Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/925“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<b>БОЯЛИЯ</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е боядисан, обагрен. <i>Боялия прежда. Боялия платове.</i> | <b>БОЯЛИЯ</b>, <i>ед. неизм., мн.</i> -йи, <i>прил. Диал.</i> 1. Който е боядисан, обагрен. <i>Боялия прежда. Боялия платове.</i> | ||
| − | |||
---- | ---- | ||
Версия от 08:45, 29 януари 2014
той почувствува, че го е хванал добре. Д. Немиров, ДР. 89. Момичето го загледа с боязлив поглед. М. Грубешлиева, ПИУ, 87.
БОЯЗЛИВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Страхливец. И на такъв боязливец и треперушко са възложили непосилно дело. Б. Обретенов, С, 32. --- БОЯЗЛИВИЧКО. Нареч. от боязливичък. Детето пристъпи напред боязливичко.
БОЯЗЛИВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от боязлив. Боязливичко момиченце.
БОЯЗЛИВКА ж. Рядко. Страхливка.
БОЯЗЛИВО нареч. С боязън; плахо, несмело, страхливо. Веднъж само дойде да приказва с нея, боязливо, плахо, но веднага избяга. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 49. Селянката и детето пристъпиха боязливо в широката и светла кухня. Г. Райчев, ЗК, 137. Дошлият влезе боязливо, почти на пръсти. Ст. Дичев, ЗС I, 493. Децата гледаха елхата омагьосани. Протягаха боязливо ръ-чици към чудното дърво, докосваха предметите и пак ги дърпаха като опарени. А. Каралийчев, НЗ, 121. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101.
БОЯЗЛИВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от боязлив. Той се чувствуваше стеснен в присъствието на тоя граф, изпитваше някакво чувство на боязливост пред тоя титулован благородник. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. Кондо не отвърна, а гледаше Димитра с дивата боязливост на победено животно. Д. Немиров, Б, 136. Боязливостта требува да бъде обичайт на жените: тя им заздравява добродетелта. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 16.
БOЯЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е плах, несмел, страхлив. И отиде во своя си шатра. / Там Талтивий чакаше боязнен. Гр. Пърличев, Ч, бр. 12,
376.
БОЯЗЪН, мн. няма, ж. Книж. Плахост, страх. Всеки е изпитвал онова ново чувство на усамотеност, на боязън и на учудване, когато пръв път е влязъл в една столетна гора. Ив. Вазов, Съч. XV, 46. Грижа и боязън за утрешния ден бърчеха челата на братята. Ст. Загорчинов, ДП, 205. Правят ми път, по-скоро от боязън, отколкото от уважение. Л. Стоянов, X, 153. Понякога с боязън се питаше: нима може лицето на човека да бъде само непроницаема маска, зад която се крие друго? Ем. Манов, ДСР,
377. Големите му светли очи се устремиха с боязън към лицето на учителката. В. Геновска, СГ, 252. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148.
БОЯЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Диал. 1. Който е боядисан, обагрен. Боялия прежда. Боялия платове.
2. Който пуска боя, който може да боядисва. Не пери белите дрехи с цветните, щото са боялия. Боялия грозде.
3. Прен. За човек — който има по-тъмен цвят на кожата на лицето; мургав. Противоп. бял, светъл. „Маро, — викаха й — твоята прабаба е имала шушу-мушу с Муса Кесаджия, затова си такава боялия...“ Б. Болгар, Б, 62. Черният погледна през рамото си и му се понрави виновната усмивка на момъка, който беше също такъв боялия като него и още носеше на главата си войнишка фуражка без кокарда. А. Каралийчев, НЧ, 31.
— От тур. boyah.
БОЯНКА ж. Диал. Тревисто растение, най-често с жълти и по-рядко с бели или червени гроздовидни съцветия и шушулковидни плодове.
БОЯНЧАНИН, мн. боянчани, м. Лице, което е родено или живее в Бояна, курортен район на София; боянчанец.
БОЯНЧАНЕЦ, мн. -нци, м. Боянчанин. Някои наши учени откриват в боянчанеца един особен антроположки тип, но тези особености никой не отдава на влиянието на Витоша. П. Делирадев, В, 286.
БОЯНЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в Бояна.
БОЯРИН, мн. бояри, м. Остар. Книж. Болярин. Във време на феодалната система кралете нямаха никаква сила, защото всякой боярин беше господар на земите си. И. Груев, УЗ, 95. В Молдавия има три вида благородни. Най-първите се казват бояри .. , ала всички са станали такива в по-ново време. СбНУ VI, 166.
— От рус. боярин.
БОЯРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Болярски. Силни и задушевни ръкопляскания поздравиха появяването на Славянски, облечен в богати староруски боярски одежди. Ив. Вазов, Съч. XI, 66. Старите боярски семейства [в Молдовия] са вече изчезнали. СбНУ VI, 166.
БОЯРСТВО, мн. няма, ср. Събир. Остар. Книж. Болярство. Висшата класа съставляват богатите купци, които захващат мястото на изчезналото боярство. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142.
БОЯРЩИНА ж. Истор. По време на феодализма — безплатен труд на българските селяни в земите на болярите; ангария.
БОЯ СЕ, боиш се, мин. св. боях се, прич. мин. св. деят. боял се, -а се, -о се, мн. боели се, несв., непрех. Обикн. с предл. о т, з а или със следв. изр. със съюз ч е или д а. Изпитвам страх, страхувам се, опасявам се. — Няма вълци, господин съдия, не бойте се, — рече каруцарят с такъв тон, че почтеният чиновник се озърна плахо наоколо. Елин
