Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/9“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <sfb> | |
Подмамва ме в София, защото знае, че трудно й отказвам..." | Подмамва ме в София, защото знае, че трудно й отказвам..." | ||
Наоколо, докъдето стигаше погледът, равната земя бе осеяна с безредни шуплести камънаци — приличаше на каменна пустиня. Отломките стърчаха в причудливи форми над оскъдната почва, почти отвята в морето от степните вихри. Синята далечина трепкаше от маранята, като че въздухът бе оживял и на сияйни вълни се диплеше нагоре в простора. Слънцето, издигнало се отрано високо в небето, струеше светлина, която обковаваше морето в сребърна броня. Вдаден дълбоко в разсветления безкрай, носът Калиакра изглеждаше недействителен, като изтъкан от сивкави паяжинни нишки. | Наоколо, докъдето стигаше погледът, равната земя бе осеяна с безредни шуплести камънаци — приличаше на каменна пустиня. Отломките стърчаха в причудливи форми над оскъдната почва, почти отвята в морето от степните вихри. Синята далечина трепкаше от маранята, като че въздухът бе оживял и на сияйни вълни се диплеше нагоре в простора. Слънцето, издигнало се отрано високо в небето, струеше светлина, която обковаваше морето в сребърна броня. Вдаден дълбоко в разсветления безкрай, носът Калиакра изглеждаше недействителен, като изтъкан от сивкави паяжинни нишки. | ||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Из полето около сондата имаше запазени тук-таме площи от пръст, сплъстена между камънаците. Пролетта бе нагиздила тия късчета оскъдна земя с щедри багри : като прострени на слънцето килими се стелеха по тях разноцветни перуники. Преди няколко дни Льолчев изпрати на жена си букет от тия нежни, пръстролики цветя — обви с мокър памук стволчетата им, нареди ги в картонена кутия и ги подаде на пощата като мостра без стойност. Лидия, затрогната, му писа, че получила цветята свежи. Дори ги опоетизира : едни били сини като морето, когато е тихо и ласкаво, други — бели като летни облаци, трети — лилави като степния залез, четвърти — пищно оранжеви... | Из полето около сондата имаше запазени тук-таме площи от пръст, сплъстена между камънаците. Пролетта бе нагиздила тия късчета оскъдна земя с щедри багри : като прострени на слънцето килими се стелеха по тях разноцветни перуники. Преди няколко дни Льолчев изпрати на жена си букет от тия нежни, пръстролики цветя — обви с мокър памук стволчетата им, нареди ги в картонена кутия и ги подаде на пощата като мостра без стойност. Лидия, затрогната, му писа, че получила цветята свежи. Дори ги опоетизира : едни били сини като морето, когато е тихо и ласкаво, други — бели като летни облаци, трети — лилави като степния залез, четвърти — пищно оранжеви... | ||
„Ще й пратя пак перуники с едно поздравление за празника“ — реши Льолчев и се отправи към сондажната кула. След няколко минути трябваше да поеме работа неговата смяна. | „Ще й пратя пак перуники с едно поздравление за празника“ — реши Льолчев и се отправи към сондажната кула. След няколко минути трябваше да поеме работа неговата смяна. | ||
| − | + | ||
Апостол Йолов четеше писмото в пиянска просъница. Очите му се слепяха от "недоспиването, главата оклюмаше. | Апостол Йолов четеше писмото в пиянска просъница. Очите му се слепяха от "недоспиването, главата оклюмаше. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 09:53, 29 март 2014
Страницата е проверена
