Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/899“
(→Некоригирана) |
м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
ски съюз (БОНС). <i>„Докторът“ всъщност не беше доктор, а зъболекар и отговаряше за бонсовата работа в нашия факултет.</i> О. Бояджиев, П, 26. <i>Тя самата учила романска филология, .. но поради провал в бонсовата организация забягнала в родния си град и се укривала в близки хора.</i> Ем. Манов, ДСР, 62. | ски съюз (БОНС). <i>„Докторът“ всъщност не беше доктор, а зъболекар и отговаряше за бонсовата работа в нашия факултет.</i> О. Бояджиев, П, 26. <i>Тя самата учила романска филология, .. но поради провал в бонсовата организация забягнала в родния си град и се укривала в близки хора.</i> Ем. Манов, ДСР, 62. | ||
| − | + | ---- | |
БОНУС <i>м. Икон.</i> 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия. | БОНУС <i>м. Икон.</i> 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия. | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод. | 3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод. | ||
| − | — От лат. bonus | + | — От лат. bonus ’хубав, добър’ през англ. bonus. |
| − | + | ---- | |
БОР<sup>1</sup>, борът, бора, <i>мн.</i> борове и (нар. поет.) бори, след <i>числ.</i> бора, <i>м.</i> 1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикн. в планините, използувано в строителството, за направа на мебели, като декоративно в селищата и др. <i>Всред широкия двор .. се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор.</i> Елин Пелин, Съч. III, 9. <i>Младият селянин .. вдигна рамене и погледна върхарите на вечнозелените борове.</i> М. Грубешлиева, ПП 188. <i>Гората ставаше все по-висока и все по-тъмна. Започнаха да се срещат ели и борове, трепетлики и брези.</i> Ем. Станев, ПГВ, 106. <i>Два са бора ред по редом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри.</i> Нар. пес., Христом. ЦР, 65. <i>О зелен бор да се хвати и той ще посъхне.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП И, 8. | БОР<sup>1</sup>, борът, бора, <i>мн.</i> борове и (нар. поет.) бори, след <i>числ.</i> бора, <i>м.</i> 1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикн. в планините, използувано в строителството, за направа на мебели, като декоративно в селищата и др. <i>Всред широкия двор .. се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор.</i> Елин Пелин, Съч. III, 9. <i>Младият селянин .. вдигна рамене и погледна върхарите на вечнозелените борове.</i> М. Грубешлиева, ПП 188. <i>Гората ставаше все по-висока и все по-тъмна. Започнаха да се срещат ели и борове, трепетлики и брези.</i> Ем. Станев, ПГВ, 106. <i>Два са бора ред по редом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри.</i> Нар. пес., Христом. ЦР, 65. <i>О зелен бор да се хвати и той ще посъхне.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП И, 8. | ||
| Ред 16: | Ред 16: | ||
О Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris. Черен бор. Иглолистно дърво с тъмносива кора и твърди дълги листа — игли, разпространено по ниските части на планините, което се използува за добиване на смола и като строителен материал. Pinus nigricans. | О Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris. Черен бор. Иглолистно дърво с тъмносива кора и твърди дълги листа — игли, разпространено по ниските части на планините, което се използува за добиване на смола и като строителен материал. Pinus nigricans. | ||
| − | + | ---- | |
БОР<sup>2</sup>, борът, бора, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент В — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство. | БОР<sup>2</sup>, борът, бора, <i>мн.</i> няма, <i>м. Хим.</i> Химически елемент В — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство. | ||
— От араб. през нем. Вог или фр. bore. | — От араб. през нем. Вог или фр. bore. | ||
| − | + | ---- | |
