Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/12“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
+ | {{+}} | ||
---- | ---- | ||
<b>ВАГИНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно. <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до вагина; влагалищен. <i>Вагинална инфекция. Вагинални таблетки.</i> | <b>ВАГИНА`ЛЕН</b>, -лна, -лно. <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Мед.</i> Който се отнася до вагина; влагалищен. <i>Вагинална инфекция. Вагинални таблетки.</i> |
Версия от 00:22, 11 април 2014
ВАГИНА`ЛЕН, -лна, -лно. мн. -лни, прил. Мед. Който се отнася до вагина; влагалищен. Вагинална инфекция. Вагинални таблетки.
ВАГИНА`ЛНО. Мед. Нареч. от вагинален. Таблетките се поставят вагинално.
ВАГИНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Свиване на цялата мускулатура на вагината у жената при опит за полово сношение или при гинекологично изследване поради повишена възбудимост на нервната система.
— От лат. vaginismus.
ВАГИНИ`Т м. Мед. Възпаление на слизестата обвивка на влагалището, причинено от различни микроби или паразити.
ВАГО`Н м. 1. Голяма специална кола за превозване на пътници и товари по релсов път. Влакът профуча край пастирчетата, от прозорците на вагоните се подадоха за кратко време бързи ръце и хвърлиха по някой и друг вестник. Ив. Хаджимарчев, ОК, 19. Под дългия навес на перона гръмнаха медните тръби на духов оркестър. Неколцина мъже и жени се затекоха към първокласния вагон, почнаха да прегръщат гостите. Ем. Манов, ДСР, 348. Когато цяла София се извози и насити на трамвая, вредих се и аз да му се порадвам и се качих при банката на вагона с надпис „Гарата — Игнатиев“. Ив. Вазов, Съч. XI, 71. Спален вагон. Товарен вагон. Санитарен вагон. Авариен вагон.
2. Количеството стока, което може да се превози с такава кола. Разправям на Йовков, че тая вечер преглеждах един американски журнал, който излиза всяка събота в 2 милиона екземпляра, и че издателството на тоя журнал, което има и други издания, изразходва на ден 40-50 вагона хартия. С. Казанджиев, СбАСЕП, 525. Вагон въглища. Вагон дърва. Вагон грозде. Вагон домати. // В съчет. с числ. или с прил. цял. За означаване на голямо количество от нещо.
— Изгълтал е, горкият досега най-малко три вагона хапчета за сън. Св. Минков, ПК, 14. — Та той от толкова години вече трябва да е насъбрал там три вагона учебници!?... Д. Калфов, Избр. разк., 141.
— От англ. waggon през фр. wagon.
ВАГОНДЖИ`Я, -йята, мн. -йи, м. Разг. Човек, който работи в мина по извозването на изкопните материали с вагони.
ВАГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от вагон. И сега във вагонното купе тя си припомняше виденото и преживяното и си мислеше ту за доктор Атанасов .., ту за майор Кутев. Т. Харманджиев, КВ, 655. А малката част от работниците, най-добрите специалисти във вагонната работилница, се заели да приготвят два бронирани влака за въстанието. Г. Караславов, Избр. съч. III, 291. Работниците от вагонната фабрика в града стачкуваха три недели. К. Георгиев, ВБ, 107. Вагонна спирачка. Вагонна ос. Вагонно депо. Вагонен парк. Вагонен завод. Вагонни техници.
ВАГОНЕ`ТЕН,-тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до вагонетка. Вагонетна линия.
ВАГОНЕ`ТКА ж. 1. Малък открит вагон, който се движи по теснолинеен релсов път или по опънато във въздуха метално въже и е предназначен обикн. за превозване на насипни материали (въглища, руда, камъни и др.). Нощният влак потегли. Марин се надвеси през отворения прозорец в коридора да види рудника. Мярнаха му се само неясните очертания на вагонетките, които изкарваха рудата. Л. Галина, Л, 92. Дрезините са като детски играчки. Но те влачат тежко натоварените вагонетки с чакъл. 3. Сребров, Избр. разк., 200. Каменотрошачката там нервно трещеше, а по стоманените въжета, опънати високо над буките, пъргаво летяха вагонетки и като птици изчезваха в синята далечина зад хълма. X. Русев, ПЗ, 142. По стоманените въжета, прикрепени на високи метални опори, с лек шум една след друга се плъзгат вагонетките: пълни с черен боксит от гарата към кораба и празни в обратна посока. Д. Богданов, ТА, 79-80. Електрическа вагонетка.
2. Количеството насипни материали, които могат да се превозят с такъв вагон. Изсипаха три вагонетки чакъл и пясък.
— От фр. wagonnet.
ВАГОНЕ`ТКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който кара вагонетки. Вагонеткаджиите, товарачите и работниците от станцията се суетяха насам-натам, разтревожени от гърмежите. X. Русев, ПЗ, 319.
ВАГО`Н-ЛИ, мн. няма, м. Книж. Спален вагон за пътници във влак. Една артистка не можеше да пътува във втора, дори и в първа класа — тя трябваше непременно да пътува само във вагон-ли. Д. Спространов, С., 192.
— Фр. wagon-lit.
ВАГОНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вагонен, напр.: вагоноремонтен, вагоностроителен, вагонооборот и др.
ВАГО`НО-ЛОКОМОТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до вагони и локомотиви. Вагоно-локомотивен завод. Вагоно-локомотивно депо.
ВАГОНОНАДЗИРА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Желез. Човек, който работи на железопътна гара по надзора на вагоните.
ВАГОНООБОРО`Т м. Спец. 1. Сбор от потеглилите от една ж.п. гара или преминалите през нея за една седмица местни и транзитни влакове.