Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/757“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Автоматични корекции)
(Коригирана)
 
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
гръдната или коремната кухина. <i>Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности.</i> Л. Стоянов, X, 99. <i>Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички цсреци започнаха един през друг да гадаят.</i> И. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. <i>На скара се пекат кебапчета, кюфтета,.., животински вътрешности и др.</i> Л. Петров и др., БНК, 59.
+
гръдната или коремната кухина. <i>Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности.</i> Л. Стоянов, X, 99. <i>Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички жреци започнаха един през друг да гадаят.</i> Й. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. <i>На скара се пекат кебапчета, кюфтета, .., животински вътрешности и др.</i> Л. Петров и др., БНК, 59.
 +
----
 +
<b>ВЪТРЕШНОСТОПА`НСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се намира в границите на стопанство. <i>Разположението на вътрешностопанските пътища .. трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията.</i> М. Мичев и др., З, 146.
  
<b>ВЪТРЕШНОСТОПАНСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който се намира в границите на стопанство. <i>Разположението на въ-трешностопанските пътища., трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията.</i> М. Мичев и др., 3, 146.
+
2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. <i>Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеустройство.</i> М. Мичев и др., З, 36.
 +
----
 +
<b>ВЪТРЕШНОСЪЮ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който става, съществува в рамките на един съюз. <i>Вътрешносъюзна демокрация.</i> <i>Вътрешносъюзни решения.</i> <i>Вътрешносъюзни отношения.</i> <i>Вътрешносъюзни проблеми.</i>
 +
----
 +
<b>ВЪТРЕШНОТЪРГО`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с вътрешна търговия. <i>Вътрешнотърговска организация.</i>
 +
----
 +
<b>ВЪТРЕШНОЯ`ДРЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Физ.</i> Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. <i>Вътрешноядрен процес.</i> <i>Вътрешноядрена енергия.</i>
 +
----
 +
<b>ВЪТРОМЕ`Р</b> <i>м. Спец.</i> Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
 +
----
 +
<b>ВЪ`ТЪК</b>, <i>мн.</i> (рядко) -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. <i>И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга.</i> Т. Влайков, Пр I, 62-63. <i>Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането.</i> Ив. Коларов, Е, 35. <i>„Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, / най съм се на бас хванала, / .. / на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“.</i> Нар. пес., СбВСт, 363.
 +
----
 +
<b>ВЪ`ТЪЧЕН</b>, -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> вътък. <i>Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки.</i> А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
 +
----
 +
<b>ВЪХ</b> <i>междум. Диал.</i> 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
  
2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. <i>Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеу-стройство.</i> М. Мичев и др., 3, 36.
+
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. <i>Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх! .. Свети Константин иде! .. Въх!</i> К. Петканов, ОВ, 199.
 +
----
 +
<b>ВЪЧЕЛОВЕ`ЧАВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.</i>; <b>въчеловеча` се</b>, -и`ш се, <i>мин. св.</i> -и`х се, <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се.
 +
----
 +
<b>ВЪ`ЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> въчеловечавам се.
 +
----
 +
<b>ВЪЧЕЛОВЕ`ЧА` СЕ</b>. Вж. <em>въчеловечавам се</em>.
 +
----
 +
<b>ВЪШЕ`</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въшле.
  
<b>ВЪТРЕШНОСЪЮЗЕН,</b> -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който става, съществува в рамките на един съюз. <i>Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.</i>
+
От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
 
+
----
<b>ВЪТРЕШНОТЪРГОВСКИ,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който е свързан с вътрешна търговия. <i>Вътрешнотърговска организация.</i>
+
<b>ВЪ`ШИ</b>, -а, -е, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> въшка. <i>Въша гнида.</i>
 
+
----
<b>ВЪТРЕШНОЯДРЕН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и,
+
<b>ВЪ`ШКА</b> <i>ж.</i> 1. Малко безкрило паразитно насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Pediculus. <i>И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав.</i> Г. Караславов, С, 163. <i>Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му.</i> Д. Талев, ПК, 79. <i>Да осветлиш ума на селянина, .., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци, .. — има ли идеал по-висок от тоя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. <i>Нищо са не купува с въшки.</i> П. Р. Славейков, БП I, 317. <i>У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. <i>Хващам въшки.</i> <i>Дрешна въшка.</i> <i>Главова въшка.</i>
 
 
<i>прил. Физ.</i> Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. <i>Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.</i>
 
 
 
<b>ВЪТРОМЕР</b> <i>м. Спец.</i> Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.
 