БОР<sup>3</sup>, борът, бора <i>мн.</i> борове, след <i>числ.</i> бора, <i>м. Диал.</i> Набрано място на дреха; набор, дипла. <i>Роклята й от борове тежи.</i> СбНУ XIV, 208. | БОР<sup>3</sup>, борът, бора <i>мн.</i> борове, след <i>числ.</i> бора, <i>м. Диал.</i> Набрано място на дреха; набор, дипла. <i>Роклята й от борове тежи.</i> СбНУ XIV, 208. | ||
| − | + | ---- | |
БОНУС | БОНУС | ||
| − | + | ---- | |
БОР<sup>4</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Отбор. <i>И тем-ничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци.</i> Нар. пес., СбБрМ, 144. | БОР<sup>4</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Диал.</i> Отбор. <i>И тем-ничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци.</i> Нар. пес., СбБрМ, 144. | ||
| − | + | ---- | |
БОРА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Обикн. бора. <i>Метеор.</i> Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. <i>Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи!</i> Н. Антонов, ВОМ, 53. | БОРА, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> 1. Обикн. бора. <i>Метеор.</i> Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. <i>Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи!</i> Н. Антонов, ВОМ, 53. | ||
| Ред 32: | Ред 32: | ||
— Ит. bora или от гр. цлора през тур. bora. | — Ит. bora или от гр. цлора през тур. bora. | ||
| − | + | ---- | |
БОРА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Борба. <i>• Нар.-поет.</i> Бора се боря. <i>Уйко, уйко Кралий Марко, / нямам время да ся махкам, / имам время да ся борам, / бора ще ми да ся борим.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63. | БОРА, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Борба. <i>• Нар.-поет.</i> Бора се боря. <i>Уйко, уйко Кралий Марко, / нямам время да ся махкам, / имам время да ся борам, / бора ще ми да ся борим.</i> Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63. | ||
| − | + | ---- | |
БОРАВАЛКА <i>ж. Диал.</i> Голяма лъжица; бъркачка. | БОРАВАЛКА <i>ж. Диал.</i> Голяма лъжица; бъркачка. | ||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
БОРАВАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Бъркам, разбърквам, боравам се <i>страд.</i> | БОРАВАМ, -аш, <i>несв., прех. Диал.</i> Бъркам, разбърквам, боравам се <i>страд.</i> | ||
| Ред 44: | Ред 44: | ||
H. Геров, 1908. | H. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
БОРАВЕНЕ, <i>ср. Отгл. същ. от</i> боравя <i>и от</i> борави се. <i>Дългото боравене с пороците я бе научило да различава веднага добродетелта.</i> Д. Димов, Т, 487. <i>И този въпрос е: от какво значение за книжнината ни е боравенето на нашите поети в политиката.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 358. | БОРАВЕНЕ, <i>ср. Отгл. същ. от</i> боравя <i>и от</i> борави се. <i>Дългото боравене с пороците я бе научило да различава веднага добродетелта.</i> Д. Димов, Т, 487. <i>И този въпрос е: от какво значение за книжнината ни е боравенето на нашите поети в политиката.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 358. | ||
| − | + | ---- | |
БОРАВЯ, -иш, <i>мин. св., несв., непрех.</i> | БОРАВЯ, -иш, <i>мин. св., несв., непрех.</i> | ||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
899 | 899 | ||
| − | + | ---- | |
БОРАВЯ | БОРАВЯ | ||
Версия от 05:49, 28 ноември 2012
ски съюз (БОНС). „Докторът“ всъщност не беше доктор, а зъболекар и отговаряше за бонсовата работа в нашия факултет. О. Бояджиев, П, 26. Тя самата учила романска филология, .. но поради провал в бонсовата организация забягнала в родния си град и се укривала в близки хора. Ем. Манов, ДСР, 62.
БОНУС м. Икон. 1. Допълнително възнаграждение, надбавка, парично или материално поощрение; премия.
2. Допълнителна отстъпка от цената на стока, която се дава от купувача в съответствие с условията на сделката или по отделна договореност.
3. Допълнителен дивидент, който се изплаща еднократно на акционерите по определен повод.
— От лат. bonus ’хубав, добър’ през англ. bonus.
