Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/452“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (lubomir5a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
48. <i>Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица.</i> Кр. Кръстев, К, 145. <i>Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски.</i> К. Калчев, ДНГ, 116. | 48. <i>Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица.</i> Кр. Кръстев, К, 145. <i>Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски.</i> К. Калчев, ДНГ, 116. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ТНИШКИ</b>. -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Диал. Прил. от</i> вратник<sup>2</sup>. <i>Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка.</i> Ц. Гинчев, ГК, 265. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРА`ТНЯ</b> <i>ж. Диал.</i> Вратник<sup>2</sup> (в 1 и 2 знач.). <i>Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си.</i> А. Каралийчев, ПГ, 145. <i>В Сър-джилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва.</i> А. Каралийчев, С, 71. <i>Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни.</i> Ем. Коралов, ДП, 93. <i>Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня.</i> Ц. Гинчев, ГК, 55. <i>Мнозина от селяните,.., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня.</i> Д. Ангелов, ЖС, 670. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТНЯ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Диал.</i> Месото от врата на заклано животно. <i>Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния).</i> СбНУ XIV, 192. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТОВЕ`ЗКА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Вратовръзка. <i>Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; сюр-тук от черно сукно .. вратовезка червена или зелена.</i> Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Драган: <i>— Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си!</i> Божанка: <i>— Както ти вратовезките си: на неделята по три.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131. <i>Почуках на вратата.</i> .. <i>Влязох и намерих черни панталоне, бяло елече,.., шарена вратовезка.</i> С, 1872, бр. 34, 271. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТОВРЪ`ЗКА</b> <i>ж.</i> Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. <i>Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си.</i> В. Геновска, СГ, 525. <i>Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 168. <i>Това бяха студенти — повечето с бради и с дълги коси, с разпален, бляскав поглед. Техните широкополи шапки и развети на гърдите големи вратовръзки на флъонга бяха през онова време на мода.</i> М. Кремен, РЯ, 213. <i>Вратовръзка папионка. Вратовръзка пеперудка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТОВРЪ`ЗЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> вратовръзка. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТОЛО`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Книж.</i> 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. <i>Речното корито се стеснява</i>, <i>спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда.</i> Н. Хайтов, ШГ, 247. <i>Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напреч-ваха я с един вид вратоломни стъпала.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 78. |
2. Много опасен и рискован. <i>От десно пък</i> | 2. Много опасен и рискован. <i>От десно пък</i> | ||
| Ред 23: | Ред 23: | ||
<i>— беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове,., просе-чено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. <i>При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата.</i> П. К. Яворов, ХК, 22. <i>Вратоломен полет.</i> | <i>— беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове,., просе-чено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха.</i> Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. <i>При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата.</i> П. К. Яворов, ХК, 22. <i>Вратоломен полет.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВРАТОЛО`МНО</b>. <i>Книж. Нареч. от</i> вратоломен. <i>Една река — известната Лъкави-ца, пресичаше планината с дълбоко вряза-ното си корито и я делеше на две стръмни половини, обрасли с прожулени храсталач-ни гори, осеяни с настръхнали чуки и вра-толомно извисени скални ридове.</i> Н. Хайтов, ШГ, 237. <i>Те [върховете] образуват жълтеникава грамадна, право отсечена стена, вратоломно стръмна и пробита тук-там от пещерни дупки.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 49. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВРАТЦА</b> <i>ж.</i> и (старо) само <i>мн.</i> вратца. <i>Диал. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. <i>Тълпата трепна</i>, <i>вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. <i>После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато.</i> И. Вълчев, СКН, 19 | + | <b>ВРАТЦА`</b> <i>ж.</i> и (старо) само <i>мн.</i> вратца. <i>Диал. Умал. от</i> врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. <i>Тълпата трепна</i>, <i>вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. <i>После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато.</i> И. Вълчев, СКН, 19 |
<i>— Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките.</i> А. Страшимиров, ЕД, 34. <i>Надникнах аз в съседите и зърнах там ком-шулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. <i>Когато доближиха до нея</i> [портата], <i>Теодосий бутна ст-раничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 288. <i>Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 43. | <i>— Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките.</i> А. Страшимиров, ЕД, 34. <i>Надникнах аз в съседите и зърнах там ком-шулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи.</i> П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. <i>Когато доближиха до нея</i> [портата], <i>Теодосий бутна ст-раничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 288. <i>Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 43. | ||
| − | |||
Версия от 13:27, 10 ноември 2014
на вратичка, която много приличаше на старите селски вратнички, заслонени отгоре с керемидени стрехи. А. Гуляшки, Л,
48. Щом отвориха вратничката и влязоха между стройните тополи, Церски видя Росица. Кр. Кръстев, К, 145. Открехнах предпазливо пътната вратничка, изкована от дъбови дъски. К. Калчев, ДНГ, 116.
ВРА`ТНИШКИ. -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от вратник2. Вратнишката протка се отвори и се подаде един белобрад старец със сини шалвари, син пояс и къса салтамарка. Ц. Гинчев, ГК, 265.
