2. Действам, работя в дадена област, занимавам се с нещо. Полето на литературата, в която той боравеше властно,… ни бе сближило. Ив. Вазов, Съч. XII, 162. Те [фейлетоните на Ал. Константинов] още не са изгубили своя пълен ефект само за онези читатели, които са живели и боравили в епохата, която се изобразява в тях. Б. Ангелов, ЛС, 234. Тези, които боравят с художествена литература, знаят как се постройва индивидуален (присъщ на отделен писател) език и стил. А. Страшимиров, БД, 16.
3. Остар. Разпореждам се, владея, властвам над нещо. По това свидетелство може да се мисли, че Шиишан не е вече царувал .. и че в западното българско царство са вече боравили неговите синове. Псп, 1876, кн. 11 и 12, 122. Знаменосците ще са назначават от главния войвода, комуто под управлението ще са подложени синките чети, които ще са отправят в Стара планина и другаде, догдето борави неговата власт. З. Стоянов, ЗБВ I, 77. — О, Вишний Боже безпределний! / И ти, Перуне огнестрелний! Кои от горният Ефир / боравите над болний мир; / кои със правдата в ръката, / въртите по светът делата. Д. Чинтулов, СбДЧ, 198. борави се безл. от боравя (в 1 и 2 знач.). Вуйчо Миньо показа на Ленко как се борави с манлихерата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 350. — В инструменталния цех .. се борави изключително с чертежи и схеми. НТМ, 1961, кн. 9,* 10.
БОРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Събир. Диал. Борова гора. По чаловете голи на балкана / два облака един до друг пълзят .. / А пуши там под тях и глухо праска / запалений от мълния борак. К. Христов, Кр, 39.
БОРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Великденско яйце, което е останало здраво след чукане с други яйца; борец.
БОРА`КС, мн. няма, м. Хим. Натриева сол на тетраборната киселина, представляваща безцветни кристали, добре разтворими във вода, използвана в керамиката, стъкларската промишленост, медицината и др.
— Лат. borax.
БОРА`КСОВ, -а, -о, мн. -и.* Хим. Прил. от боракс. Бораксов сапун.
БО`РАПАРАТ м. Спец. Приспособление за пробиване на дупки или гнезда в машинни части, което се поставя към дърводелска машина.
— От нем. bohren ’пробивам’.
БОРА`Т м. Хим. Сол на борната киселина. Калиев борат. Манганов борат. Натриев борат.
БОРА`ТЕН, -тна, -тно, мн.* -тни. Хим. Прил. от борат. Боратен разтвор. Боратен сапун. Боратна луга.
БОРАЦИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал с бял, сивожълтеникав или зеленикав цвят и стъклен блясък, който е един от основните източници на бор и боракс.
— Фр. boracite.
БОРАЦИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и. Минер. Прил. от борацит. Борацитови кристали. Борацитова находка.
БОРА`Ч м. Диал. Борец (в 3 и 4 знач.).
БОРА`ЧКА ж. Диал. Борба (в 1 знач.), състезание. На третята вечер, за по-голяма веселба, царот напраил игри и борачки. СбКШ, 83.
БОРБА` ж. 1. Схватка, сбиване обикн. на двама невъоръжени противници, всеки от които се стреми да надвие другия. Тогава в тоя мрак се захвана бясна борба с ръце, с нокти, с крака, със зъби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23. От дума на дума / скараха се двама / и борба сред пътя / почнаха голяма. СбХ, 15. • Нар.-поет. Обикн. борба се борим. Оставих аз настрана двете мечета и викнах: — Я ела, мари мецано, да си премериме силите! Пипнахме се и до вечерта борба се борихме. А. Каралийчев, ПС I, 59. Ако има юнак спроти мене — / да излезне борба да се борим. Нар. пес., СбНУ XIV, 55.
2. Въоръжено сражение, бой. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. След няколко време Плевен се изгуби в падината си; бягаха отзад и голите рътове, свидетели на епическите борби при обсадата на Плевен. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 5. Той поучаваше Бориса как се води чета и как се води борба с пушка и нож. Д. Талев, И, 276. При навеса Вълко сърдито извика. Беше забелязал пресните вълчи следи .. Стана му ясно, че борбата с глутницата ще бъде трудна и тежка. Ем. Станев, ПЕГ, 54. Вдъхни секиму, о, боже! / любов жива за свобода — / .. / Подкрепи и мен ръката, / та кога въстане робът, / в редовете на борбата / да си найда и аз гробът! Хр. Ботев, Съч. 1929, 19.
3. Сблъскване между две противоположни начала, сили, явления, разновидности и под. Силен дъжд рукна, блъскан от бясната виелица; молниите браздяха облаци и тъмнини, .. Имаше някаква дивна прелест в тая борба на стихиите, в тоя разговор на хоризонтите, в тая адска илюминация на бездните. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Изопна снага, раздвижи рамене, настръхна, сякаш се готвеше за борба с вятъра. К. Петканов, СВ, 10. Ех, че борба беше! — Виелицата бясно фучеше, биеше в челото на машиниста и пръскаше сняг в прозорчето на кабината, ала локомотивът не се даваше. Сп. Кралевски, ВО, 125. В борбата с болестта здравият организъм надделя. △ Междувидова борба. // Сблъскване между отделни лица или обществени групировки, класи и под. поради противоположни идеологии, идеи, разбирания или икономически и политически причини, при което всяка страна се стреми
