Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/518“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана: Сложих вградени двойни кавички при цитата от Н. Райнов, КЦ, 131.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
— От рус. всесожжение. | — От рус. всесожжение. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕСЪ`ЩИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. <i>Поет.</i> Вечно съществуващ, вечен. <i>Душата ми е съсипня…Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот — рушителят могъщи — / на свети блянове творителят всесъщи.</i> Ц. Церковски, Съч. 1, 248. | ||
| − | + | 2. Като <i>същ.</i> <b>всесъщият</b> <i>м. Рядко. Книж</i>. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесилният. <i>Моето име е — Всесъщият! — „И рече му [на Мойсея] още: „— Втора заповед ти давам: не се кланяй на небето, защото не го знаеш.““</i> Н. Райнов, КЦ, 131. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕСЪЮ`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Истор.</i> 1. Който се отнася до целия Съюз на съветските социалистически републики (СССР), съществувал от 1922-1991 и след това разделен на няколко отделни държави. <i>Всесъюзни проблеми.</i> | |
| − | |||
| − | <b> | ||
2. В който участват представители на всички републики на СССР. <i>На 5 декември 1936 г. VIII извънреден всесъюзен конгрес на Съветите прие новата конституция.</i> Ист. IX и X кл, 147. | 2. В който участват представители на всички републики на СССР. <i>На 5 декември 1936 г. VIII извънреден всесъюзен конгрес на Съветите прие новата конституция.</i> Ист. IX и X кл, 147. | ||
| − | — От рус. | + | — От рус. всесоюзный. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВСЕУБИ`ЙСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който убива, унищожава всичко. <i>Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от рабский живот на един народ,.., който е гинал под жестокото и всеубийствено иго.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1,115. | + | <b>ВСЕУБИ`ЙСТВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който убива, унищожава всичко. <i>Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от рабский живот на един народ, .., който е гинал под жестокото и всеубийствено иго.</i> С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 115. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕУВАЖА`ВАН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всеуважавани, <i>прил. Книж.</i> Който е уважаван от всички; всеуважаем. <i>Всеуважаван учен.</i> <i>Всеуважаван учител.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕУВАЖА`ВАЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, в обръщение за <i>м. р. ед. ч.</i> всеуважа`еми, <i>прил.</i> Всеуважаван. <i>Бил назначен .. д-р М. Ксантов, .. Последният е наистина брат на г. д-ра А. Ив. Ксантов, един от всеуважаемите варненски граждани.</i> Пряп., 1903, бр. 79, 4. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕУНШЦОЖА`ВАЩ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> Който унищожава всичко. <i>Навред около местата на пожара, по изправени о стрехите дървени стълби се изкатерваха хора .., уплашени се суетяха те .., мъкнеха там черги .., изнасяха с котли и кофи вода, разплискваха я.., за да предпазят домовете си от страшното всеунищожаващо дихание на пламъците.</i> Т. Харманджиев, КВ, 134. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕУНИЩОЖЕ`НИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Рядко. Книж.</i> Унищожение на всичко, всеобщо унищожение. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕУСЛИША`НИЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Всеослушание. <i>Едно хлапе от улицата тичешком нахълта при нас, дръпна Йордан за ръкава и съобщи на всеуслишание, че бащиният му катър .. отказал да върви.</i> Кр. Велков, СБ, 90. <i>Той открито и на всеуслишание е подканил учениците да отидат на митинг.</i> А. Гуляшки, Л, 276. <i>Другите писма обаче, които бяха писани с попски слова, .., отваряше ги с благоговение и ги четеше на всеуслишание.</i> З. Стоянов, ЗБВ I, 394. | ||
| − | + | — От рус. всеуслишание. — Други форми: <em>всеослиша`ние</em> (остар. книж.) и <em>всеослуше`ние</em> (остар.). | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕУЧИ`ЛИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> Висше училище, университет. <i>Из Краков [Коперник] отиде в Италия, преседя у Падуа във всеучилището четире години, та в 1499 л. стана доктор на философията и на медицината.</i> Лет., 1874, 128. <i>Около 1776 л. проводи ся [Константий] на всеучилището Киевско, за да си довърши учението. Там ся научи руски, латински и французки.</i> БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 225. <i>— Лорд Гилфорд подигнал беше едно всеучилище в Корф пред 30 години, и тук са доходили много гръцки юноши.</i> БДн, 1857, бр. 9, 35. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕХВА`ЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който е хвален от всички, достоен за всяка похвала. <i>Ето ни и тая година удостоени с радостний, веселий и светлий ден за наший народ българский, ден, в когото празнуваме блажената памет на нашите славни и всехвални равноапостоли, просветители св. Кирила и Методия.</i> Лат., 1885, кн. 9, 35. | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВСЕХО`ДКА</b> <i>ж. Рядко.</i> Съоръжение, превозно средство с възможности за движение по труден терен; всъдеход. <i>Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост… Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши.</i> Ст. Волев, МС, 106. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕЦЕЛЕ`БЕН</b>, -бна, -бно, <i>мн.</i> -бни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерителен. <i>Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване .. с една реч — всецелебно лекарство!</i> Г. Раковски, БС I, 150. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕЦЕЛИ`ТЕЛЕН</b>р -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. <i>Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве .. Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора, .., нежели в силата на някой специфически медикамент.</i> Ч, 1875, бр. 4, 184. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВСЕЦЕРИ`ТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Всецелителен, всецелебен. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <i>— Лорд Гилфорд подигнал беше едно | ||
| − | |||
| − | 9, 35. | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | <b> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| + | — От Ст. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език… 1941. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВСЕЦЯ`Л</b>, -а, -о, <i>мн.</i> всецели, <i>прил. Остар. Книж.</i> 1. Който е съвсем, напълно цял; целокупен, цялостен. | ||
Текуща версия към 00:06, 5 февруари 2015
и принесе себе си всесъжжение за свободата. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 3.