БОР1, борът, бора, мн. борове и (нар. поет.) бори, след числ. бора, м. 1. Високо, вечнозелено иглолистно дърво с плодове шишарки, което расте обикн. в планините, използувано в строителството, за направа на мебели, като декоративно в селищата и др. Всред широкия двор .. се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. Младият селянин .. вдигна рамене и погледна върхарите на вечнозелените борове. М. Грубешлиева, ПП 188. Гората ставаше все по-висока и все по-тъмна. Започнаха да се срещат ели и борове, трепетлики и брези. Ем. Станев, ПГВ, 106. Два са бора ред по редом расли, / между них е ела тънковита. / Бори расли горе нависоко, / засланяли ела тънковита / от зли бури, от студени ветри. Нар. пес., Христом. ЦР, 65. О зелен бор да се хвати и той ще посъхне. Погов., П. Р. Славейков, БП И, 8.
2. Само ед. Дървесина, материал от това дърво. Цялата хижа отвътре е облицована с бор.
3. Бот. Род вечнозелени иглолистни дървета и по-рядко едри храсти. Pinus.
О Бял бор. Иглолистно дърво, широко разпространено по планините на България, което има сравнително къси листа — иглички, разположени по две в снопче, светлокафява кора и високо право стебло. Pinus silvestris. Черен бор. Иглолистно дърво с тъмносива кора и твърди дълги листа — игли, разпространено по ниските части на планините, което се използува за добиване на смола и като строителен материал. Pinus nigricans.
БОР2, борът, бора, мн. няма, м. Хим. Химически елемент В — металоид, който не се среща в природата в свободно състояние, влиза в състава на много минерали и се използва в медицината, техниката и селското стопанство.
— От араб. през нем. Вог или фр. bore.
БОР3, борът, бора мн. борове, след числ. бора, м. Диал. Набрано място на дреха; набор, дипла. Роклята й от борове тежи. СбНУ XIV, 208.
БОНУС
БОР4, мн. няма, м. Диал. Отбор. И тем-ничари думаха: / Хубаво, Мати, на свето / да си направиш тъмница, / в тъмница, Мати, да лежат / синки бор млади юнаци. Нар. пес., СбБрМ, 144.
БОРА, мн. няма, ж. 1. Обикн. бора. Метеор. Силен и студен местен вятър, който се спуска от билата по южните склонове на планините към по-топлите низини и към моретата. Като духна, мале мила, това ако не е бората, здраве му кажи! Н. Антонов, ВОМ, 53.
2. Остар. и диал. Буря. Доде премина бората, те си свършиха работата. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 68. Она нощ особено стана една толкова страшна бора от вятър и дъжд, щото причини в башнята големи повреди. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 91. А в онова време връз Българско висеше бора. Ст. Младенов, БТР I, 94.
— Ит. bora или от гр. цлора през тур. bora.
БОРА, мн. няма, ж. Диал. Борба. • Нар.-поет. Бора се боря. Уйко, уйко Кралий Марко, / нямам время да ся махкам, / имам время да ся борам, / бора ще ми да ся борим. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 63.
БОРАВАЛКА ж. Диал. Голяма лъжица; бъркачка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОРАВАМ, -аш, несв., прех. Диал. Бъркам, разбърквам, боравам се страд.
— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от
H. Геров, 1908.
БОРАВЕНЕ, ср. Отгл. същ. от боравя и от борави се. Дългото боравене с пороците я бе научило да различава веднага добродетелта. Д. Димов, Т, 487. И този въпрос е: от какво значение за книжнината ни е боравенето на нашите поети в политиката. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 358.
БОРАВЯ, -иш, мин. св., несв., непрех.
I. С предл. с. Действам, работя, служа си с нещо. От него [Спартак] гладиаторите се учеха как да боравят с двуостър меч. А. Каралийчев, ТР, 154. Бяха го учили четниците да борави с пушка, особено Фидан всичко му показваше. Д. Талев, И, 129. Ди-рак спокойно боравеше с пулта за управление, желязното му лице изглеждаше, както винаги, спокойно и безжизнено. П. Вежинов, СП, 56. Наред обаче с индивидуалните герои, атическата комедия борави и с колектив — това е хорът. Г. Михайлов, Т, 1955. кн. 11, 17. Инженерът борави с формули, уравнения, чертае планове, твори. Т. Дарджонов, МПЖ, 4. Физиката борави с величини, които по принцип са достъпни за наблюдение и измерване. Л.. Митрани и др., ЗМ, 4.
899
БОРАВЯ
