков.
ВАРО`ВНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. Варовик. Тихата лъка край Марица .. се е превърнала в гигантска работилница, в която много хиляди работни хора копаят каменни въглища от рудниците на мина „Марица“, превръщат дурханските варовници и маришката глина на цимент. А. Каралийчев, НЗ, 234. Десетки заредени взривове разбиват могъщите пластове на варовниците, дълбаят гигантското легло на язовирната стена. З. Сребров, Избр. разк., 187.
ВАРО`ВНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Варовиков. Със затварянето на крана, като не е могъл да излита повече навън, земният газ се е промъкнал в шуплестия варовников пласт по земята и по неговите дупки се е разпространил към морето и към селото. П. Славянски, МСК, 110. Според преданията, някога по тия места минавал римски друм, който свързвал Бяло море с Дунава. Друмът личал най-добре горе по варовниковите скали, където селяните от околните села и днес намирали отпечатъци от копитата на римските коне. Г. Мишев, НЖ, 17-18.
ВАРОГАСИ`ЛКА ж. Съоръжение за гасене на вар.
ВАРОДО`БИВ м. Добив на вар.
ВАРОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Прил. от вародобив. Вародобивно предприятие.
ВАРОМЕША`ЛКА ж. Варобъркачка.
ВАРОПРОИЗВО`ДСТВО, мн. -а, ср. Производство на вар.
ВАРО`САМ. Вж. варосвам.
ВАРО`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варосам като прил. За сграда, помещение — който е измазан с варов разтвор. Дворът беше чист и изметен. Точно насреща светеше на слънцето бяла варосана къщичка с позеленели от времето керемиди. П. Бобев, ГЮМ, 11. Вървяха покрай прясно варосани огради. В. Пламенов, ПА, 65. От пруста се влиза в къщето .. Дървен под, варосани бели стени, таван от греди, наковани с букови шинци, тесни прозорци. Ив. Коларов, Е, 48.
ВАРО`СВАМ, -аш, несв.; варо`сам, -аш, св., прех. 1. Мажа, измазвам с варов разтвор. Цяла неделя преди Петковден из Дряново се заговорваше за сбора. Стопанките чистеха из къщи, варосваха, мажеха подове и отвън стените с червена глина, метяха дворовете, та и улицата пред къщи. Д. Марчевски, ДВ, 88. Селяните бяха изгасили вар в една голяма дупка. И тъкмо преди Великден .. надойдоха горе млади люде — измиха училището, варосаха го и отвътре, и отвън, та заприлича на бял манастир. Д. Талев, И, 623. Христака взе да чисти преградките на телците по няколко пъти на ден, а веднъж на двете седмици ги и варосваше. Ил. Волен, МДС, 202.
2. Спец. Обработвам животински кожи с гасена вар, за да ги обезкосмя. Варосвам ко`зи и ярешки кожи. варосвам се, варосам се страд. Цяла неделя преди това изоставената къща се чисти и стяга, заковаха се разковани дъски .., варосаха се стаи. Д. Талев, ПК, 237. Пръскането продължава, като едновременно с това дърветата се варосват. РД, 1958, бр. 41, 1.