— От рус. всесожжение.
ВСЕСЪ`ЩИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Поет. Вечно съществуващ, вечен. Душата ми е съсипня…Тя плаче и проклина, че гузно я отмина / разбойника живот — рушителят могъщи — / на свети блянове творителят всесъщи. Ц. Церковски, Съч. 1, 248.
2. Като същ. всесъщият м. Рядко. Книж. Бог; всевишният, всемогъщият, всемилостивият, всесилният. Моето име е — Всесъщият! — „И рече му [на Мойсея] още: „— Втора заповед ти давам: не се кланяй на небето, защото не го знаеш.““ Н. Райнов, КЦ, 131.
ВСЕСЪЮ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Истор. 1. Който се отнася до целия Съюз на съветските социалистически републики (СССР), съществувал от 1922-1991 и след това разделен на няколко отделни държави. Всесъюзни проблеми.
2. В който участват представители на всички републики на СССР. На 5 декември 1936 г. VIII извънреден всесъюзен конгрес на Съветите прие новата конституция. Ист. IX и X кл, 147.
— От рус. всесоюзный.
ВСЕУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който убива, унищожава всичко. Като четете тези разкази, вам живо се представят ужасяющите картини от рабский живот на един народ, .., който е гинал под жестокото и всеубийствено иго. С. Бобчев, Н, 1881, кн. 1, 115.
ВСЕУВАЖА`ВАН, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеуважавани, прил. Книж. Който е уважаван от всички; всеуважаем. Всеуважаван учен. Всеуважаван учител.
ВСЕУВАЖА`ВАЕМ, -а, -о, мн. -и, в обръщение за м. р. ед. ч. всеуважа`еми, прил. Всеуважаван. Бил назначен .. д-р М. Ксантов, .. Последният е наистина брат на г. д-ра А. Ив. Ксантов, един от всеуважаемите варненски граждани. Пряп., 1903, бр. 79, 4.
ВСЕУНШЦОЖА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който унищожава всичко. Навред около местата на пожара, по изправени о стрехите дървени стълби се изкатерваха хора .., уплашени се суетяха те .., мъкнеха там черги .., изнасяха с котли и кофи вода, разплискваха я.., за да предпазят домовете си от страшното всеунищожаващо дихание на пламъците. Т. Харманджиев, КВ, 134.
ВСЕУНИЩОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Унищожение на всичко, всеобщо унищожение.
ВСЕУСЛИША`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Всеослушание. Едно хлапе от улицата тичешком нахълта при нас, дръпна Йордан за ръкава и съобщи на всеуслишание, че бащиният му катър .. отказал да върви. Кр. Велков, СБ, 90. Той открито и на всеуслишание е подканил учениците да отидат на митинг. А. Гуляшки, Л, 276. Другите писма обаче, които бяха писани с попски слова, .., отваряше ги с благоговение и ги четеше на всеуслишание. З. Стоянов, ЗБВ I, 394.
— От рус. всеуслишание. — Други форми: всеослиша`ние (остар. книж.) и всеослуше`ние (остар.).
ВСЕУЧИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Книж. Висше училище, университет. Из Краков [Коперник] отиде в Италия, преседя у Падуа във всеучилището четире години, та в 1499 л. стана доктор на философията и на медицината. Лет., 1874, 128. Около 1776 л. проводи ся [Константий] на всеучилището Киевско, за да си довърши учението. Там ся научи руски, латински и французки. БКн, 1859, апр., кн. 2, ч. I, 225. — Лорд Гилфорд подигнал беше едно всеучилище в Корф пред 30 години, и тук са доходили много гръцки юноши. БДн, 1857, бр. 9, 35.
ВСЕХВА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който е хвален от всички, достоен за всяка похвала. Ето ни и тая година удостоени с радостний, веселий и светлий ден за наший народ българский, ден, в когото празнуваме блажената памет на нашите славни и всехвални равноапостоли, просветители св. Кирила и Методия. Лат., 1885, кн. 9, 35.
ВСЕХО`ДКА ж. Рядко. Съоръжение, превозно средство с възможности за движение по труден терен; всъдеход. Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост… Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.
ВСЕЦЕЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелителен, всецерителен. Вярвали, че имила е предохранително нещо от всяко омайване .. с една реч — всецелебно лекарство! Г. Раковски, БС I, 150.
ВСЕЦЕЛИ`ТЕЛЕНр -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Който има свойството да лекува всичко; всецелебен, всецерителен. Народът по селата особито е тъй занемарил своя живот, своето здраве .. Предразсъдъците дотолкоз са го обезсилили, щото той вярва повече във всецелителното масло от Света гора, .., нежели в силата на някой специфически медикамент. Ч, 1875, бр. 4, 184.
ВСЕЦЕРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Всецелителен, всецелебен.
— От Ст. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език… 1941.
ВСЕЦЯ`Л, -а, -о, мн. всецели, прил. Остар. Книж. 1. Който е съвсем, напълно цял; целокупен, цялостен.