ВРА`ТНЯ ж. Диал. Вратник2 (в 1 и 2 знач.). Станчо бутна конете и вкара каруцата насреща през отворената вратня на къщата си. А. Каралийчев, ПГ, 145. В Сър-джилар от първия селски двор изскочи един мъж. Той тъкмо вкарваше през вратнята кола, натоварена с дърва. А. Каралийчев, С, 71. Селото се беше пробудило, пееха петли, лаеха кучета, скърцаха вратни. Ем. Коралов, ДП, 93. Щом се показа на вратника и лавна шареното куче, Милка изскочи из къщи и тичешком го посрещна на малката вратня. Ц. Гинчев, ГК, 55. Мнозина от селяните,.., щом го зърнеха, бързаха да кривнат в друга улица или влизаха в първата вратня. Д. Ангелов, ЖС, 670.
ВРАТНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Месото от врата на заклано животно. Я ще купя един вратняк да свариш яния (яхния). СбНУ XIV, 192.
ВРАТОВЕ`ЗКА ж. Остар. Книж. Вратовръзка. Както Георги, така и Спиро са облачат по следующата програма: широки черни — лете жълти — панталони; сюр-тук от черно сукно .. вратовезка червена или зелена. Л. Каравелов, Съч. IV, 119. Драган: — Колко пъти е продавал съвестта си евтино и е менявал убежденията си! Божанка: — Както ти вратовезките си: на неделята по три. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 131. Почуках на вратата. .. Влязох и намерих черни панталоне, бяло елече,.., шарена вратовезка. С, 1872, бр. 34, 271.
ВРАТОВРЪ`ЗКА ж. Тесен продълговат къс от плат, който се поставя като украса около врата под яката на горна мъжка риза и се завързва отпред; връзка. Той отметна одеялото от коленете си, стана и отиде към огледалото да върже вратовръзката си. В. Геновска, СГ, 525. Директорът въведе един нисък, набит господин, с валчесто червено лице, с малко изкривена яка и вратовръзка. Елин Пелин, Съч. IV, 168. Това бяха студенти — повечето с бради и с дълги коси, с разпален, бляскав поглед. Техните широкополи шапки и развети на гърдите големи вратовръзки на флъонга бяха през онова време на мода. М. Кремен, РЯ, 213. Вратовръзка папионка. Вратовръзка пеперудка.
ВРАТОВРЪ`ЗЧИЦА ж. Умал. от вратовръзка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВРАТОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Книж. 1. За място — който е много стръмен и дълбок и представлява опасност за живота. Речното корито се стеснява, спокойно заоблените баирчини и била се сменяват с вратоломни урви, на които краят се не вижда. Н. Хайтов, ШГ, 247. Пътеката из гората скоро стана много върла, на места пъплеше по опасни наклонности, а озъбените камъни и корени, напреч-ваха я с един вид вратоломни стъпала. Ив. Вазов, Съч. XV, 78.
2. Много опасен и рискован. От десно пък
— беше омайната панорама на синьото езеро, обточено с низ селца и градове,., просе-чено от вратоломни железни линии, пълзящи отвесно от езерото до върха. Ив. Вазов, Съч. XXV, 141. При спомени и разкази за подхлъзвания и вратоломни падения, ние продължаваме пътя напред, и наближаваме върха по една наклонна равнина, покрита с гладкото стъкло на поледицата. П. К. Яворов, ХК, 22. Вратоломен полет.
ВРАТОЛО`МНО. Книж. Нареч. от вратоломен. Една река — известната Лъкави-ца, пресичаше планината с дълбоко вряза-ното си корито и я делеше на две стръмни половини, обрасли с прожулени храсталач-ни гори, осеяни с настръхнали чуки и вра-толомно извисени скални ридове. Н. Хайтов, ШГ, 237. Те [върховете] образуват жълтеникава грамадна, право отсечена стена, вратоломно стръмна и пробита тук-там от пещерни дупки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 49.
ВРАТЦА` ж. и (старо) само мн. вратца. Диал. Умал. от врата (в 1 и 2 знач.); вратичка, вратица, врачка. Тълпата трепна, вратата на еминовата одая беше се открехнала. Стотици очи се впиха в тази вратца, като да чакаха оттам спасението си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 285. После с дебел железен ключ, който висеше на кръста му под расото, отвори желязната вратца на зазидан в стената шкаф и сложи парите на Бори при другото злато. И. Вълчев, СКН, 19
— Иди при люлека, — прошепна Ангелина уж досадена, после тихо отвори вратцата на наведената към дола градинка и се изгуби под сенките. А. Страшимиров, ЕД, 34. Надникнах аз в съседите и зърнах там ком-шулук между двата двора, както имат обичай да правят малка вратца добри съседи. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62. Когато доближиха до нея [портата], Теодосий бутна ст-раничната вратца — едрата халка хлопна и вратата се отвори. Ст. Загорчинов, ДП, 288. Да рачиш, тейко, да излезеш / из малки вратца в градинка / със твойте девет синове. Нар. пес., СбНУ XXVI, 43.