 
 
<b>ВЪТЪК,</b> <i>мн.</i> (рядко) -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. <i>И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга.</i> Т. Влайков, Пр I, 62-63. <i>Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия тъкането.</i> Ив. Коларов, Е, 35. „<i>Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, /най съм се на бас хванала, /../на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“.</i> Нар. пес., СбВСт, 363.
 
 
 
<b>ВЪТЪЧЕН,</b> -чна, -чно, <i>мн.</i> -чни. <i>Прил. от</i> вътък. <i>Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки.</i> А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.
 
 
 
<b>ВЪХ</b> <i>междум. Диал.</i> <b>1</b>. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).
 
 
 
2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. <i>Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх!.. Свети Константин иде!.. Въх!</i> К. Петканов, ОВ, 199.
 
 
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧАВАМ СЕ,</b> -аш се, <i>несв.;</i> <b>въчеловеча се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Остар.</i> Вчовечавам се.
 
 
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧАВАНЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> въчеловечавам се.
 
 
 
<b>ВЪЧЕЛОВЕЧА СЕ</b>. Вж. въчеловечавам се.
 
 
 
<b>ВЪШЕ,</b> <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въшле.
 
 
 
<b>— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951</b>.
 
 
 
<b>ВЪШИ,</b> -а, -е, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> въшка. <i>Въша гнида.</i>
 
 
 
<b>ВЪШКА</b> <i>ж.</i> <b>1</b>. Малко безкрило паразит-но насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Ре&lt;11си1и8. <i>И глад беше</i>, <i>и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав.</i> Г. Караславов, С, 163. <i>Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му.</i> Д. Талев, ПК, 79. <i>Да осветлиш ума на селянина,.., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци,.. — има ли идеал по-висок от тоя.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. <i>Йищо са не купува с въшки.</i> П. Р. Славейков, БП I, 317. У <i>сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.</i> Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. <i>Хващам въшки</i>. <i>Дрешна въшка. Главова въшка.</i>
 
  
 
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. <i>— За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува.</i> Д. Спространов, С, 120.
 
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. <i>— За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува.</i> Д. Спространов, С, 120.
  
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. <i>Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни.., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения.</i> М. Йосифов, НН, 6. <i>Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“),.., щитонос-ната въшка („чернилка“).</i> ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
+
2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. <i>Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни .., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения.</i> М. Йосифов, НН, 6. <i>Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“), .., щитоносната въшка („чернилка“).</i> ОФ, 1950, бр. 1737, 2.
  
◇ <b>Кръвна въшка</b>. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Епозота 1ап1§егит. <b>Лозова въшка</b>. <i>Разг.</i> Филоксера. <i>Достатъ-чно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква па</i>
+
◇ <b>Кръвна въшка</b>. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Eriosoma lanigerum.
  
 +
<b>Лозова въшка</b>. <i>Разг.</i> Филоксера. <i>Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква пакост</i>

Текуща версия към 04:42, 24 юли 2015

Страницата е проверена


гръдната или коремната кухина. Камионът се друса като кораб в буря и това друсане разкъсва всичките ни вътрешности. Л. Стоянов, X, 99. Наредиха вътрешностите на кучето в краката на таркана и всички жреци започнаха един през друг да гадаят. Й. Вълчев, СКН, 41. // Такива животински органи, използвани като хранителен продукт. На скара се пекат кебапчета, кюфтета, .., животински вътрешности и др. Л. Петров и др., БНК, 59.


ВЪТРЕШНОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се намира в границите на стопанство. Разположението на вътрешностопанските пътища .. трябва да се съгласува и с изискванията на другите елементи на организацията на територията. М. Мичев и др., З, 146.

2. Който се отнася до обект, явление в границите на стопанство. Отделянето на земи за железопътни и автомобилни пътища трябва да бъде съгласувано с основните елементи на вътрешностопанското земеустройство. М. Мичев и др., З, 36.


ВЪТРЕШНОСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който става, съществува в рамките на един съюз. Вътрешносъюзна демокрация. Вътрешносъюзни решения. Вътрешносъюзни отношения. Вътрешносъюзни проблеми.


ВЪТРЕШНОТЪРГО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с вътрешна търговия. Вътрешнотърговска организация.


ВЪТРЕШНОЯ`ДРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се намира или се извършва във вътрешността на атомното ядро. Вътрешноядрен процес. Вътрешноядрена енергия.


ВЪТРОМЕ`Р м. Спец. Инструмент за измерване вътрешните размери на отвори.


ВЪ`ТЪК, мн. (рядко) -ци, след числ. -ка, м. Нишки, които при тъкане се преплитат напречно с основата. И помня: наведе ли основа на черги, ще принесе най-напред всичките разноцветни прежди, приготвени за вътък, и ще ги слага една до друга, да види кой цвят до кой приляга. Т. Влайков, Пр I, 62-63. Пъхваше в совалката масур с вътък и като се прекръстваше за сполука, [българката] започваше в зори най-тежкия и най-дългия процес на домашната индустрия — тъкането. Ив. Коларов, Е, 35. „Нето съм болна лежала, / нето съм болен гледала, / най съм се на бас хванала, / .. / на царя чалма да тъка, / на позлатена основа, / пък със сребърни вътъци“. Нар. пес., СбВСт, 363.


ВЪ`ТЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вътък. Наццоналната ни шевица се везе върху памучни или копринени материи с еднакви по дебелина основни и вътъчни нишки. А. Афлатарлиева и др., ТДО, 57.


ВЪХ междум. Диал. 1. За израз на съжаление, окайване и мъка; ох, вай (Ст. Младенов, БТР).

2. За израз на учудване и възторг; а, ай, ах, леле. Нестинарката Струна отмахна ръката му, дигна глава към небето, разшири очи, затресе снага и извика със стиснато гърло: — Въх! .. Свети Константин иде! .. Въх! К. Петканов, ОВ, 199.


ВЪЧЕЛОВЕ`ЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; въчеловеча` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. Вчовечавам се.


ВЪ`ЧЕЛОВЕЧА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от въчеловечавам се.


ВЪЧЕЛОВЕ`ЧА` СЕ. Вж. въчеловечавам се.


ВЪШЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въшле.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


ВЪ`ШИ, -а, -е, мн. -и. Прил. от въшка. Въша гнида.


ВЪ`ШКА ж. 1. Малко безкрило паразитно насекомо по човека и бозайниците със сплеснато тяло, голямо коремче, три чифта крачка и пригоден за пробиване и смукане устен апарат. Pediculus. И глад беше, и студ, и пек, и въшки ни ядоха, и мухи ни хапаха, и пак се върнах жив и здрав. Г. Караславов, С, 163. Вардарски беше цял в дрипи. Бос. Въшки пъплеха по дрипите му. Д. Талев, ПК, 79. Да осветлиш ума на селянина, .., да бъде по-здрав, по-малко яден от въшки и пороци, .. — има ли идеал по-висок от тоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 81. Нищо са не купува с въшки. П. Р. Славейков, БП I, 317. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184. Хващам въшки. Дрешна въшка. Главова въшка.

Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително отношение към нищожен, безличен човек. — За такива като него отрова. Въшка, само да ми падне — и изпсува. Д. Спространов, С, 120.

2. Общо название на паразитни насекоми, които се въдят по листата на растенията. Може би хората още в стари времена са забелязали, че калинките са полезни .., защото изтребват огромно количество вредни листни въшки както по дърветата и храстите, така и по тревистите растения. М. Йосифов, НН, 6. Сливовите дървета често биват нападани от редица вредители като червените петна („пожара“), .., щитоносната въшка („чернилка“). ОФ, 1950, бр. 1737, 2.

Кръвна въшка. Безкрило или крилато насекомо от семейството на листните въшки, което се храни със сока на ябълковите дървета и причинява чрез слюнката си загниване на дървесината. Eriosoma lanigerum.

Лозова въшка. Разг. Филоксера. Достатъчно е да споменем само за лозовата въшка (филоксерата) и с това да се види каква пакост